Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

133                                      18.04.2016 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на седми април през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ Р.

 

при секретаря А.А. и с участието на прокурора Р. Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №115 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

     Образувано е по касационна жалба на Регионална Дирекция по горите Стара Загора против решение  №44/18.01.2016г., постановено по АНД № 2581/2015г. по описа на РС Стара Загора. С решението е отменено Наказателно постановление №484/11.09.2015, издадено от Директора на РДГ Стара Загора с наложено на Р.Н.К. административно наказание глоба в размер на 300 лв., за това че на 22.07.2015г.  в качеството си на лице по чл.108 ал.3 от Закона за горите не е предотвратил и спрял незаконните действия по добива на 25.00 пространствени кубични метра дърва за горене от зимен дъб и други дървесни видове в отдел 109, подотдел»Б1», горска теригория- държавна собственост, сечище на «ЕМ СИ ФОРЕСТ» ООД, извършени преди срока за провеждане на сечта / 23.07.2015г – 30.12.2015г/, указан в позволително №0254148/20.07.2015г., издадено на Р.К. в качеството му на специалист «Лесовъдство» при «СИ ЕМ СИ ФОРЕСТ» ООД. Административното наказание е наложено на основание чл. 257 ал.1 т.3 от Закона за горите за нарушение на чл.108 ал.3 от същия закон във вр. с чл.45 ал.2 т.2 и чл.52 ал.1 и ал.5 от Наредба 08/05.08.2011г. за сечите в горите. 

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че на 22.07.2015г. е действало позволително за сеч № 0235750 от 22.04.2015г., което има срок за провеждане на сечта от 25.04.2015г. до 20.12.2015г.

С касационната жалба се оспорва правилното приложение на Закона за горите при отмяна на наказателното постановление като се поддържат доводи, че въз основа на позволителното за сеч   административно наказателна отговорност носи лицето, на което е издадено позволителното и което е длъжно на основание чл.108 ал.3 от Закона за горите да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране  на незаконни действия по извършването на добива на дървесина. Поставя се въпроса кой, ако не лицето, на което е издадено позволително отговаря за добива на 25 пространствени кубични метра преди началото на срока за извършване на сечта.

От съда се иска да бъде отменено въззивното решение като вместо него се постанови друго решение за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответника по касация Р.Н.К. иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.

 Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 Отговора на въпроса за административно наказателно отговорното лице за извършване на сеч, извън срока указан в позволителното, намира своя отговор в разпоредбата на чл. 266 ал.2 от Закона за горите, която норма е административно наказателна и съдържа конкретен състав за сеч в нарушение на закона и на подзаконовите актове по прилагането му. Съгласно чл.266 ал.2 от Закона за горите юридическо лице, което в нарушение на закона и на подзаконовите актове по прилагането му сече дървесина се наказва с имуществена санкция от 100лв. до 5 000лв. В настоящия случай на 22.07.2015г. е извършена проверка на място на отдел 109 б”1” ДГТ на ТП ДГС Стара Загора, предоставен за сечище на ЕМ СИ ФОРЕСТ ООД, при която е констатирано започване на сечта на 22.07.2015г., вместо на 23.07.2015г., от която дата влиза в сила позволително за сеч от 20.07.2015г., издадено по правилата на чл.108 ал.3 от ЗГ на специалист „лесовъдство” при същото дружество. Извода, че сечта е започнала преди 23.07.2015г. е направен въз основа на установените на място 25 пространствени кубични метра дърва за огрев от цер и зимен дъб, които са рампирани  на временен склад. Въз основа на този факт е изведен и правния извод, че лицето на което е издадено позволителното не е изпълнило задълженията по чл.108 ал.3 от Закона за горите, при което възниква  основание за налагане на административно наказание по чл.257 ал.1 т.3 от същия закон. Този правен  извод на административно наказващия орган е направен в противоречие на чл.108 ал.3 от ЗГ във връзка с чл. 61 от Наредбата за сечите в горите. Нормата на чл.108 ал.3 от Закона за горите изисква от лицето, на което е издадено позволителното за сеч да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта. За неизпълнение на тези му задължения, лицето на което е издадено позволителното за сеч носи административно наказателна отговорност по конкретния състав на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ. Текста на чл.108 ал.3 от Закона за горите посочва общо задълженията на лицето по ал.2 във връзка с добива на дървесина, а нормата на чл.61 от Наредбата за сечите в горите доразвива тази разпоредба в конкретика като указва, че лицето на което е издадено позволителното за сеч носи отговорност и осъществява контрол по спазване на изискванията на чл.47 и чл.48 от Наредбата, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. Следователно лицето по чл.108 ал.2 от Закона за горите на основание чл.108 ал.3 от същия закон във връзка с чл.61 от Наредбата за сечите упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на добива на дървесина, извършван в нарушение на изискванията на чл.47, чл.48 от Наредбата, както и при неспазване на технологичния план. Нормите на чл.47 и чл.48 от Наредбата определят правила за начина на сечене на дърветата и опазване на немаркираните дървета, както и за почистване на сечището. Това законодателно разрешение напълно съответства на изискването на чл.108 ал.2 от ЗГ, а именно лицето, на което се издава позволително за сеч да е вписано в регистъра на лицата за упражняване на лесовъдска практика. Неговите задължения са определени с оглед на специалните му знания и цел на закона за опазване на горските територии и дървесни видове. По аргумент от административно наказателната разпоредба на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, лицето, на което е издадено позволително за сеч е административно наказателно отговорно само за нарушение на вменените му от закона задължения във връзка с упражняваната от същото лице лесовъдска практика. Задълженията му във връзка с позволителното за сеч са част от лесовъдската практика по определението на 233 ал.1 т.3 от ЗГ и се състоят в планиране и организация  на добива на дървесина, по начин осигуряващ спазването на чл.47, чл.48 от Наредбата за сечите в горите и технологичния план. Разпоредбите на чл. 45 ал.2 т.2 и чл.52 ал.1 вр. с ал.5 от Наредбата за сечите, които са посочени като нарушени противоречат на обвинението, тъй като първата от тях гласи, че за извършване на сечта е необходимо позволително за сеч, а втората е условие към съдържанието на документа – да се определят сроковете за сеч и извоз. Освен това, нормата на чл.52 ал.1 вр.с ал.5 определя реда за издаване на позволително за сеч и има за адресат органа, който разрешава добива на дървесина т.е. не може да бъде нарушена от лицето, на което е издадено позволителното с оглед на лесовъдската му практика. Предвид изложеното, въпроса за лицето, отговорно за сечта извършвана в нарушение на условията по издаденото позволително, има отговор в нормата на чл.266 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за горите, който от своя страна сочи на нарушаване на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Конкретно допуснато е противоречие между фактическото обвинение за сеч, извън срока на позволителното и правното обвинение за нарушаване на нормите на чл.108 ал.3 от ЗК вр. с чл. 42 ал.2 т.2 и чл.52 ал.1 вр. с ал.5 от Наредбата за сечите, изискващи позволително за тази дейност, в което да е определен срок за нейното осъществяване. Констатациите за сеч на дървесина извън срока на издаденото позволително имат своята правна квалификация и отговорно лице по чл. 266 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за горите. Само за пълнота следва да се каже, че освен противоречивото обвинение е налице и недоказаност на датата на извършване на нарушението, защото протокола за освидетелстване на сечището от 17.07.2015г. не е подписан от лицето, издало обезсиленото позволително, нито от лицето, по силата на чл.61 от Наредбата за сечите е отговорно по същото позволително, но за спазване на разпоредбите на чл.47, чл.48 от същата Наредба. Следователно, необосновано е обвинението, че дървата са сечени на 22.07.2015г. Твърдението на представителя на дружеството за сеч на 16 и 17 юли 2015г. не са проверени, чрез всички допустими средства за установяване на нарушението и нарушителя.  

   Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК съдът      

                                                  

                                         Р     Е     Ш     И     :

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение №44 от 18.01.2016 год., постановено по АНД №2581/2015 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                                   2.