Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

167                                              06.06.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                     МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  С.Х.        

и с участието на прокурор Петя Драганова     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 122 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на К.Г.К., чрез процесуалния му представител адв. П.Х.,  против Решение № 95 от 16.02.2016 г., постановено по АНД № 2793/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 1275 от 17.05.2013г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора.   

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва  извода на съда за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като твърди, че връчването на нечетлив екземпляр от наказателното постановление е ограничило правото му на защита, което обуславя и отмяняна на наказателното постановление. Направено е искане решението на районния съд да бъде отменено и да се отмени НП № 1275 от 17.05.2013г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява  основателна. 

 

Производството пред районния съд се е развило по жалба на К.Г.К. против Наказателно постановление № 1275 от 17.05.2013г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с което му е било наложено аминистративно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /отм./ за допуснато нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.   

 

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 315, ал.1, предл. второ от КЗ/отм./.

 

Така постановеното решение е неправилно, но не по съображенията, изложени в касационната жалба.

 

В нормата на чл.315, ал.1 от КЗ е предвидено налагане на наказание на лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като в ал.2 на чл.315 е регламентиран размера на налаганите санкции в хипотезата на повторно извършване на нарушение по чл.315, ал.1 от КЗ. Следователно административнонаказателната разпоредба на чл.315, ал.1 от КЗ обхваща две отделни и самостоятелни административни нарушения – 1. неизпълнение на задължение за сключване на  задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ и 2. управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка.

Изцяло се споделя извода на Старозагорския районен съд, че в случая безспорно е установено и доказано извършеното от К.К. нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Вмененото на санкционираното лице нарушение е за неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.249, т.1 от КЗ за регистрирано МПС, което не е спряно от движение, т.е за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Въз основа на безспорно установения факт, че  К.Г.К. е собственик на управлявания от него л.а с рег. № СТ3423НН и доказателствата за прекратен застрахователен договор „Гражданска отговорност” за лекия автомобил на 28.06.2012г. и сключен нов такъв на 20.04.2013г. в 18:57 часа, се налага извод, че на посочените в НП дата и час – 20.04.2013г., 14.25ч., К. не е бил изпълнил законовото си задължение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм/ да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” за това превозно средство. Доколкото по делото не са представени доказателства към момента на установяване на нарушението така управляваният лек автомобил да е бил спрян от движение по реда и на основание чл. 40 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, неговият собственик е задължено лице по смисъла на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ/отм/. Неизпълнението на законово установеното задължение релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл.315, ал.1, предл. първо от КЗ /отм/.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от административнонаказващия орган съществено нарушение при връчване на наказателното постановление, което е довело до ограничаване възможността наказаното лице да упражни ефиктивно правото си на защита. Твърдението, че връченият на К. екземпляр от наказателното постановление е бил нечетлив /”залят с някаква течност”/ е недоказано, тъй като по делото не е установено с допустими доказателствени средства, че представеният пред касационната инстанция екземпляр от НП, е бил връчен на касатора именно в този му вид, а състоянието на документа не се дължи на неправилно съхранение от страна на санкционираното лице. Основание за наличието на такова съмнение е и обстоятелството, че никъде в преписката няма данни, а и липсва такова твърдение от страна на касационния жалбоподател, към момента на връчване на преписа или на по-късен етап К. да е възразил относно неговата нечетливост и да е поискал представяне на четлив екземпляр. Отделно от това следва да се каже, че в случая не е било нарушено, нито ограничено, правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото надлежно е упражнило правото си да обжалва пред съда наказателното постановление, като съдържанието на подадената пред Районен съд Стара Загора въззивна жалба опровергава оплакването за невъзможност да бъде прочетено издаденото НП № 1275 от 17.05.2013г.

Районният съд обаче не е съобразил обстоятелството, че към датата на постановяване на решението си – 16.02.2016г., е налице по-благоприятен закон, който по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, той е бил длъжен да приложи. В чл.638, ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ е регламентирано идентично административно нарушение, но е предвиден различен размер на административното наказание „глоба”, а именно 250лв. В тази връзка следва да бъде приложена разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни уредби, се прилага по-благоприятната. В случая нормата на чл. 638, ал.1, т.1 от новия КЗ с фиксиран размер на глобата от 250лв се явява по-благоприятен за нарушителя закон в сравнение с предходната уредба, предвиждаща наказание от 400лв до 600лв.

 

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени НП № 1275 от 17.05.2013г. като се намали размера на наказанието «глоба» от 400лв на 250лв.                                                                                   

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ  Решение 95 от 16.02.2016 г., постановено по АНД № 2793/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1275 от 17.05.2013г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора с което на К.Г.К. ***, ЕГН **********, на основание  чл. 315, ал. 1, т. 1 КЗ /отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв., като на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН намалява размера на наказанието на 250лв.

 

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                

                                                                                                        2.