Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

147                                   19.05.2016 год.                            гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

 

                                               Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №131 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора против Решение №89/12.02.2016 год., постановено по НАХД №2661 по описа за 2015 год. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №24-000652/15.10.2015 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора срещу „Илиас Травел”ЕООД гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът счита, че неоснователно е прието от районният съд, че наказаното лице е въведено в заблуда. Не е налице и неяснота в срока за изпълнение на задължението за заплащането на заплата, като е направено историческо тълкуване на разпоредбата, според което изплащането на възнаграждението следва да се осъществява ежемесечно, с оглед и систематичното място на посочената като нарушена разпоредба.  По тези съображения е направено искане за отмяна на решението.

         Ответникът „Илиас Травел” ЕООД гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. С писмена молба процесуалният му представител прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага  решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №24-000652/15.10.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора  въз основа на АУАН №24-000652/16.09.2015 год., с което на „Илиас Травел” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Самара”3, блок 3, ап. 60,  ЕИК 831659024, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл.245, ал.1 от същия закон. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка на 07.09.2015 год. на обект – офис, намиращ се в гр. Стара Загора, ул. „Парчевич” №1, стопанисван от „Илиас Травел”ЕООД, и по представени документи на 11.09.2015 год. в ДИТ Стара Загора, е установено, че „Илиас Травел”ЕООД Стара Загора, в качеството си на работодател в горепосоченото предприятие, не е изплатил на Петър Димитров Господинов, ЕГН ********** – работник, гарантираното трудово възнаграждение  в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, възлизащо на 433,71 лв., но не по-малко от минималната работна заплата за страната,  за извършената работа през месец септември 2014 год., в срок до 25-о число на месец октомври 2014 год. /в нарушение от 27.10.2014 год./, който срок е договорен в индивидуален трудов договор №6/03.04.2014 год. с лицето Петър Димитров Господинов, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на работника.

   За да отмени наказателното постановление, Районен съд Стара Загора приема на първо място, че е издадено в нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота на фактическата  и  юридическата формулировка на административното обвинение. Според съда посочената правна квалификация на деянието по чл.245, ал.1 от КТ включва две хипотези на гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение, които не са разграничени, същевременно не е посочена правната норма, уреждаща срока за изпълнение на задължението за плащане. По съществото на спора съдът приема, че административнонаказателната отговорност на „Илиас Травел”ЕООД е ангажирана при липса на основание за  това. Изводът за материална незаконосъобразност на НП е обоснован със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които преценени в своята съвкупност сочат неоказано съдействие от работника за изплащане на дължимото му трудово възнаграждение.

Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Касационният състав не споделя извода на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в производството по санкционирането на „Илиас травел”ЕООД гр. Стара Загора. Отговорността на дружеството е анжажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която предвижда при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че ответното дружество не е заплатило на работника Петър Господинов гарантирания размер на трудово възнаграждение за м. септември 2014 год., но не по-малко от минималната работна заплата за страната, при брутно трудово възнаграждение за този месец в размер на 433.71 лв. Действително минималният размер на гарантираното възнаграждение се съизмерва първо с 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. В настоящия случай 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на Господинов е по-малко от минималната работна заплата за този период /340.00 лв./, поради което наказващият орган е посочил именно размера на минималната заплата като дължим минимум от възнаграждението.

          Предвид изложеното, изписването в наказателното постановление на пълното словесно съдържание на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при уточняване датата на извършване на вмененото нарушение - „в забава от 27 октомври 2014 год. … относно изплащането на гарантираното му трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната”, не представлява съществено процесуално нарушение, затрудняващо привлеченото към отговорност лице да разбере за какво деяние е наказано. А доколкото разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ не предвижда конкретен срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който по принцип зависи от уговореното между страните и в настоящия казус е указан в трудовия договор, не е налице и непълнота в юридическото формулиране на обвинението.

          По съществото на спора неправилно е прието, че отговорността на „Илиас травел”ЕООД гр. Стара Загора в качеството му на работодател е ангажирана незаконосъобразно. В решението са изложени подробни мотиви, които обаче на съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Така например е посочено, че трудовия договор е прекратен, считано от 20.04.2015 год., докато по делото това обстоятелство не е установено по безспорен начин. Нито са представени писмени доказателства за това, нито това се установява от разпитаните свидетели по делото. От друга страна е прието, че свидетелят Станев е заявил, че лично е изпратил две покани на Господинов, с които е поканен за получаването на неизплатената заплата. Такива покани не са представени по делото, нито пък от свидетелските показания на Станев, това е видно. Ето защо, изводите на районният съд не кореспондират с установените по делото факти и обстоятелства, чрез събраните писмени доказателства и свидетелски показания. Неправилен е изводът на съдът, че неизплащането на заплатата се дължи изцяло на виновното поведение на работника, при което работодателят е поставен в обективна невъзможност да изпълни задължението си. Видно от свидетелските показания на работникът Петър Димитров Господинов, същият през януари месец е получил трудовите си възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември. Нито от разпита на свидетелите Петрова, Славов и Станев /работници в предприятието на ответника по касация/, нито от събраните писмени доказателства, се установи трудовото възнаграждение за месец септември да е изплатено, а доколкото през месец януари 2015 год. /четири месеца след месец септември/ е получил възнагражденията си за месеците октомври, ноември и декември, не може да се приеме, че е налице и обективна невъзможност за изплащането на забавеното трудово възнаграждение. В контекста на горното, настоящият съдебен състав намира, че е налице съставомерност на деянието на ответника по касация по обвинението за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, то не е необходимо същото да бъде връщано за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по същество на спора. Вмененото административно нарушение е безспорно установено, при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, осигурено е участието на наказаното лице във всички фази, като по този начин е гарантирано и правото му на защита. Нарушението е описано в достатъчна степен на яснота и конкретика, същото е квалифицирано правилно. Съдът намира обаче, че при определянето на наказанието необосновано същото е наложен над предвиденият от законодателят минимум. Нарушението е първо своя характер, не е установено подобно нарушение да е допускано през други месеци, поради което наложеното наказание следва да бъде определено в предвиденият от закона минимум.

Решението на Районният съд е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго с което да се измени обжалваното наказателно постановление.         

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОТМЕНЯ Решение №89/12.02.2016 год., постановено по АНД №2621/2015 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като незаконосъобразно и вместо него постановява:

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24/000652 от 15.10.2015 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, като намаля наложената имуществена санкция от 3 000.00 /три хиляди/ лв. на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

   

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                               

                                                                                                    2.