Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

           

148                                      27.04.2016 год.                      град Стара Загора

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                          МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №132 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

     Образувано е по касационна жалба заложна къща „ДОВЕРИЕ” ЕООД, гр. Велинград, представлявано от прокуриста А.Н., против решение №90/12.02.2016г., постановено по АНД №2523/2015г. по описа на РС Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №24-000607/02.10.2015г., издадено от Директор Дирекция «Инспекция» по труда Стара Загора като наложената на касатора имуществена санкция в размер на 2 000лв. е намалена до размер от 1 500лв.

С наказателното постановление е наложена санкция на дружеството за това, че не е осигурил непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа, при условията на сумирано изчисляване на работното време , през календарната седмица в периода от 13.07.2015г. до 19.07.2015г. на служителя Георги Николаев Караиванов, на длъжност «продавач-консултант», който е работил на 13.07.2015г., на 14.07.2015г., на 15.07.2015г., на 16.07.2015г., на 17.09.2015г., на 18.07.2015г. и на 19.07.2015г., видно от отчет за работното време на заложна къжа, в град Стара Загора, ул. «Ген. Гурко» №83 за месец юли 2015г.

За да измени наказателното постановление, РС Стара Загора е приел за доказано нарушението на чл. 153 ал.2 от КТ и е преценил, че санкиця в размер на 1500лв. ще постигне в пълнота целите на наказанието.

С касационната жалба се иска от съда да приеме, че РС Стара Загора е възприел неправилно фактическата обстановка, допуснати са нарушения на правилата на ЗАНН, както и че не е налице вмененото административно нарушение.

Ответника Дирекция «Инспекция по труда» Стара Загора оспорва с касационната жалба и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 На основание чл. 153 ал.2 от КТ, която норма е посочена в АУАН и в НП, непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работното време е не по-малка от 36 часа. Кога е допустимо да не се спази тази норма, е установено в чл. 153 ал.3 от КТ, като в тежест на наказаното лице е да установи, че са налице условия за приложение на друг размер на непрекъсната седмична почивка, по-малък от установения в чл.153 ал.2 от КТ. С твърдения за наличие на основание по чл.153 ал.3 от КТ и доказване на неговото съществуване, работодателя би могъл да опровергае съществуването на задължението си да осигури почивката по чл. 153 ал.2 от същия кодекс. Твърдения за наличие на основание да не се спази установената между седмична почивка липсват във въззивната жалба и в касационната също, поради което наведените доводи, които не касаят основанията, водещи до изключение от правилото на нарушената разпоредба, са не относими и не следва да се обсъждат.

На следващо място, срока по АУАН да се отстрани нарушението, няма правно значение за законосъобразността на наказателното постановление. Касатора не е предупреден, че при неотстраняване на нарушението ще бъде санкциониран, а с АУАН му е отправено обвинение и е уведомен, че срещу него започва административно наказателно производство.

Оплакването, че седмичната почивка не може да касае месец юли, също е неоснователно. В наказателно постановление е вписано, че видно от отчет за работното време за месец юли 2015г. , не  е осигурил непрекъсната седмична почивка за периода от 13.07.2015г. до 19.07.2015г. Изречението е дълго, но внимателния прочит не оставя съмнение, че се касае за нарушение в посочен от АНО период, който съответства и на нарушената разпоредба, поради което правилно  въззивния съд е изменил, вместо да отмени наказателното постановление.

Въззивния съд е обсъдил писмените доказателства – отчета за работното време и показанията на работника Караиванов, които не е възприел, като е отчел зависимостта от работодателя и съставянето на отчета от самия Караиванов. Следователно вярно е възприета фактическата обстановка, сочеща на осъществен фактически състав по чл.153 ал.2 от КТ, като съдът в рамките на липсата на отегчаващи вината обстоятелства е намалил размера на санкцията, с което е правилно е приложил материалния закон.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.3 предл. първо от АПК, Административен съд Стара Загора

                                      

Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение №90 от 12.02.2016 год., постановено по АНД 2523/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                   2.