Р Е Ш Е Н И Е

№ 171 06.06.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 150 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба подадена от инж. П. И. З. – Директор на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, против Решение № 76 от 22.02.2016 г., постановено по АНД № 1666/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 272 от 10.11.2015г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на Д.С. поради това, че с постановлението за прекратяване на досъдебното производство на военен прокурор при Пловдивска военно-окръжна прокуратура е прието, че с деянието си С. не е извършил престъпление по чл.235, ал.1, вр. 26а от НК и изобщо друго такова по НК. Твърди се, че в случая деянието осъществява състав на административно нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, което е и основание за налагане на административно наказание на основание чл.266, ал.1 от ЗГ. По изложени доводи е направено искане за отмяна на обжалваното решиние и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба Д.С.С., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Д.С.С. против Наказателно постановление № 272 от 10.11.2015г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора, с което на Д.С. е наложено административно наказаниеи глоба в размер на 450лв. на основание чл. 266, ал.1, т.1 от същия закон и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението – 9.0 простр.куб.м. дърва за горене от дървесен вид акация. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че Д.С. транспортира с товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Атего”, рег.№ СТ5812ВК, 9.0/девет/ простр.куб.м дърва за горене от дървесен вид акация, немаркирани с контролно горска марка. Нарушението е извършено на 29.03.2015г. и е открито на 29.03.2015г. в 20:00 часа, в землището на село Средногорово, общ.Казанлък.

Районният съд е отменил наказателното постановление като е приел, че с прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 224 ал.1 от НПК –деянието не съставлява престъпление, е отречена съставомерността на деянието и по Закона за горите.

Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от районния съд .

Настоящият касационен състав не споделя решаващия мотив на въззивния съд, че липсата на състав на престъпление има за последица и несъставомерност на фактите по административнонаказателните разпоредби на ЗГ. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН в случаите, когато деянието осъществява съставите на административно нарушение и на престъпление, административнонаказателното производство следва да се прекрати, а материалите да се изпратят на съответния прокурор. От тази норма обаче не може да се изведе заключение, че ако деянието не е престъпление, то не може да се субсумира под състава на административнонаказателна разпоредба, както неправилно е приел първоинстанционния съд.

В случая е налице друго съществено процесуално нарушение, неконстатирано от районния съд, опорочаващо изначално процедурата по налагане на административно наказание и съотв. явяващо се самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.

Наказателно постановление № 272/ 10.11.2015г. на Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН /видно от изричното отбелязване в НП и изложените в касационната жалба твърдения в този смисъл/, която разпоредба предвижда отклонение от принципа, че административно наказателното производство се образува със съставянето на АУАН. Законово регламентираните предпоставки за прилагането на чл.36, ал.2 от ЗАНН са наказателното производство да е прекратено от съда или от прокурора и да е препратено на наказващия орган, като в този случай правилата на чл.37 и чл. 40 – чл. 46 от ЗАНН не намират приложение и производството се развива в един единствен стадий – този, регламентиран в чл.52-58 от ЗАНН. Законодателното разрешение за регламентирането на хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е обусловено от обстоятелството, че воденото наказателно производство е достатъчно за установяване на административното нарушение, стига доказателствата да са събрани редовно и да доказват по безспорен начин извършеното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, в какъвто смисъл е и ТР № 46/ 79 на ОСНК. Следователно за законосъобразното образуване и провеждане на производство на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН е необходимо препратените на наказващия орган материали да са достатъчни, за да очертаят по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в административно наказателното производство. В този смисъл за надлежното образуване на административнонаказателно производство по чл.36, ал.2 от ЗАНН на първо място актът за прекратяване на досъдебното или съдебно производство от прокурора съотв. от съда, следва да съдържа посочване на лицето, срещу което производството е водено и респ. се прекратява, описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и точната му правна квалификация, както и основанието за прекратяване на производството.

В случая, съгласно представеното и прието като доказателство по делото Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 30.09.2015г. на военен прокурор при Пловдивската военно-окръжна прокуратура, досъдебно производство № 4-Сл/2015г. е било образувано и водено срещу Д.С.С. за това, че без редовно писмено позволително добил и извозил от горския фонд дървета – 10 пространствени кубически метра – престъпление по чл.235, ал.1 от НК. С посоченото прокурорско постановление на основание чл.24, ал.1 от НК е прекратено досъдебното производство, като е прието, че обвиняемия Д.С.С., от обективна страна не е осъществил престъпния състав по чл.235, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като деянието не представлява престъпление, а също така не са събрани никакви доказателства обвиняемият да е осъществил друг престъпен състав от НК. В постановлението е посочено препис от него да се изпрати на Горско стопанство гр.Казанлък за вземане на отношение за евентуални нарушения.

Очевидно между Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 30.09.2015г. на военен прокурор в Пловдивска ВОП и Наказателно постановление № 272/ 10.11.2015г. на Началника на Митница Пловдив, не е налице необходимото съответствие относно противоправното деяние и неговата правна квалификация. Административнонаказващият орган не е възприел посочените в постановлението фактически и правни рамки на обвинението /за добиване и извозване на дървета от горския фонд без редовно писмено позволително/. Вместо това Директорът на Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора е наложил административно наказание на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 от ЗТ по обвинение, което от фактическа страна се основава на транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка. Несъмнено не е налице тъждество в обективните признаци на деянието, за което е било образувано досъдебното производство (добиване и извозване на дървета от горския фонд без редовно писмено позволително) и тези на деянието, за което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ с наказателното постановление е наложено административно наказание - транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка. Подобно несъответствие между актът, представляващ основание за образуването на административнонаказателното производство в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН /Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 30.09.2015г. на военен прокурор в Пловдивска ВОП/ и актът, с който това производство е приключило (НП № 272/ 10.11.2015г. на Директора на Регионална дирекция по горите/, е недопустимо.

Вярно е че наказващият орган, сезиран с прокурорско постановление в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, изгражда независимо и по вътрешно убеждение становището си по фактите и приложимия закон въз основа на доказателствата, събрани от него и/ или от органите на досъдебното производство и на закона. Постановлението на прокурора за разлика от определенията, решенията и присъдите на съда, не се ползва със сила на присъдено нещо. Но ако становището на наказващия орган относно фактическите и правни рамки на административно наказателното обвинение, авторството на деянието и/или виновността на лицето, сочено като нарушител, е различно от това на прокурора, следва административнонаказателното производство да се образува със съставянето на АУАН по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН.

 Прокурорското постановление в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН замества АУАН и със същото се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение от фактическа и правна страна. В случая с издаденото НП № 272/10.11.2015г на практика лицето е санкционирано за нарушение, за които не му е повдигнато и предявено административно обвинение. По този начин привлеченото към отговорност лице е било лишено от възможността да упражни правата си в досъдебната фаза на административнонаказателния процес. Директорът на Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора,  след като е преценил,  че е осъществен състава на административното нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, е следвало да образува административнонаказателно производство по чл.36, ал.1 от ЗАНН. 

Допуснатото процесуално нарушение представлява съществено такова и е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения съдът намира, че по отношение на обжалваното съдебно решение не е налице твърдяното касационно отменително основание, поради което решението като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76 от 22.02.2016 г., постановено по АНД № 1666/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.