Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

            

         

     211      14.07.2016 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                              

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                   Членове:            ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  З.Д.     

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                          

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело  № 177 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Б.С.П. ***, подадена чрез процесуалния му представител по делото – адв. Цв. В. ***, против Решение № 15/ 21.03.2016г., постановено по АНД № 264/ 20165. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 610/ 2015 от 03.11.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че в хода на административнонаказателното производство не са  допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на наказателното постановление. Поддържа, че наложената му административна санкция не съответства на тежестта на извършеното от него нарушение. Твърди, че с оглед на установените по делото факти и обстоятелства, сочещи че нарушението следва да се квалифицира като „маловажен случай”, неправилно и необосновано не е приложен чл.28 от ЗАНН. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 610/ 03.11.2015г. на Началника на Митница Пловдив.  

   Ответникът по касационната жалба – Агенция „Митници” – Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Гълъбовският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 610/ 2015 от 03.11.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив.

 

     Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение  да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебното решение с материалния закон, намира за установено следното:

        

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

                        Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Б.С.П. ***, против Наказателно постановление № 610/ 2015 от 03.11.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 413/ 25.09.2015г., на Б.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв., на основание чл.109, ал.1 от ЗАДС, за нарушение на чл.60 от ЗАДС, като на основание чл.124, ал.3 от същия закон са отнети в полза на държавата съоръженията, използвани за извършване на нарушението. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основа на това, че на 29.07.2015г., при извършена от служители на Митница Пловдив проверка във връзка с оперативна информация за незаконно производство на ракия в имот в с. Мусачево, общ. Гълъбово, е установено, че Б.С.П. произвежда в гараж, прилежащ към имота, негова собственост, който не е лицензиран данъчен склад за производство и складиране и не е регистриран специализиран малък обект за дестилиране, акцизна стока – етилов алкохол, в нарушение на разпоредбите на чл.60 от ЗАДС, с което е осъществен състава на чл.109, ал.1 от ЗАДС.

   Гълъбовският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, като наказателното постановление съответства на императивните изисквания по чл.57 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Въз  основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние от Б.П., квалифицирано като административно нарушение по чл. 109, ал.1 във вр. с чл. 60 от ЗАДС, като основание за налагане на предвидената в закона административна санкция. В мотивите към решението са изложени и съображения, че доколкото в чл.126б от ЗАДС се съдържа специална нормативна регламентация относно маловажните случаи на административни нарушения по този закон, общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, е неприложима.

 

   Решението на Гълъбовския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

   

            Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административно наказателното обвинение, с посочване на релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства и законовата разпоредба, която е нарушена. Обективните признаци на изпълнителното деяние са надлежно описани в наказателното постановление, като с посочването, че Б.С.П. произвежда акцизна стока – етилов алкохол, в гараж, който не е лицензиран данъчен склад за производство и складиране и не е регистриран специализиран малък обект за дестилиране, очевидно неконкретизирането коя точно алинея на чл.60 от ЗАДС е приета за нарушена, в случая не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и представляващо основание за неговата отмяна. С оглед на начина на законодателна регламентация и формулиране на изпълнителното деяние и на състава на административното нарушение по чл.109, ал.1 от ЗАДС /”за нарушаване на разпоредбата на чл.60 от ЗАДС”/, твърдяната от касатора „непълнота” от гл. т на липсата на посочване на конкретна алинея на чл.60 от ЗАДС, не води до извод за правна необоснованост на обвинението. Доколкото чл.109, ал.1 от ЗАДС предвижда налагане на административна санкция на лице, което наруши разпоредбата на чл.60 от ЗАДС, регламентираща изискванията производството на алкохол и алкохолни напитки да се извършва само в данъчен склад за производство и складиране и че алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране, очевидно е, че при посоченото по – горе фактическо описание на вмененото на Б.П. нарушение, не е налице неяснота относно правната квалификация на нарушението, която да е довела или обективно да би могла да доведе до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Макар и при липса на цифрова конкретизация, текстово са възпроизведени изискванията по чл.60, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, за нарушаването на които е ангажирана отговорността.

            Несъстоятелно е и възражението за формална незаконосъобразност на наказателното постановление, основано на съображения за неяснота относно лицето, упълномощило Началника на Митница Пловдив да издава НП за нарушение по ЗАДС. С посочването, че Началникът на Митнициа Пловдив е упълномощен със Заповед № ЗАМ-822/ 21.08.2014г. на Директора на Агенция „Митници” и с оглед разпоредбата на чл.128, ал.2 от ЗАДС, в необходимата и достатъчна степен е конкретизиран органът, делегирал упражняването на административнонаказателни правомощия. А изписването на имената на санкционирания Б.С.П. след „Директор на Агенция „Митници””, едва ли може да доведе до твърдяното „объркване” на привлеченото към отговорност лице.

 

            Не се споделя единствено приетото от съда, че по отношение на вмененото на санкционираното лице административно нарушение по чл. 109, ал.1 във вр. с чл. 60 от ЗАДС, прилагането на чл.28 от ЗАНН е изключено поради наличието на изрична нормативна регламентация в специалния закон – чл.126б от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС за маловажни случаи на нарушения по чл.118, чл. 122, чл. 123, чл. 126 и чл.126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от ЗАНН, като в ал. 2 на чл.126б от ЗАДС е регламентирано, че маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50лв. Очевидно специалната правна уредба е относима само за изрично посочените нарушения – т.е за деяния, квалифицирани по административнонаказателните състави на чл.118, чл. 122, чл. 123, чл. 126 и чл.126а от ЗАДС. В този смисъл освобождаването от административнонаказателна отговорност при прилагането на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН за административно нарушение по чл.109, ал.1 във вр. с чл.60 от ЗАДС, законодателно не е изключено.

         Но в случая съдът приема, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни и субективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Само по себе си обстоятелството, че „е традиция по селата да се изварява ракия в нерегистрирани обекти”, не достатъчно да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Доколкото процесът на дестилация е бил спрян от митническите служители, извършили проверката, установеното като налично малко количество изварена ракия, също не е основание нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случай е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото се за извършеното нарушение наказание и които са взети предвид от административнонаказващия орган, при налагане на санкция в предвидения по чл. 109, ал.1 от ЗАДС минимален размер.

 

   Не се констатира и релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието т.е наказанието да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Както беше посочено, наложеното на Б.  П. административно наказание за извършеното от него нарушение по чл. 109, ал.1 във вр. с чл. 60 от ЗАДС, е определено в законово установения минимален размер от 1 000лв. 

 

   При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства въззивният съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващата се административна санкция.

                    

             С оглед на гореизложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Б.  П. нарушение по чл.109, ал.1 във вр. с чл.60 от ЗАДС, което нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, при правилно приложение на закона Гълъбовският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 610/ 2015 от 03.11.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив. Не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                   Р     Е     Ш     И :

 

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/ 21.03.2016г., постановено по АНД № 264/ 2015г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 610/ 2015 от 03.11.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив.

                     

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                                                      

 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                        

 

 2.