Р Е Ш Е Н И Е

№225 14.07.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №181 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Верея комерс 2010”ООД, представлявано от Управителя Драгомир Нейчев Драганов, против Решение №133 от 29.03.2016 год., постановено по АНД №52/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление №26/01.06.2015 год., издадено от Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие гр. София.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 във връзка с ал.2 НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че неправилно е било възприето от районния съд, че е налице посочване на датата на извършване на административното нарушение. В оспореното наказателно постановление е посочен единствено срокът в който е следвало да бъде подадена заявлението, но не и датата на административното нарушение. Съдът не е отговорил и на оплакването, че не е посочено и мястото на извършване на административно нарушение, както и че в хода на развилото се производство не е установено, дали касаторът не е производител по чл.24, ал.1 от ЗВЕИ, което е от съществено значение за съставомерността на нарушението, доколкото за тези производители е предвиден по-дълъг срок за подаване на заявлението. Въз основа на изложените оплаквания е направено искане за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго с което да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответникът – Агенцията за устойчиво енергийно развитие гр. София, не изпраща представител и не взема становище по подадената касационно жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 26/01.06.2015 год., издадено от Изпълнителния директор на АУЕР въз основа на АУАН №41/30.03.2015 год., с което наказателно постановление на „верея комерс 2010”ООД гр. Стара Загора, ЕИК 201073163, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лв. на основание чл.64, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници за извършено административно нарушение на чл.34, ал.7 от ЗЕВИ и чл.4, ал.3, т.2 от Наредба №РД-16-1117 от 14.10.2011 год. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че дружеството в качеството на производител на енергия от възобновяем източник с обща инсталирана мощност над 30 kW, не е изпълнило задължението си за подаване в нормативно-установеният срок на заявление за издаване/издаване и прехвърляне на гаранции за произход, съгласно чл.34, ал.7 от ЗЕВИ и чл.4, ал.3, т.2 от Наредбата №РД-16-1117 от 14.10.2011 год. Съгласно цитираните разпоредби, дружеството е имало задължение да подаде пред АУЕР заявление за издаване/издаване и прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена от енергиен обект ФтЕЦ „Верея комерс”, с. Ягода, с обща инсталирана мощност 0.078 MW, съответно за енергията произведена през месец янури 2015 год. – не по-късно от 28.02.2015 год., като горното нарушение е установено от извършена проверка на заявление за издаване/издаване и прехвърляне на гаранции за произход с вх.№01-4013 от 13.03.2015 год.

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд Казанлък приема, че при съставянето на АУАН и издаденото на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Намира за несъществено непосочването на датата на извършване на нарушение, тъй като сроковете за издаване правилата за изчисляване на срокове са ноторно известни и посочването на датата 28.02.2015 год., който е неработен ден, е прието като несъществено нарушение, тъй като заявлението е подадено едва на 13.03.2015 год., т.е. 13 дни след посочения срок. Изложил е съображения, че не може да се приеме за маловажно извършеното административно нарушение, което го е

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на „Верея комерс 2010”ООД гр. Стара Загора е ангажирана за нарушение на чл.64, ал.1 и чл.34, ал.7 от ЗЕВИ във връзка с чл.4, ал.3, т.2 от Наредба №РД-16-1117 от 14.10.2011 год., който предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 500.00 лв. до 10 000.00 лв. за производител на електрическа енергия, който не изпълни задължението си по чл.34, ал.7 от ЗЕВИ. Конкретното обвинение срещу касаторът е за това, че не е подало в нормативно установеният срок заявлението за издаване на гаранции за произход.

Настоящия съдебен състав, намира че е основателно наведеното касационно оплакване, че не е посочена дата на извършване на нарушението. Посочването на датата 28.02.2015 год. не е достатъчно от една страна, а от друга е и непрецизно посочена. Срокът за подаването на заявлението, съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Наредба №РД-16-1117 от 14.10.2011 год. е един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена. В този смисъл заявлението за подаване на заявление за произведената през месец януари 2015 год. енергия, следва да бъде подадено не по-късно от един календарен месец, т.е. не по-късно от 28.02.2015 год., който е последния ден в който е следвало да се изпълни нормативно предписаното действие. Разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, препраща относно начина на изчисляване на срокове към разпоредбите на НПК. Съгласно чл.183, ал.3 от НПК, срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца. Съгласно чл.183, ал.4 от НПК, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В АУАН е посочена грешна дата на извършване на нарушението, тъй като не е бил отчетен факта, че 28.02.2015 год. е неприсъствен ден, като такива са и 01.03.2015 год., 02.03.2015 год. и 03.03.2015 год. Едва 04.03.2015 год. е първият присъствен ден, в рамките на който дружеството все още е могло да подаде заявлението, в която връзка и датата на извършване на нарушението е 05.03.2015 год., която дата не е отразена нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в обжалваното наказателно постановление. В наказателното постановление не е посочена въобще дата на извършване на административното нарушение, докато такава макар и грешна е посочена в съставеният акт за установяване на административно нарушение. Задължение както на актосъставителят, така и на наказващият орган е да посочи дата на извършване на административното нарушение. Тази дата е задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление и следва да намери отражение в неговото съдържание, което в конкретния случай не е сторено.

Основателно е и второто касационно оплакване, че в обжалваното наказателно постановление не е посочено мястото на извършване на административното нарушение. Такова оплакване е направено и пред районният съд, който обаче не го е обсъдил в своето решение. И докато в съставеният АУАН е посочено вярно и точно мястото на извършване на административното нарушение – сградата на АУЕР, находяща в гр. София, то такова посочване в наказателното постановление липсва. Отново става въпрос за елемент от задължителното съдържание на наказателното постановление, който елемент следва да бъде посочен от наказващия орган, което не е сторено. Мястото на извършване на нарушението определя териториалната компетентност на актосъставителя, на административнонаказващият орган и на районният съд. С оглед на липсата на териториална структура на агенцията, настоящият съдебен състав намира, че както актосъставителят, така и наказващият орган имат материалната и териториална компетентост да съставят АУАН и да издават наказателното постановление. Единствено районният съд Казанлък не е компетентен да разгледа делото, но доколкото никоя от страните не е направила възражение за липса на такава компетентност, допуснатото нарушение не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на атакуваният съдебен акт.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че не е доказано дали се касае за производител по чл.24, ал.1 от ЗЕВИ. В наказателното постановление е описана мощността на възобновяемия енергиен източник 0.078 MW, както и вида му ФтЕЦ, което от своя страна не предполага същият да попадне в обхвата на производителите по чл.24, ал.1 от ЗЕВИ.

С оглед изложените съображения съдът намира, че решението на районен съд Казанлък е постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, то не е необходимо същото да бъде връщано за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по същество на спора, като се отмени обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №133/29.03.2016 год., постановено по АНД №52/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък, като вместо него постановява

ОТМЕНЯ наказателно постановление №26/01.06.2015 год. на Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие гр. София, като незаконосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.