Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                              

                                 

     

               218      14.07.2016 година   град Стара Загора

 

                  

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                              

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

                                                               Членове:            ДАРИНА ДРАГНЕВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  С.Х.      

и с участието на прокурор Константин Тачев                                          

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 200 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

      Образувано е по касационна жалба на Х.И. ***, против Решение № 186 от 06.04.2016г., постановено по АНД № 332/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-003900 от 17.12.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. 

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото му административно наказателно обвинение. Поддържа, че съдът не е разгледал, обсъдил и преценил възраженията на санкционираното лице, като постановеното решение се основава единствено на писмените и гласни доказателства дадени от контролните органи на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и съотв. до неправилни правни изводи за наличието на допуснато нарушение на правилата по ЗДвП. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-003900 от 17.12.2015г.    

 

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

           Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                              

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

      Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Х.И. ***, против Наказателно постановление № 15-1228-003900 от 17.12.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г216967/ 17.11.2015г., на Х.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв., на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основа на това, че на 17.11.2015г., в 14.05 часа, в гр. Стара Загора, по бул. „Св. П. Евтимий” в посока север-юг, преди кръстовището с ул. „Войвода Ст. Черногорски”, Х.И., като водач на МПС с рег. № СТ2356ВР, не пропуска преминаващите по пешеходната пътека /тип зебра/ пешеходци.

           Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства и законовата разпоредба, която е нарушена. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от Х.И. нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като основание за налагане на административно наказание по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП в предвидения от закона размер.

 

         Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

         Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от Х.И. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.119, ал.1 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Няма законово регламентирана пречка свидетелите по АУАН да са служебни лица от структурата на администрацията, към която принадлежи актосъставителят. Нещо повече – Законът за движението по пътищата в разпоредбата на чл.189, ал.3 изрично регламентира възможността свидетел по акта да бъде и служебно лице. Следователно служебното качество на свидетелите само по себе си не е основание да не се кредитират и съотв. да не се приемат за достоверни показанията им, респ. не е основание да се направи извод за недоказаност на фактите и обстоятелствата, които те потвърждават.  В случая от една страна всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на изложената защитна теза, нито такива, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. 

 

         Ето защо обосновано от гл.т. на доказателствата и правилно от гл. т. на закона Старозагорският районен съд е приел, че Х.И. е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл.183, ал.5, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл.119, ал.1 от ЗДвП.

 

         Не е налице и твърдяното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4, като основание за отмяна на обжалваното решение. В изпълнение на задълженията си по чл.14 и чл.314, ал.1 от НПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление. Разгледани и отхвърлени като недоказани и неоснователни са възраженията на санкционираното лице, като не е налице и твърдяната от касатора непълнота на фактическия и доказателствения материал във връзка с извършването на вмененото му административно нарушение.

 

             С оглед на изложените съображения съдът намира че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

 

                Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186 от 06.04.2016г., постановено по АНД № 332/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-1228-003900 от 17.12.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. 

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

         

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

 

                                                                                   2.