РЕШЕНИЕ

№238 гр. Стара Загора 04.10. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в откритото заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А., с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева, касационно административно наказателно дело №219 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба на ЦУ на НАП – София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Карушкова при ТД на НАП Пловдив, против решение №267/09.05.2016г., постановено по а.н.д. №345 по описа за 2016г. на РС Стара Загора. С решението е отменено наказателно постановление №174685-F191646/08.12.2015г. издадено от Началник сектор „оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора с наложена на „Профитрима” ООД гр. София имуществена санкция в размер на 3 000лв. за нарушение на чл.13, ал.3 т.2 от ДОПК за това, че на 03.09.2015г., в 14.00часа, в град Стара Загора, кв. „Голеш” база „КЕН” не е явило, нито е осигурило присъствието на упълномощен свой представител на обявените пред органите по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стока с висок фискален риск. Нарушението е установено от протокол за проверка серия АА №0872406/03.09.2015г, за което е съставен АУАН №F919646/23.11.2015г.

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че се касае за маловажен случай и е приложил чл.28 от ЗАНН по съображения, че стоката е доставена с 30 минути по-късно от обявените и към този момент е присъствал упълномощен представител на дружеството, като освен това от формалното нарушение не са произтекли вреди, което разкрива по-малка степен на обществена опасност на деянието. Обсъдена е подробно тезата на административно наказващия орган, че за нарушенията на чл.13 ал.3 т.2 от ДОПК изобщо не следва да се прилага института на чл.28 от ЗАНН, като съдът се е позовал на чл. 93 т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.

С касационната жалба се оспорват доводите на въззивния съд, че закъснението е от 30 минути, както и всички съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН като се твърди, че не са били налице факти, представляващи уважителни причини за неспазване на часа на явяване на упълномощеното лице, а дори да се приеме, че по отношение на автомобила с превозваните стоки са налице някакви обстоятелства то да се има предвид, че наказателното постановление е съставено за неявяване на упълномощения представител на дружеството. Наказващия орган е отчел, че деянието е извършено за първи път, както и закъснението поради което е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер. Оспорва се и довода на съда, че липсата на вреди следва да се вземе предвид при преценка за тежестта на нарушението, тъй като този факт не бил от правни значение, когато се касае за формално деяние.

От съда се иска да отмени въззивното съдебно решение и да постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответника по жалбата „Профитрима” ООД гр. София, не изпраща представител по делото, нито отговор против касационните оплаквания.

Представителя на окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на решение №267/09.05.2016г., постановено по а.н.д. №345 по описа за 2016г. на РС Стара Загора намира за установено следното: Решението е допустимо, валидно и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Решаващия извод на въззивния съд е съответен на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН като освен доводите, изложени във въззивното съдебно решение следва да се каже, че смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, никога не са състовомерни факти. В противен случай те не биха могли да се обсъждат като обстоятелства, разкриващи тежестта на конкретното нарушение. Когато вредите са състомерен елемент, тяхното наличие е от значение за съществуването на противоправното поведение – те определят правната му квалификация на наказуемо деяние. Липсата им би означавала липса на административно нарушение, както липсата на всеки друг съставомерен елемент от обявените за наказуеми нарушения и престъпления. Поради това правилно в настоящия случай, въззивния съд съобразява липсата на вреди като смегчаващи вината обстоятелства, имащи значение за тежестта на конкретното деяние и за приложението на чл.28 от ЗАНН. По този въпрос практиката на ВКС на РБ не е противоречива, нито правната теория.

По следващия въпрос, повдигнат с касационната жалба, а именно допустимо ли е да се прилага чл.28 от ЗАНН, следва да се каже, че единствените случаи, в които тази норма не се прилага са онези, за които законодателя е предвидил наказание за маловажните случаи на административни нарушения, с което ги е обявил за наказуемо противоправно поведение. Тъй като се касае за административно наказателно производство и за ангажиране отговорността на лицата е абсолютно недопустимо да се приема от органите и от съда, че института на освобождаване от отговорност няма да се прилага, въпреки липсата на законова регламентация за налагане на наказание за маловажните случаи на административни нарушения. Следователно и това възражение по касационната жалба е неоснователно и не съответства на закона, теорията и практиката. Винаги, когато не е предвидено наказание за маловажно деяние, е допустимо да се обсъжда приложението на института на освобождаване от административно наказателна отговорност. Освен това съдът и органите са длъжни служебно да изследват наличието на основание както за налагане на наказание, така и за освобождаване от отговорност. И по този въпрос задължителната практика на ВКС е последователна.

В конкретния случай, от показанията на двете групи свидетели се установява безпротиворечиво, че причина за нарушението е 30 минутно закъснение на превозчава да достави стоката в обявения час на получаване. Това закъснение е причина, представителя на дружеството да напусне мястото на проверката след 14.00ч., за да упъти водача на камиона, който е чужд гражданин. В периода от 14.00ч. до 14.30ч. по показания на свидетеля по съставяне на акта, е осъществена телефонна връзка между контролните органи и представител на дружеството, който ги е уведомил, че камиона ще пристигне до „пет минути”, но проверяващите са напуснали мястото, за да извършат проверка на бързоразваляща се стока в град Хасково. Уведомени от оперативния център на НАП за пристигането на камиона, са се върнали, за да извършат проверка на стоката в присъствие на представител на дружеството. Следователно целта на чл.13 ал.3 т.2 от ДОПК – да се съдейства на контролните органи е изпълнена, а цялостното поведение на представителя на дружеството сочи на намерение да се изпълни задължението по посочената правна норма. Няма основание да не се дава вяра на показанията на представителя на дружеството Николов, чийто разказ за събитията съвпада с този на проверяващите, освен за фактите, които те не са възприели. Съпоставката между показанията на двете групи свидетели, сочи на извод за вярност относно изложените от Николов факти, а именно че е напуснал базата, въпреки че е бил там преди 14.00ч., за да упъти водача на камиона.

Следва да се каже, че причината за извършване на нарушението е обстоятелство, което по силата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАН е трябвало да бъде вписано в АУАН и в НП, а неизпълнението на това условие за съдържание и форма на правораздавателния акт, е довело и до невъзможност за органа да прецени тежестта на нарушението преди да наложи наказанието.

Настоящия състав счита, че действително вредни последици от нарушението не са настъпили- проверката е извършена, а не е осуетена, а с оглед цялостното поведение на представителя на дружеството, сочещо на намерение да се съдейства на органите, се налага извод за маловажен случай на противоправно поведение по чл.13 ал.1 т.2 от ДОПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение №267/09.05.2016г., постановено по а.н.д.№345 по описа за 2016г. на Районен съд Старозагорския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.