Р Е Ш Е Н И Е

№266 18.10.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

М. РУСЕВ

при секретаря М.П. и с участието на прокурора П.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №260 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Николай Кирков, чрез пълномощника си поделото юриск. М.А. срещу Решение №327 от 06.06.2016 год., постановено по АНД №238/2016 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №15-1228-004008 от 28.12.2015 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което на ответника по касация /М.Х.М./ са наложени две административни наказания глоба общо в размер на 250.00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че е неправилен изводът на районният съд, че е необходимо ва обжалваното наказателно постановление да бъдат описани материални щети, а е достатъчно отразяването на настъпилото ПТП. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №15-1228-004008 от 28.12.2015 год. на Началник група в сектор “ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – М.Х.М., в представенито писмено становище по делото, излага съображения относно нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на М.Х.М. против Наказателно постановление №15-1228-004008 от 28.12.2015 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Т218556 от 10.12.2015 год., на М.Х.М. са наложени следните административни наказания “глоба” в размер на 150.00 лв., на основание чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1, т.5, предложение пето от ЗДвП за нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от същия закон и глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от същия закон. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.11.2015 год. в 18.30 ч. в гр. Стара Загора, на ул.”Васил Левски” до №1, в посока изток управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег.№СТ 4341 АТ, като извършва маневра завой на ляво, навлиза в лентата за насрещно движение в двупосочно платно без да пропусне движещият се по нея лек автомобил БМВ с рег.№СТ 6786 ВА в посока запад. Двете МПС се срещат челно – осъществява се контакт между тях. Реализирано е ПТП с материални щети – охлузвания по автомобилите. Водачът М. не оставя на мястото на ПТП, напуска местопроизшествието без да уведоми компетентните органи, при условие че липсва разбирателство между водачите. След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка районният съд е обосновал извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, като не са индивидуализирани настъпилите материални щети, което е елемент от фактическия състав на настъпилото ПТП. Въз основа на това е приел, че не е налице настъпило ПТП, а доколкото такова не е настъпило, то не е налице и нарушение по т.2 от НП, т.е. не е са налице задълженията, визирани в чл.123 от ЗДвП, за ответника по касация. Това го е мотивирало да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Решението на районния съд е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат, но не и по изложените в него мотиви.

По отношение на отразеното в т.1 от наказателното постановление нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Настъпването на материални щети не е елемент от фактическия състав на посоченото нарушение на чл.16, ал., т.1 от ЗДвП, нито на посочената като санкционна норма на чл.179, ал.2 от ЗдвП. Същите са част от легалната дефиниция на понятието пътно транспортно произшествие, дадено в §6, т.30 от ДР на ЗДвП - "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. В конкретния случай, същите са описани по надлежния начин в съставеният АУАН, като в същият е препратено към съставеният протокол за ПТП, който протокол е приложен и към административнанаказателната преписка по делото. Протоколът е съставен от контролните органи, връчен е на ответника по касация, като същият се е разписал на същия и не е вписал каквито да е възражения по отношения на посочените щети. Не са налице и възражения по отношение на отразената фактическа обстановка в съставеният АУАН, нито са депозирани писмени такива в тридневен срок. Поради това и на М. не е накърнено правото на защита, а отразените факти в АУАН, са приети като безспорни от страна на наказващият орган, поради което и е пристъпил към издаването на наказателното постановление. От друга страна, размера на причинените материални щети, не са предпоставка за приложението на чл.28 от ЗАНН. За установени нарушения, които са маловажни по смисъла на ЗДвП, съгласно чл.186 от ЗДвП, на място се съставя фиш. Кое нарушение е маловажно, се определя от дадената законова дефиниция, съдържаща се в §6, т.32 от ДР на ЗДвП - "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Следователно размера на причинените материални щети не е елемент от фактическия състав на маловажното нарушение, а определящо е липсата на осъществено ПТП. В конкретния случай, съдът намира, че такова ПТП е настъпило, което е предпоставка и за реализирането на административнонаказателната отговорност на М..

Настоящият съдебен състав намира обаче, че е налице неправилно посочване на нарушената материалноправна разпоредба. Това не е чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, а чл.25, ал.2 от ЗДвП. Видно от свидетелските показания на другия участник в ПТП – св. Ганев, процесната улица е двупосочна, като едното платно почти винаги е заето от паркирали автомобили, както е било и на посочената дата в обжалваното наказателно постановление. Следователно ответника по касация, е осъществил маневра, завой на ляво, като е навлязъл в насрещната лента, като е заобикалял паркираните автомобили /маневра, който е разрешена от закона – чл.16, ал.1, т.1, предложение последно от ЗДвП/, но не е изпълнил задължението си да пропусне движещите се в насрещното платно пътни превозни средства. Това от своя страна предполага ангажиране на отговорността му на основание чл.183, ал.2, т.3, предложение последно от ЗДвП. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че като е постановил решение за отмяна на наказателното постановление, в частта, в която ответника по касация е наказан на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, районният съд е постановил правилно решение като краен резултат.

По отношение на отразеното в т.2 от наказателното постановление нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Така както е посочено в наказателното постановление, предполага неизпълнение от страна на М. на трите визирани в разпоредбата задължения. Нормата повелява изпълнение на три задължения на участника в ПТП, какъвто се явява и наказаното лице М.М.: а/да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б/ ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и в/ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От събраните доказателства по делото, се установява, че не е налице неизпълнение на първите две хипотези на нормата, а само неизпълнение на третото – напускане на мястото на ПТП. Всъщност и от фактическа страна на М. е отправено едно обвинение – нарушение на трeтата хипотеза, а е наказан за неизпълнение и на трите хипотези. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че като е постановил решение за отмяна на наказателното постановление, в частта, в която ответника по касация е наказан на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, районният съд е постановил правилно решение като краен резултат.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №327 от 06.06.2016 год., постановено по АНД №238/2016 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.