Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

297                                            10.11.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  М.П.        

и с участието на прокурор П.Д.     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 268 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на М.И.М.,  против  Решение № 323 от 06.06.2016г., постановено по АНД № 330/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора,  с което е потвърдено НП № 14-1228-001550/21.08.2014г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора сектор „Пътна полиция”, с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на КЗ. От изложеното в жалбата може да се извлече оплакване за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че неправилно е му е наложено административно наказание, тъй като не е собственик на управляваното МПС, а задължението за сключване на задължителна застраховка «Гражданска отговорност», съгласно чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, е на собственика на автомобила. На следващо място е направено и възражение за  изтекла абсолютна погасителна давност за търсене на административнонаказателна отговорност. По тези съображения е направено искане решението на районния съд да бъде отменено и да се отмени НП № 14-1228-001550/21.08.2014г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора сектор „Пътна полиция”.

   Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  неоснователна. 

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба  на М.И.М. против Наказателно постановление № 14-1228-001550/21.08.2014г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора сектор „Пътна полиция”, с което на М., на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на същата законова разпоредба. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 29.06.2014г. в 06:50 часа в гр. Стара Загора, на бул. Св. Патриарх Евтимий № 86, М.М. е управлявал  товарен автомобил Ситроен Джъмпер 35 с рег. № СТ5218ТТ, собственост на ЕТ „Величка Михайлова”, и като ползвател на МПС регистрирано на територията на РБългария към момента на проверката е нямал сключен действащ  договор за ЗЗ „ГО” на автомобилистите за 2014г. МПС не е спряно от движение.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Първоинстанционният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

В нормата на чл.315, ал.1 от КЗ/отм.-ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 /, действала към момента на извършване на деянието и издаване на наказателното постановление, е предвидено налагане на наказание на лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно административнонаказателната разпоредба на чл.315, ал.1 от КЗ/отм/ обхваща две отделни и самостоятелни административни нарушения – 1. неизпълнение на задължение за сключване на  задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ и 2. управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая вмененото на санкционираното лице нарушение не е за неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.249, т.1 от КЗ/отм/ за регистрирано МПС, което не е спряно от движение /т.е за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ отм./, а за управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – нарушение на чл. 315, ал.1, т.1, предл. второ от КЗ/отм./. Действително в наказателното постановление е посочено, че административното наказание е наложено на основание чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ, за нарушение на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, без да е конкретизирано по кое предложение /предл. първо или предл. второ/ на административнонаказателната норма е ангажирана отговорността. Но доколкото при фактическото описание на нарушението конкретно и ясно е отразено, че санкцията се налага на М.М. за това, че управлява л.а с. рег. № СТ5218ТТ, собственост на ЕТ”Величка Михайлова”, без сключена задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката на товарния автомобил, който не е спрян от движение, липсата на конкретизация в сочения смисъл не може да бъде квалифицирана като съществена нередовност в съдържанието на наказателното постановление, респ. допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до непълнота и неяснота в правната формулировка на административното обвинение.

Неоснователно се явява и направеното в касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване.  Съгласно Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г на ВКС и ВАС по т.д.№ 1/ 2014г, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, което означава, че при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето, т.е. при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната погасителна давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. В случая М. е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на КЗ, извършено на 29.06.2014г. Следователно абсолютният давностен срок /четири години и половина/ за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо лицето за така описаното в НП нарушение /до 29.12.2018г/ не е изтекъл нито към момента на постановяване на решението от районния съд, нито към настоящия момент. 

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от М.И.М. нарушение по чл.315, ал.1, предл. второ от Кодекса за застраховането, при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 14-1228-001550/ 21.08.2014г. на Началник група към в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора.  

В случая не е последвала нормативна промяна, въвеждаща по-благоприятен режим за нарушителя, тъй като в действащата към настоящия момент разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ отново е предвидено административно наказание „глоба” в размер на 400лв. за лицето, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 323 от 06.06.2016г., постановено по АНД № 330/2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

 

                                                                                                      2.