Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

315                                      08.11.2016 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                          МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М. и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №284 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на И.Д.И. против решение №212/26.05.2016г., постановено по АНД №510/2016г. по описа на РС Казанлък. С решението е потвърдено  Наказателно постановление №3984/29.03.2016г., издадено от Главен инспектор „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура София, с наложено на касатора административно наказание „глоба” в размер на  1000лв. за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „А” от Закона за пътищата и на основание чл.53 от същия закон за това, че на 08.03.2016г. в 16.21ч., на път І-6, 200м. преди табела Казанлък в посока Стара Загора-Казанлък, И.Д.И. управлява извънгабаритно ППС без разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ При измерване с тарирана електронна везна е установено, че съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси / 1-ва, 2-ра/ марка „Мерцедес”, модел „1844 ЛС” с регистрационен №СТ2888АМ и полуремарке с три оси /3-та, 4-та, 5-та/, регистрационен №СТ8762ЕХ е с измерено натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС от 12.795т. при максимално допустимо натоварване на оста от 11.5т., съгласно чл.7 ал.1 т.4 буква „А” от Наредбата за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС / Наредбата/, а измерената обща маса на ППС е 43.290т. при допустима максимална обща маса на ППС от 40т., съгласно чл.6 ал.1 т.3 от буква „А” от Наредбата. Съгласно чл.3 от същия нормативен акт ри надвишаването на нормите на чл.6 и чл.7 ППС е тежко, което по смисъла на §1 т.1 от ДР е и извънгабаритно. Движението на извънгабаритно и тежко ППС се осъществява само с разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, която ги управлява. В случай водачът не е представил разрешително или квитанция за платени пътни такси в размер на 4 482лв. С нарушението е нанесена фискална вреда в посочения размер на дължимите такси, а превишаването на нормите на Наредбата е с повече от 40%, поради което не може да се определи като маловажно.

За да потвърди наказателното постановление Казанлъшкия районен съд е приел за доказано административно наказателното обвинение, а изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на чл.57 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление за неоснователни, като са изложени мотиви в отговор на всички доводи на наказаното лице, включително по въпросите за яснота, точност и съответствие на фактическото и правно обвинение. Съдът е съпоставил фактическите установявания с посочените разпоредби на Закона за пътищата и на Наредбата, при което е достигнал до извода за липса на съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. В обжалваното решение се съдържат и мотиви относно тежестта на нарушението и липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като въпреки допусната изчислителна грешка относно процента на превишение на допустимите обща маса и натоварване на ос, случаят не може да се определи като маловажен, предвид на факта, че процента на превишение по показателя „натоварване на ос” е равно на 17.8%, а процента на превишение по показателя „максимална маса” е равен на 13.2%. Съдът е взел предвид, че наложената глоба е в минимален размер, поради което няма основание да бъде намален.

С касационната жалба се излагат подробни съображения против правилното приложение на чл.57 от ЗАНН при постановяване на въззивното съдебно решение за потвърждаване на наказателното постановление, като касатора отново поддържа доводите си за неяснота на обвинението – не са посочени нормативните разпоредби, въз основа на които е изчислена фискалната вреда, не е ясно кои норми са нарушени, липсват мотиви защо въпреки установената грешка относно процента на превишение и изчисленията, направени от съда е счетено, че случаят не е маловажен. Претоварването според касатора е в размер на 10-11% като се отчетат посочениет в т.1 и т.2 от НП допустими и констатирани стойности. Поддържа се тезата, че изчислената фискална вреда в размер на 4 482лв. има за основа изчислените от АНО повече от 40% превишение на допустимите натоварване на ос и максимална маса на ППС. Грешката е от значение за квалифициране на случая като маловажен или не. Видно от мотивите към НП, АНО се позовава на процента превишение, за да определи случая като не маловажен. Установеното от съда грешно изчисление на превишението е основание да се отмени наказателното постановление, тъй като определя съставомерен елемент на деянието. Липсва точно описание и индивидуализация на соченото МПС с две оси само с регистрационен номер, особено когато се преценява товароносимостта му. Не е посочено натоварването на втората ос на кой от двата състава принадлежи. В НП не са посочени фактите, доказващи извършване на нарушение, като неправилна е и констатацията, че не е платена дължимата таса.  Поддържа се и оплакването за неточно посочване на годината, в която е одобрена Наредба №11/03.07.2001г като на различни места в НП е вписана годината 2011г. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника – Агенция пътна инфраструктура София, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и иска от съда да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение по подробно изложени съображения в писмено възражение против касационната жалба.

 

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При потвърджаване на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

За да се даде отговор на поставените в касационната жалба въпроси следва да се изходи от административно наказателната разпоредба, посочена като основание за налагане на административното наказание – в случая чл. 53 ал.1 вр. с чл.26 ал.2 т.1 буква «а» от Закона за пътищата. Според този административно наказателен състав, всяко лице, което наруши разпоредбата на чл.26 ал.2 се наказва с глоба в размер от 1000лв. до 5 000лв. Следователно, за да е налице пълнота на обвинението, изпълняващо нормата на чл.57 от ЗАНН е необходимо в обстоятелствената част на АУАН и на НП да са вписани всички факти, които се съдържат в хипотезата на забранителната норма на чл.26 ал.2 т.1 буква «а» от Закона за пътищата, а те са следните: забранено е, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки  ППС, без разрешение. За да се направи правна квалификация за движение на извънгабаритно и тежко ППС е необходимо да се посочат неговите размери и/или маса в зависимост от това дали се определя като извънгабаритно само по натоварване на ос и маса и/или по размери, съответно нужно е да се посочат онези разпоредби, които поставят лимити по тези показатели. Това са нормите на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, цитирани в НП и подробно разгледани от РС Казанлък, поради което не следва да бъдат повтаряни, но за яснота трябва да се каже, че за определяне на ППС като тежко и извънгабаритно е необходимо и достатъчно да се посочи моментното натоварване на ос и маса, за случая, които сравнени с нормативните лимити да сочат на превишение, изискващо съответното разрешение за специално ползване на пътя. В Нормите на чл.7 и чл.6 от Наредбата са посочени конкретни стойности на ограниченията на натоварване на ос и маса на ППС, поради което е достатъчно да се впише измереното от контролните органи натоварване на осите и маса, като се уточни за случая, че се касае за задвижваща единична ос, тъй като се сочат лимитите в чл.7 ал.1 т.4 буква «а» от Наредбата. Това условие е изпълнено, като е посочено, че първа и втора ос са за МПС марка «Мерцедес» , а останалите три оси за полуремаркето. Следователно задвижващите оси са тези на МПС «Мерцедес», описано с модел и регистрационен номер, напълно достатъчни за индивидуализацията му. Вписани са и нормите на Наредбата, определящи лимитните стойности спрямо които се сравнява измереното натоварване. Няма неяснота по отношение на разпоредбите, очертаващи кога е налице специално ползване на пътя, чрез осъществяване на движение на тежко ППС. Ясно е вписано и, че общата маса на ППС / МПС и полуремарке/ е 43.290т. при допустима максимална маса, неизискваща разрешение от 40т. Нарушената разпоредба е посочена в НП, при това няколко пъти цифрово и словесно, с което не остава съмнение, че обвинението е за неспазване на забраната на чл.26 ал.2 т.1 буква «а» от Закона за пътищата. След описание на всички факти от хипотезата на тази разпоредба АНО е вписал следното правно обвинение: «С което е нарушил чл.26 ал.2 т.1 буква «а» от Закона за пътищата.» Следващия съставомерен елемент е отрицателен факт – без разрешение, който е в доказателствена тежест на лицето, което осъществява движение на извънгабаритно и/или тежко ППС, но по аргумент от чл.14 ал.3 от Наредбата, съобразно процента на превишение на лимитните стойности и общата маса, е необходимо да се представи само квитанция за платена такса. Поради това в АУАН и в НП е вписано – разрешение или квитанция. В настоящия случай няма спор, че липсва заплащане на такса, която е платена след съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Процента на превишение като определящ необходимостта от разрешение и плащане на такса, не може да обуслови приложение на чл.28 от ЗАНН, точно защото има отношение към съставомерността на деянието. С други думи, всяко превишение на лимитите, съчетано с липсата на документ за разрешаване на движението на извънгабаритното ППС / чрез разрешение или само документ за платена такса/, сочи на осъществен състав на административното нарушение, поради което не може да се определи като обстоятелство по неговото извършване, а оттам и като факт от значение за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Размера на неплатените такси има отношение към тежестта на деянието, поради което трябва да се съобрази при определяне размера на глобата, която е в минимален размер в настоящия казус, а следователно дори да има грешка в изчисленията тя не довела до неправилно приложение на чл.27 от ЗАНН.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №212/26.05.2016 год., постановено по АНД 510/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                     2.