Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                                                                                                                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                                                                      

          № 309       16.11.2016 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   

 

 

          Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

При секретар А.А.      

И с участието на прокурор Петя Драганова                                          

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 297 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Ц.М.Ц. ***, против Решение № 1080 от 01.07.2016г., постановено по АНД № 959/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 14-1228-000237 от 07.04.2014г., издадено от Началника група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като е намален размера на наложените на Ц.Ц. на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП административни наказания – глоба от 900лв. на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца на 6 месеца.   

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на формалните изисквания досежно тяхното съдържание. Поддържа, че при постановяване на решението не са разгледани, обсъдени и преценени всички възражения на санкционираното лице, изложени в подкрепа на жалбата, което е абсолютно основание за отмяна на съдебния акт. Твърди, че при определяне размера на наложените му административни наказания, не са съобразени всички обстоятелства по случая, включително смекчаващите вината, което е довело до явна несправедливост на санкциите. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 14-1228-000237 от 07.04.2014г. в оспорената му част.

 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

          

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Ц.М.Ц. *** против Наказателно постановление № 14-1228-000237 от 07.04.2014г., издадено от Началника група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта му, с която на Ц.Ц.  са наложени административни наказания - „глоба” в размер 900лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение в тази му част от фактическа страна се основава на това, че на 16.02.2014г. в 03.55ч., в гр. Стара Загора, по ул. „Боруйград” на кръстовището с ул. „Сава Силов” в посока изток, Ц.Ц. управлява лек автомобил с рег. № СН9655АК под въздействие на алкохол, установено с Протокол за химическа експертиза № 76 от 17.02.2014г., като е отчетен 1.09 промила алкохол.  

           Старозагорският районен съд е приел, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като административното обвинение е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП. По съображения за липса на данни за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства; с оглед тежестта на конкретното нарушение и други обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на санкциите, съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложените на Ц.Ц. административни наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, до регламентирания в закона минимален такъв. 

 

      Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.      

 

            Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.  Касационният жалбоподател Ц.Ц. е санкциониран на основание чл. 174, ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., водач на МПС, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване на административното обвинение по чл.174, ал.1 от ЗДвП от правна страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, регламентираща забрана за водача да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че на 16.02.2014г. в 03.55ч., в гр. Стара Загора, по ул. „Боруйград” на кръстовището с ул. „Сава Силов” в посока изток, Ц.Ц. управлява лек автомобил с рег. № СН9655АК под въздействие на алкохол, установено с Протокол за химическа експертиза № 76 от 17.02.2014г., като е отчетен 1.09 промила алкохол. С оглед на така направеното описание на нарушението от фактическа страна, посочената като нарушена законова разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и административно наказателната норма на чл.174, ал.1 от ЗДвП, по която е подведен под отговорност касаторът, очевидно е, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т на съставомерните му признаци и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл несъстоятелно е възражението на касатора за бланкетно и непълно описание на вмененото му нарушение и за липса на конкретизация и индивидуализация на противоправното деяние, за извършването на което е ангажирана отговорността му с налагане на предвидените в закона административни наказания.  При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато от Ц.Ц. нарушение на императивната забрана по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл.174, ал.1 от ЗДвП, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин.

            Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г. на ВКС и ВАС по т. д. № 1/ 2014г., при наказателно преследване на административните нарушения следва да се прилага института на абсолютната давност, като с оглед на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. Това означава, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето и при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. Ето защо противно на твърдението на касатора, за вмененото му нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, извършено на 16.02.2014г., не е изтекъл абсолютния давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо нарушителя.

 

            Не се установява и твърдяното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл. 348, ал.3, т.1 - т.4 от НПК, като основание за отмяна на обжалваното решение. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

 

            Не е налице и релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – по делото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наложените му наказания по см. на чл.348, ал.5 от НПК т.е наказанията да не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. По съображения за липса на данни за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства и след извършена преценка на тежестта на конкретното нарушение и други обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на санкциите, съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложените на Ц.Ц. административни наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, до регламентирания в закона минимален размер. А съгласно чл. 27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

 

            С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1080 от 01.07.2016г., постановено по АНД № 959/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                    

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                             2.