Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

304                                    14.11.2016 год.                           гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря М.П. и с участието на прокурора П.Д. като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №298 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на гл. юрисконсулт Цветомира Карушкова, като пълномощник на ТД на НАП Пловдив против Решение №1119/18.07.2016 год., постановено по АНД №606/2016 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №165356-F178456 от 01.10.2015 год. на Началник на Сектор „Оперативни дейности” Пловдив, Отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”, Централно управление на Национална агенция по приходите. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направения от съда извод че деянието, с което се осъществява състава на нарушението по чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК представлява маловажен случай, като основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Касационният жалбоподател поддържа, че при неправилно приложение на закона съдът е приел, че наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят по-ниска обществена опасност на извършеното нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено наказателно постановление № 165356-F178456 от 12.03.2016 г. на Началник на Сектор „Оперативни дейности” Пловдив, Отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”, Централно управление на НАП.

Ответникът по касационната жалба - Х.В.К., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че постановеното от Старозагорския районен съд решение е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора  се е развило по жалба на Х.В.К. срещу Наказателно постановление №165356-F178456 от 01.10.2015 год., издадено от Началника на Сектор „Оперативни дейности” Пловдив, Отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”, Централно управление на НАП, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. АN F178456 от 12.09.2015 год. му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лв., на основание 278б, ал. 1 от ДОПК за извършено нарушение на чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.09.2015 год. в 15.05 ч. в гр. Стара Загора, кв.”Кольо Ганчев”, на ул.”Иван Хаджихристов”№3 е извършена проверка на микробус марка „Мерцедес” с регистрационен номер СТ 9084 ВВ, управляван от Х.В.К.. На транспортното средство е било поставено техническо средство за контрол с №0100739 на 09.09.2015 год. на пункт за фискален контрол ГКПП Кулата, документирано с протокол №010100202219_1/10.09.2015 год. При проверката е установено, че ТСК №0100739 е с нарушена цялост /скъсана пломба/, с което водача на транспортното средство не е изпълнил задължението си регламентирано в чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК, а именно да запази целостта и да не поврежда ТСК, поставени от органите по приходи. Нарушението е установено при извършена проверка на стоки с висок фискален риск и съставен протокол за отстраняване на техническото средство за контрол №010100202219_2/10.09.2015 год.

С обжалваното съдебно решение е отменено посоченото по-горе НП. При осъществения контрол за законосъобразност Старозагорският районен съд е приел, че описаното в съдържанието на наказателното постановление деяние осъществява признаците на нарушението по чл.13, ал.2, т.5 от ЗДДС. Наказателното постановление обаче не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа описание на всички обстоятелства и факти от съставомерен характер – в частност – пълно описание на състоянието на поставеното техническо средство, поставено от органите по приходите, за да се приеме, че съм момента на извършване на проверката е нарушена неговата цялост и в каква степен, както и на какво се дължи това – злоумишлено деяние, целящо ощетяване или случайно деяние. Приел също така, че установеното административно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В мотивите към решението са изложени съображения, че за конкретното административно нарушение са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Доколкото административно-наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено в противоречие със закона и го е отменил на това основание.

Решението на Старозагорския районен съд е неправилно.     

Основателно е касационното оплакване, че наказателното постановление отговаря на законовите изисквания и по специално на чл.57, ал.1., т.5 от ЗАНН. В съдържанието е описано, че техническото средство за контрол е с нарушена цялост /скъсана пломба/, като това обстоятелство е било отразено и в съставеният протокол за отстраняване на техническото средство за контрол от органите на приходите в Стара Загора, подписан от управителя на търговското дружество, получател на стоката и от самото наказано лице. Това обстоятелство е било надлежно отразено и в съставеният АУАН, връчен по надлежния начин на ответника по касация. Нито в протокола, нито в съставеният акт за установяване на административно нарушение, са вписани каквито и да е било възражения в тази насока, поради което и въпроса относно целостта на техническото средство за контрол е бил безспорен между страните и за наказващият орган не е съществувало задължението да извършва разследване на това обстоятелство. Едва в съдебното производство, се оспорва това обстоятелство. Доколкото произтичащото от нормата на чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК, задължение е да запази целостта и да не поврежда техническите средства за контрол, поставени от органа по приходите, настоящият съдебен състав, намира, че административното нарушение е описано в достатъчна степен на конкретика и отговаря на законовите изисквания на чл.57, ал.,1 т.5 от ЗАНН. Като е стигнал до обратния извод, районният съд е приложил неправилно материалния закон. Нарушаването на целостта на поставеното техническо средство за контрол, независимо от вида на повредата, представлява законовата предпоставка за ангажиране на отговорността на водача на моторното превозно средство, на което е поставено средството.

Основателно е и касационното оплакване, че в конкретния случай извършеното нарушение не представлява маловажен случай и не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР №1/2007 год. на ВКС прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По смисъла на посочената норма маловажен е този случай, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.  В случая съобразявайки, че нарушението е извършено за първи път, стоката е била доставена на предварително заявените пред НАП дата и място и обстоятелството, че не е било налице несъответствие между количеството и вида на превозваната по документи стока, т.е. че от конкретното деяние не са произтекли вреди, Старозагорският районен съд е приел, че цялостната характеристика на деянието сочат на по-ниска степен на обществена опасност и квалифицирайки административното нарушение като „маловажен случай” е направил извод за наличието на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Обосновано въззивният съд е приел, че установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства. Като такова обстоятелство на първо място следва да бъде определен фактът, че стоката, която ответникът по касация е превозвал, дефинирана като такава с висок фискален риск, е доставена на предварително декларираното място на получаване/разтоварване – гр. Стара Загора и на очакваната дата на пристигане – 10.09.2015 год. Вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Изискването на разпоредбата на чл.13, ал.2 от ДОПК, в т.ч. и т.5 от същата разпоредба, цели осъществяването на безпрепятствена проследимост на движението на стоките с висок фискален риск на територията Република България с оглед предотвратяване укриването на данъци и данъчни измами. Всичко това обаче, е основание за прилагането на предвиденият от закона минимален размер на санкцията, но не може да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното, Районният съд Стара Загора е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна от една страна, а от друга не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, не е необходимо връщането на делото за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по същество на спора. С оглед на безспорното установяване на административното нарушение, както и на нетовият извършител, правилното приложение на материалния закон и налагането на санкцията в предвидения от закона минимален размер, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №1119/18.07.2016 год., постановено по АНД №606/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №165356-F178456 от 01.10.2015 год. на Началник на Сектор „Оперативни дейности” Пловдив, Отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”, Централно управление на Национална агенция по приходите.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                                   2.