Р Е Ш Е Н И Е

№353 02.12.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №333 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на А.Н.Г. против решение №271/30.06.2016г., постановено по АНД №567/2016г. по описа на РС Казанлък. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 55/05.04.2016г. издадено от Директора на Дирекция Национален парк „Централен Балкан” с наложена на касатора глоба в размер на 20лв. на основание чл.81 ал.3 вр. с ал.1 т.1 от Закона за защитените територии и във връзка с Раздел ІІ „Предписания”, 4.0 „Зониране на НПЦБ” т.9 от Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан”, за това, че на 11.09.2015г. на територията на НЦПБ, парков участък Тъжа, местност Стара колиба, пашуват три броя ЕПЖ, собственост на Г. / с описани ушни марки/ извън указаните места в издаденото от ДНЦП Разрешително за паша на домашни животни №4385/29.04.2015г. при следните обстоятелства: като част от стадо от 39 броя ЕПЖ, което не е придружено от пастирски кучета. С това деяние Г. е нарушил режима в защитената територия, определен в разпоредбите на чл.21 т.16 от ЗЗТ, а именно: „В националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление – Пашата или сенокоса без разрешително от ДНП или с редовно издадено разрешително, но извън указаните в него места, срокове, количества и видове добикък”.

За да потвърди Наказателното постановление РС Казанлък е приел за установеното административното нарушение, въз основа на показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателствени средства. С конкретни мотиви е отхвърлили като неоснователни всички изложени във въззивната жалба възражения за нарушения на чл.57 ал.1 т.5 и чл. 42 т.4 от ЗАНН, а именно, от обстоятелствената част на НП се установява, че нарушението е описано по време, място, начин на извършване – на 11.09.2015г., на територията на НПЦБ, Парков участък Тъжа, местност Старата колиба и GPS координати,, животните пашуват извън указаните в разрешителното места, чия собственост са животните, поради което въззивния съд приема, че всички факти и обстоятелства, имащи отношение към обективните и субективни признаци на деянието са описани и правната квалификация им съответства. Непосочването на точното предложение на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ не е довело до съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, тъй като в мотивната част на НП изрично е посочено, че е нарушен режима на защитената територия. Непроизнасянето в срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като от правно значение е спазването на срока за налагане на административно наказание по чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Изложени са и съображения по размера на санкцията, определена при прилагане на по-леко наказуемия състав на чл. 81 ал.3 от ЗЗТ.

С касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът не е установил противоречието между повдигнатото с АУАН обвинение за „допускане” на животните да пашуват и формулираното обвинение в НП за пашуване на същите ЕПЖ. Касатора счита, че ЗЗТ не съдържа състав на административно нарушение за допустителство, поради което е налице непреодолим порок при налагане на административното наказание, който е абсолютно основание за отмяна на НП. Освен това не става ясно от описанието на нарушението кои животни не са придружени от пастирски кучета-стадото от 39 броя ЕПЖ, собственост на жалбоподателя, или стадото, в което са открити неговите животни. От показанията на свидетеля по извършване на нарушението се установява, че тези три животни са били в друго, чуждо стадо и проверяващите не са възприели действия да Г. по паша на животните. Жалбоподателя не е извършвал паша на животни в посочената местност, като от така описаните факти не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност. В АУАН липсва обвинение за нарушение на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, тъй като липсва квалификация на описаните факти, а именно установени три боря животни, собственост на Г., които той е допуснал да пашуват извън указаните места в разрешителното за паша.

РС Казанлък не е обсъдил тези пороци на НП, поради което решението му се явява необосновано. На следващо място се твърди, че липсват каквито и да било доказателства относно вината на Г. – на какви негови умишлени или непредпазливи действия се дължи пашата на животните, както и въобще дали е в резултат на неговото поведение – действие или бездействие. Разпоредбата на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е бланкетна и съдържа три състава на административни нарушения, като в правната квалификация липсва уточняване на конкретното предложение, за което се налага наказание по привилегированата разпоредба на чл.81 ал.3 от същия закон, предписваща наказание за маловажните деяние по първата алинея.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение като се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника по касация-Дирекция „Национален парк Централен Балкан” не изпраща представител, но представя писмен отговор в 14-дневен срок от връчване на касационната жалба, с който излага подробни съображения в подкрепа на искането за оставяне в сила на обжалваното решение за потвърждаване на наказателното постановление.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При потвърждаване на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице касационно основание за отмяната му по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.

Въззивния съд е изложил подробни съображения, които се възприемат изцяло от настоящия състав на АС Стара Загора, поради което не следва да бъдат повтаряни, а в изпълнение на задължението за обсъждане на посочените в касационната жалба оплаквания, е необходимо да се отговори на релевираните с нея доводи.

Действително разпоредбата на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ съдържа три състава на административни нарушения, като в текста на НП ясно и с повдигане в черно е цитиран точния текст на нормата, под който се квалифицира фактическото обвинение за паша на животни, извън установените в разрешителното местности, а именно за нарушение на т.9 от Плана за управление на защитената територия, който забранява пашата на животни, извън определените в редовно издаденото разрешително места. При този конкретен цитат на нормативния текст, чиято новела не е спазена, не може да се говори за неяснота на правната квалификация. На следващо място, деянието се състои, съгласно формулироввката на закона, в паша на животни в местност, за която собственика им няма съответното разрешение. Изложените в касационната жалба доводи, че пашата на животните не може да се вмени във вина на техния собственик, тъй като същия не е установен на мястото на нарушението е неоснователно. За съставомерността на деянието по чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ не е необходимо собственика на животните да присъства по време на пашата. Необходимо и достатъчно е животните да се намират в местност, която не е посочена в разрешителното и да пасат в тази местност. Този извод следва от формулировката на административното нарушение – Забранява се пашата. Не е посочено от законодателя каквото и да било изискване за присъствие на собственика или на лице, на което е възложено да води и придружава животните. Отговорност на техния собственик е да следи животните му да не пасат в територия, която не е посочена в разрешителното му. Да се приеме противното, би означавало да се обезсмисли административно наказателната разпоредба и да се даде възможност на собствениците на ЕПЖ да не контролират животните си, а при това тълкуване няма да има необходимост и от специално разрешение за паша на определени места.

Що се отнася до яснотата на обвинението и до наличието на противоречие между АУАН и НП, настоящия състав счита, че обстоятелствата по извършване на нарушението като несъставомерни факти следва да се отчитат при определяне тежестта на нарушението, и при определяне на времевите и пространствени граници на административното деяние, така както изисква и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В случая, местонахождението на животните е съставомерен факт, тъй като нарушение на забраната е налице тогава, когато те пасат в територия извън посочените в разрешителното, но всички останали обстоятелства като дата и час, техния брой, както и че са част от стадо от общо 39 броя животни, без пастирски кучета, имат значение за конкретизация на нарушението и за неговата тежест. Чрез тяхното описание се дава възможност да се осъществи правото на защита, обратно на твърдението, че чрез вписването им в НП и в АУАН тя се накърнява, тъй като се внася неяснота относно съставомерното деяние. Не е налице и противоречие между обвинението в АУАН и в НП, който извод следва от посочените вече съставомерни факти – паша на определено място и собственост на животните, поради което вписването, че Г. е допуснал да пасат не води до извод за отправено друго правно и фактическо обвинение. Тъй като Г. не е установен в момента на проверката, верен е извода, че същият като лице, отговорно да спазва забраните на Плана за управление и на ЗЗТ, определящи режима на защитената територия, е допуснал извършването на нарушението „паша на три броя ЕПЖ”. Както вече се посочи, за възникване на отговорността по чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ / в конкретната хипотеза на неспазване на забраната по т.9 от Плана за управление/, не е необходимо присъствието на собственика на животните на мястото на нарушението.

Отговорността му следва от правото на собственост върху животните и в този смисъл е достатъчно местонахождението им на територия, непосочена в разрешителното за паша.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №271/30.06.2016 год., постановено по АНД 567/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.