Р Е Ш Е Н И Е

№370 16.12.2016г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: С.Х.

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 365 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Р.А., пълномощник на И.А.М. ***, против Решение № 327/15.09.2016г по а.н.д.№ 801/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №191 от 09.05.2015г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора. С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Сочи се, че съдебния акт е незаконосъобразен по съображения, относими към основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че от обективна страна е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Заявява се, че при обсъждане на субективния елемент от състава на нарушението съдът е приел, че жалбоподателя е имал виновно поведение, като този извод на съда се счита за неправилен. Твърди се, че това се потвърждава от разпитания пред въззивния съд свидетел, според който при получаване на разрешителното от жалбоподателя последният му дал указания, че сечта трябва да се извърши най-късно до края на март. Видно от протоколите от извършената от свидетеля работа, сечта е приключила през февруари 2016г. Тези обстоятелства позволявали да се приеме, че в конкретния случай липсвал субективния елемент от състава на нарушението, който е пряко свързан с вината и отговорността. Заявява се, че от жалбоподателя е допусната неприцизност и техническа грешка при издаване на позволителното за сеч, като е вписал грешна дата, но липсва субективния елемент на намерението му да допусне нарушение, което не е свързано с целен вредоносен резултат, тъй като административно нарушение е налице само тогава, когато то е извършено умишлено или непредпазливо. В случая не може да се приеме за доказан умисъла при извършване на нарушението, а оттам и неговата съставомерност. Моли съда за отмяна на оспореното решение.

Ответникът по касация Регионална дирекция по горите Стара Загора, чрез процесуалния си представител, излага в съдебно заседание аргументи, че оспорваното решение на РС – Казанлък е правилно и законосъобразно. Сочи, че е правилен извода на съда, че нарушението касае разрешителното за сеч, а не реално извършване на сечта. Заявява, че предмет на нарушението е официалния документ, а не времето на извършване на сечта. Заявява, че позволителното за сеч се издава от длъжностно лице, в рамките на правомощията му и би могло да доведе приносителя на този документ в заблуждение. Моли съда да потвърди оспорваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушителят е длъжностно лице – технолог и му е вменено от длъжностната характеристика и по закон да спазва стриктно технологичните процеси относно контрола върху добива на дървесина. Заявява, че същият е извършил нарушение, като не е спазил срок по Закона за горите. По тези съображения счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на И.А.М. против Наказателно постановление № 191/09.05.2016г на директор на Регионална дирекция по горите, с което въз основа на АУАН № 191/26.04.2016г на И.М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че И.М., в качеството си на длъжностно лице – технолог към ТП „ДГС – Мъглиж” издава един брой позволително за сеч №0279265 от 07.01.2016г. в нискостъблени гори със срок за сеч от 10.01.2016г. до 30.12.2016г., в нарушение на Закона за горите, в който е указан период за сеч от 1 септември до 1 април за нискостъблени насаждения. Позволителното е издадено за отдел 282, подотдел „в”, горска територия – държавна собственост. Нарушението е извършено на 07.01.2016г. и открито на 26.04.2016г. в ТП „ДГС Мъглиж”, гр.Мъглиж, обл.Стара Загора. Деянието е квалифицирано като такова по чл.103, ал.1 от Закона за горите и чл.52, ал.5 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Казанлък е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че от обективна страна е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Счита се, че обстоятелството дали реално е извършвана сеч в нискостъблена гора и кога е извършена тази сеч не са въпроси, отнасящи се до процесния спор. Прието е, че нарушението касае издаването на позволително за сеч, а не реално извършена такава, поради което тези факти не са обект на обследване в производството. В решението на районният съд е обсъден и субективния елемент от състава на нарушението. Прието е, че са събрани доказателства, че с оглед определяния срок на сечите – 30.12.2016г. жалбоподателят е имал виновно поведение и тъй като същият е записал в самото позволително за сеч, че само извозването, но не и провеждането на сечите следва да се извърши съгласно технологичния план, е налице субективния елемент от състава на нарушението. По така изложените в решението мотиви е обоснован извод за законосъобразност на НП.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите предвижда наказание „глоба” в размер от 300 до 5000 лева (ако не е предвидено по-тежко наказание) за длъжностно лице, което издаде документ в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му. Санкционната разпоредба е бланкетна и препраща към норми от същия закон или подзаконови актове по прилагането му. В разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗГ е установено, че сечта в нискостеблените гори се провежда за периода от 1 септември до 1 април, а в чл.52, ал.1 и ал.5 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите е посочено, че сечите се провеждат след издаване на писмено позволително, като такова се издава за всяко насаждение или за имот и насаждение и в него се определят сроковете за сеч и извоз. В тази връзка, като е издал позволително за сеч №0279265 от 07.01.2016г., в което е вписал като срок за провеждане на сеч на нискостеблени гори – акация, периода от 10.01.2016г. до 30.12.2016г., жалбоподателят е осъществил всички обективни признаци на състава на вмененото му нарушение.

Извършеното от жалбоподателя нарушение е от категорията на формалните нарушения или т.нар. нарушения на просто извършване. Характерно за тях е, че в състава им не посочен никакъв конкретен резултат, а те се осъществяват със самия факт на изпълнителното деяние. В тази връзка според касационния състав са налице обстоятелства, които обуславят изцяло и субективната страна на вмененото с наказателното постановление нарушение. Това е така, защото при посегателства от този вид е достатъчно деецът да е имал познание само за обективните свойства на своето деяние. А от извършения от въззивния съд разпит на свидетеля Руси Найденов Костов се установява, че жалбоподателя е бил наясно с законовите изисквания досежно указаните срокове за извършване на сеч на нискостеблени гори. Въпреки това същият е предприел противоправното си поведение, поради което съдът намира, че процесното нарушение е извършено от жалбоподателя както от обективна, така и от субективна страна – деецът е съзнавал, че провеждането на сеч на нискостеблени гори следва да приключи до 1 април, но въпреки това издал позволително за сеч за срок, който е извън указания в закона.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 327/15.09.2016г по а.н.д.№ 801/2016г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.