Р Е Ш Е Н И Е

№21 02.02.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: М.П.

и с участието на прокурора: Р.А.

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 372 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Гергана Метал“ ООД -Казанлък, чрез адвокат М.Д. ***, против Решение №347 по а.н.д №919/2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-000879 от 17.06.2016г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. С жалбата се претендира неправилност на съдебния акт, като не се приемат направените със същия изводи за извършено нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, а именно – непредприемане необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието, като е допуснато лицето Христо Колев в обекта. Сочи се, че обекта, представляващ цех за метали освен, че е цех е и търговски обект, в който се извършва търговска дейност, а Колев се е намирал до машина за огъване на тръби, но не е работел на нея. Твърди се, че е опорочена процедурата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и започване на административното производство, както и по налагането на наказанието със санкционния акт. Заявява се, че липсва задължителен елемент от съдържанието на наказателното постановление, а имено преценката относно наличието на основания за прилагане на разпоредбите на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение на Районен съд Казанлък.

Ответникът по касация Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез пероцесуалния си представител юрисконсулт Мутафова оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението на РС – Казанлък като правилно и законосъобразно. Счита, че съда е събрал всички необходими доказателства и ги е преценил, като е постановил законосъобразен съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Гергана Метал“ ООД – Казанлък против Наказателно постановление № 24-000879/17.06.2016г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което въз основа на АУАН №24-000879/20.05.2016г., на „Гергана Метал“ ООД – Казанлък е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 17.05.2016г. в 13:30 часа на обект „Цех за метали“- Казанлък, стопанисван от „Гергана Метал“ ООД – Казанлък, се установило, че работодателят „Гергана Метал“ ООД – Казанлък не е предприел необходимите мерки за ограничаване на достъпа на външни лица на територията на предприятието, а именно по време на проверката лицето Христо Гошев Колев е работило на машина за огъване на тръби и пребивавало на територията на предприятието. С посоченото деяние е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства, от които се е потвърдило обстоятелството, че Колев се е намирал е цеха на фирмата, като освен това е работил на машина за огъване на метал. Прието е също, че такива доказателства се съдържат и в приложената по делото административно наказателна преписка. Изложени са доводи за липса на предпоставки, обуславящи случая като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Безспорно установено е по делото, че в момента на проверката лицето Христо Колев се е намирал на територията на фирмата, като съобразно приетото в решението на Районен съд – Казанлък същият е работил на машина за огъване на метал (а в касационното производство съдът е обвързан с фактическите положения, установени от районния съд). Установено е също, че към момента на проверката Колев е бил клиент на фирмата, а не неин служител, което е потвърдено и от попълнената от същия декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която е приложена към материалите на административнонаказателната преписка. След като не е служител или работник на санкционираното дружество, той не е следвало да се намира на територията на цеха за метали, където се е извършвала производствена дейност. По този начин, като не е изпълнил задължението си да предприеме мерки за ограничаване на достъпа на външни лица по чл.11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, работодателят законосъобразно е бил санкциониран за извършеното нарушение. В случая се касае за обективна, безвиновна отговорност по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗАНН.

Твърденията е касационната жалба за опорочена процедурата при съставяне на АУАН при започване на административното производство, както и по налагането на наказанието със санкционния акт са неоснователни, още повече, че не се сочат конкретни доводи за това. Административнонаказателното производство е започнало при условията на чл.36, ал.1 от ЗАНН, АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, предвидени съответно в чл.42 и 57 от ЗАНН, и са издадени в предвидени в закона срокове.

По отношение на доводите в жалбата за липса на преценка в наказателното постановление за наличието на маловажност на извършеното нарушение, която се приравнявала на липса на мотиви на санкционния акт и пряко засягала правото на защита, като водила до неговата отмяна, а мотивирането с решението на РС – Казанлък не водило до санирането му, съдът следва да отбележи следното: от една страна изискването в мотивите на наказателното постановление да се съдържат мотиви защо наказващия орган не намира случая за маловажен не е от задължителен характер и е проява на излишен формализъм, тъй като след като не е приложил института на чл.28 от ЗАНН, то явно е, че административнонаказващия орган е дал отрицателен отговор на въпроса представлява ли нарушението маловажен случай.

От друга страна, разпоредбата на чл.28, б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) предвижда, че за маловажни нарушения наказващия орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Разпоредба, уреждаща привилегирован състав на отговорност за маловажни нарушения обаче се съдържа и в Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, регламентираща отговорност при маловажно нарушение, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева.

В разглеждания случай такива предпоставки не са налице. Това е така, защото жалбоподателя не е наказан за това, че на територията на проверявания обект е присъствало без основание външно лице, което е извършвало и работа с машина за огъване на метал, а е наказан за това, че не е предприел мерките по чл.11, ал.1 от Наредба №7. Присъствието на лицето Христо Колев на територията на цеха е само доказателство за неизпълнение на това задължение. Жалбоподателят обаче не е представил доказателства нито пред административния орган, нито пред съдебните инстанции, че е отстранил нарушението веднага след неговото установяване, като е предприел мерки за недопускане до територията на предприятието на външни лица, съгласно изискванията на чл.11, ал.1 от Наредба № 7. С оглед на това съдът намира, че в случая липсват предпоставки за определяне на санкция при условията на маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 347/07.10.2016г по а.н.д.№ 919/2016г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.