№ 2 07.02.2017 год. град Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
И.А.
и в присъствието на
прокурора Румен
Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА к.а.н.дело № 378 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Д.А.Н. *** против Решение № 72/11.10.2016 г. по АНД № 196/2016 г. на
Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 15-0447-000119/ 23.07.2015г., издадено от Началник РУ Гълъбово към ОД на
МВР гр.Стара Загора. В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда
за доказаност на административното обвинение. Касаторът твърди, че в хода на
първоинстанционното производство е бил лишен от възможността да участва в
същото и да представи доказателства. Направено е искане да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде постановено друго с което да се отмени издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Ответникът по
касационната жалба – Районно управление гр.Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Гълъбово е НП № 15-0447-000119/ 23.07.2015г., издадено от Началника на РУ Гълъбово към ОД
на МВР гр.Стара Загора, с което на Д.А.Н., на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 КЗ /отм., бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г./ е
наложено административно наказание -
глоба в размер на 400 лв. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 08.06.2015г., около 16:15ч., в гр.Гълъбово, на
бул.”Република” – срещу хотел „Езерото”, в посока север-юг, управлява лек
автомобил „Мерцедес 190Д”, собственост на Тонка Златанова Петкова, който е
регистриран на територията на Република България, но не е спрян от движение и
няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2015г.
С решението си РС Гълъбово
е потвърдил наказателното постановление. В мотивите е прието за безспорно установено от
доказателствата, събрани по делото, че Д.Н. е извършил твърдяното
административнно нарушение, за което му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400лв. Според съда в административнонаказателното
производство по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обусловят отмяната му. По отношение на размера
на наложеното наказание счита, че доколкото
същото е било определено в минимален размер - 400лв., съгласно действалата към
момента на издаване на НП разпоредба на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./,
последвалата нормативно промяна с приемането на нов КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ и предвиденото в чл.638, ал.3 от КЗ
административно наказание „глоба” в размер на 400лв. за лицето, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", не дава основание за прилагане разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Така постановено
решение е правилно.
Съдът е установил
релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства,
като решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния
закон.
Наложената от
административнонаказващия орган санкция на Д.А.Н. се основава на разпоредбата
на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г, но действала към
момента на извършване на деянието/, съгласно която се наказва с глоба от 400 до
600 лв. физическо лице, което: 1. не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ или 2. управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С процесното НП касаторът е санкциониран за това,
че на 08.06.2015г управлява на МПС по смисъла на § 6, т.11 от ЗДвП, във връзка
с чието използване няма сключен и действащ договор за ЗЗ "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Правилно е установено
от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени
формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП -
тези на чл. 57 от ЗАНН. По съществото на
спора въз
основа на безспорно установения факт на управление на МПС от страна на касатора Д.Н. и доказателствата за липсващ валиден
застрахователен договор „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Мерцедес
190Д” с рег. № Х6100ВА се налага извод, че Н. не е изпълнил
законовото си задължение по чл.315, ал.1 от КЗ /отм/ да управлява МПС само след валидно
сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за това превозно средство. Доколкото по делото не са представени доказателства
към момента на установяване на нарушението така управляваният лек автомобил, собственост
на Тонка Златанова Петкова, да е бил спрян от движение по реда и на основание чл. 40
от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на
ремаркетата, теглени от тях, управляващият го като ползвател е задължено лице
по смисъла на чл.315, ал.1 от КЗ/ отм/. Неизпълнението на законово установеното
задължение релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние, което
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.
315, ал.1, т.1 от КЗ /отм/. По отношение на наложеното наказание правилно е обсъдена
настъпилата законодателна промяна – нов КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г./, като е взето предвид, че в новия КЗ идентично
административно нарушение е регламентирано в нормата на чл. 638, ал.3. Съгласно
посочената разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни уредби, се прилага по-благоприятната. Действително нормата на чл. 638, ал.3 от новия КЗ с фиксиран размер на глобата от 400лв се
явява по-благоприятен за нарушителя закон в сравнение с предходната уредба,
предвиждаща наказание от 400лв до 600лв, но тъй като на касатора е било
наложено наказание в минималния предвиден от закона размер, няма правно
основание за намаляването му.
Неоснователно е
оплакването на касатора за съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивния съд, лишили го от
възможност да участва в съдебното производство и да ангажира доказателства по
делото. В случа касаторът е бил призован
за съдебно заседание, насрочено за 01.09.2016г., видно от приложения по делото
отрязък от призовката, връчена лично на Д.Н. на 29.08.2016г. Съгласно чл. 84 от
ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне на разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване
на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
НП, се прилагат разпоредбите на НПК. В чл. 328 от
НПК, уреждащ призоваването във въззивното производство е предвидено,
че страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното
производство, се призовават по реда на чл. 178
- 182 от НПК,
като съгласно чл. 329, ал.2
от НПК неявяването на другите страни без уважителни причини не е
пречка за разглеждане на делото. Съгласно чл. 178, ал.1
от НПК връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от
служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или
кметство, като в ал.8 е предвидена възможността в бързи случаи призоваването да
става по телефона, телекса или факса, което се удостоверява писмено от
длъжностното лице, което го е извършило. И в ЗАНН и в разпоредбите на НПК за
въззивното производство липсва изискване да измине определен срок от
призоваването до съдебното заседание, при неспазване на който лицата да се
считат нередовно призовани. В контекста
на цитираната нормативна регламентация настоящият касационен състав намира, че
Гълъбовският районен съд правилно и
законосъобразно е дал ход на делото въпреки неявяването на жалбоподателя в
съдебното заседание. Следователно не е налице съществено процесуално нарушение, водещо до
лишаване на страната от участие в делото и нарушаващо принципа на
равнопоставеност в процеса.
С оглед изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/11.10.2016
г., постановено по АНД № 196/2016 г. по описа на Районен съд Гълъбово.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.