№3 09.02.2017
год. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря И.А. и с
участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М.
Русев КАН дело №379 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора против Решение №355/12.10.2016
год., постановено по НАХД №1028 по описа за 2016 год. на Районен съд Казанлък,
с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №24-000953/04.07.2016 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора срещу ЕТ”Дени - Недрет Рашит”
гр. Павел баня. В жалбата се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът счита, че неоснователно
е прието от районният съд, допуснато нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от КТ. Не е
налице и неяснота в срока за изпълнение на задължението за заплащането на
заплата, като е направено историческо тълкуване на разпоредбата, според което
изплащането на възнаграждението следва да се осъществява ежемесечно, с оглед и
систематичното място на посочената като нарушена разпоредба. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението и потвърждаване на отмененото наказателно постановление.
Ответникът ЕТ”Дени - Недрет Рашит” гр.
Павел баня, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. С
писмена молба процесуалният му представител адв. Моника Динева прави искане
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна и предлага решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд
Казанлък, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е наказателно постановление №24-000953/04.07.2016
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора
въз основа на АУАН №24-000953/06.06.2016 год., с което на ЕТ”Дени -
Недрет Рашит” гр. Павел баня, е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 300.00 лв. на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.415в, ал.1 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за
нарушение по чл.245, ал.1 от същия закон. Като административно нарушение са
преценени следните обстоятелства: При извършена проверка на 02.06.2016 год. на
обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от ЕТ”Дени - Недрет Рашит” гр.
Павел баня, и по представени документи на 06.06.2016 год. в ДИТ Стара Загора, е
установено, че ЕТ”Дени - Недрет Рашит” Павел баня, в качеството си на
работодател в горепосоченото предприятие, не е гарантирал на лицето Тюркян Мюмюн Местан, ЕГН ********** изплащането
на трудовото възнаграждение за месец
февруари 2016 год. /в нарушение от 29.03.2016 год./ в размер на 60 на сто от
брутното й трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната,
За да
отмени наказателното постановление, Районен съд
Казанлък приема на първо място, че е издадено в нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в неяснота на фактическата и
юридическата формулировка на административното обвинение. Според съда
посочената правна квалификация на деянието по чл.245, ал.1 от КТ включва две
хипотези на гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение, като и двете са
посочени за нарушени, макар и алтернативният им характер. Непълнотата на
фактическото описание се дължала на липсата на посочен размер на дължимото
брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 год., както и на
необосноваността на извода на АНО, че същото е следвало да бъде изплатено до
29.03.2016 год.
Така постановеното решение е правилно като краен
резултат, но не и по изложените в него мотиви.
Отговорността на ответника по касация
е анжажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която предвижда при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането
на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение,
но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В обстоятелствената част
на наказателното постановление е посочено, че ЕТ”Дени – Недрет Рашит”, в качеството
си на работодател, не е гарантирал на лицето Тюркян Мюмюн Местан изплащането на
трудовото възнаграждение за месец февруари 2016 год. в размер на 60 на сто от брутното
й трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Действително минималният размер на гарантираното възнаграждение се съизмерва първо
с 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната
заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. В настоящия случай брутното трудово възнаграждение на Тюркян Местан за месец
февруари 2016 год. е 600.59 лв. / видно от посочената в НП и приложена към АНП разчетно-платежна
ведомост за месец февруари 2016 год./ и в този
случай 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на Местан /360.35 лв./
е по-малко от минималната работна заплата за този период, поради което именно размера
на минималната заплата е дължимия минимум от възнаграждението. Липсата на конкретизация
обаче, че е следвало на работника Местан да бъде гарантирано заплащането на възнаграждение
за месец февруари 2016 год. в размер на минималната работна заплата за страната,
не представлява съществено процесуално нарушение, затрудняващо привлеченото към
отговорност лице да разбере за какво деяние е наказано.
Правилно е прието от районният съд, че не е ясно от обстоятелствената част
на наказателното постановление, защо като дата на извършване на
административното нарушение е приета 29.03.2016 год. Видно от приложеният анекс
към трудовия договор, трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец до 25
число. В този смисъл, съдът намира, че неправилно е прието, че работодателят е
в забава от 29.03.2016 год. Съгласно трудовият договор, възнаграждението за
месец февруари е следвало да бъде изплатено до 25 – число на месец февруари
/четвъртък, работен ден, следователно е в забава от 26.02.2016 год./
Като основание за налагането на санкцията е посочена нормата на чл.415в от
КТ, но в самото наказателно постановление не се съдържат каквито и да е било
мотиви за приложението на тази разпоредба. Не е ясно на коя дата е прието, че е
отстранено допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ кога и
дали е изплатено дължимото трудово възнаграждение. Същото е наложително с оглед
на събраните по делото доказателства. От една страна представените РКО за
изплащането на аванса и на заплатата на работника – Тюркян Местан, сочат като
дата на изплащането им съответно – 10.02.2016 год. и 25.02.2016 год., което
предполага и липсата на извършено административно нарушение. В тази насока са и
показанията на свидетелката Шуманова /актосъставител/, която заявява, че „…
жената се притесни, че ведомостите не са подписани и нищо не каза дали са
платени или неплатени…”. Липсата на подпис на ведомостта не е абсолютно
доказателство за неплащане на заплатата. В случая в хода на
административнонаказателното производство е следвало да бъдат изследвани всички
обстоятелства, релевантни за ангажиране отговорността на работодателя, в това
число проверка на счетоводни документи, както и да се изискат и обяснения от
работничката относно наличието на неизплатено възнаграждение за месец февруари.
Такава проверка не е била извършена, а единствено въз основа на неподписана
разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2016 год., е прието, че е налице
осъществено от едноличния търговец съставомерно деяние по чл.245, ал.1 от КТ.
Документалното неоформяне на изплащането на заплатата е нарушение при воденето
на счетоводната документация, но не е и нарушение на чл.245, ал.1 от КТ. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че описаното в наказателното
постановление административно нарушение не е доказано по безспорен начин.
Решението на Районният съд е правилно и законосъобразно
като краен резултат и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №355/12.10.2016 год., постановено по АНД №1028/2016
год. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.