Р Е Ш Е Н И Е

№ 17 25.01.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П. М.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 391 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ Гюрля” ООД, със седалище и адрес на управление с. Горно Черковище, община Казанлък, област Стара Загора против Решение № 344/ 07.10.2016г., постановено по АНД № 1077/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 24 – 000910/ 07.07.2016г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, като размерът на имуществената санкция е намален от 300 лв. на 100 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че административно наказателното обвинение е доказано по безспорен начин. Според касатора дружеството няма качеството на работодател и е сключило граждански договори по ЗЗД с оглед спецификата на работа –постигане на определен резултат. От друга страна самото административно наказателно производство по налагане на наказанието било опорочено. АУАН не бил връчен надлежно на двамата управители на дружеството в съответствие с чл. 141,ал.3 от ТЗ, което обстоятелство било вписано в търговския регистър Същия не им е предявен , с което е нарушено правото на защита на касатора в нарушение на разпоредбата на чл. 43,ал.1 от ЗАНН. Самото НП било връчено на лице без представителна власт за дружество. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 24 – 000910- 2015/ 07.07.2016г.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „ Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон съдът е потвърдил наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „ Гюрля” ООД – с. Горно Черковище, общ. Казанлък, против Наказателно постановление № 24 – 000910-2015 / 07.07.2016г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което на дружеството, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 415в,ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 300лв., за нарушение на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 18.05.2016г. на „ Гюрля” ООД с. Горно Черковище – регистриран земеделски стопанин на обект „Розов масив”, на границата между землищата на гр. Шипка и с. Шейново, собственост на „ Биоланд България „ ЕООД е установено, че дружеството в качеството му на работодател е уредило от 10.05.2016 г. с договор от 15.10.2015 г. в посоченото предприятие отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД със сключен граждански договор с Мустафа Юсеинов Касимов. В гражданския договор работодателят възлагал, а изпълнителят приемал да изпълнява длъжността берач с работно време и уговорено възнаграждение.,

Казанлъшкият районен съд е изменил обжалваното наказателно постановление по съображения, че деянието е извършено от дееца с оглед всички събрани по делото доказателство, но е приел, че АНО е определил имуществена санкция в нарушение на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е я намалил нейния размер от 300 лв. на 100 лв.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът констатира, че са допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения, които опорочават не само издаденото НП, но и цялото административно производство. Със съставянето на АУАН за първи път в правният мир се повдига "административно обвинение" срещу лицето, посочено като нарушител и се ангажира отговорността му за осъществен състав на административно нарушение. Поради това и от момента на съставяне на акта за лицето, посочено, като нарушител, възниква признатото му от Конституцията на Република България и законите на Република България право на защита по обвинението, което кореспондира със задължението на актосъставителя да обезпечи възможността за ефективното и пълноценното му упражняване.

Трайната съдебна практика приема, че когато актът за установяване на административно нарушение е съставен срещу юридическо лице следва да бъде предявен на всички представляващи го физически лица, ако е предвидено, че те го представляват пред трети лица заедно. След справка в търговския регистър се установи , че жалбоподателят е дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 141,,ал. 2 от ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя. При няколко управители, всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружествения договор предвижда друго.В настоящия случай е предвидено, че дружеството се представлява от двамата Актосъставителят е бил запознат кои са управителите на посоченото дружество (още повече, че информацията за търговските дружества в Търговският регистър е публична и общодостъпна, като съобр.чл. 23, ал.4 от Закона за търговският регистър, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър) и е следвало да изпълни задълженията си по чл. 43 и 44 от ЗАНН, като връчи акта лично на управителите на дружеството-жалбоподател за да бъде дадена възможност на същото да реализира законоустановените си права по най-пълноценен начин, в това число и да даде писмени възражения в тридневен срок. Съдебна практика приема, че връчването на акта на лице без представителна власт следва да се приравнява на липса на връчване въобще на връчване и това е самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление

Не намира опора в доказателствата по делото, че дружеството е следвало да уреди отношенията си с лицето, извършващо услугата „ бране на розов цвят” като трудово правни. От приетия като доказателства граждански договор е видно, че това лице дължи постигане на конкретен резултат – бране на розов цвят на определен розов масив и след приемане на работата възложителят се задължава да му плати според изработеното Следователно наказващият орган неправилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.

Ето защо съдът приема, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него следва да се постанови друго което да се отмени оспореното наказателно постановление

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 344/ 07.10.2016г., постановено по АНД № 1077/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 24 – 000910 – 2015 / 07.07.2016г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ .

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 000910 – 2015 / 07.07.2016г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора

.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.