№8 09.02.2017 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря И.А. и с участието
на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН
дело №394 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Гюрля”ООД, със седалище и адрес
на управление с. Горно Черковище, община Казанлък, област Стара Загора против
Решение №345/07.10.2016 год., постановено по АНД №1080/2016 год. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №24–000912/07.07.2016 год.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, като
размерът на имуществената санкция е намален от 300.00 лв. на 100.00 лв.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.
348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд
извод, че административно наказателното обвинение е доказано по безспорен начин, като съдът не
е обсъдил в цялост всички представени по делото доказателства и заявените
възражения. Излага съображения, че при съставянето на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се във връчването му само на
единия управител, макар и в търговския регистър да е посочено, че дружеството
се представлява от двамата управители само заедно, но не е и поотделно. Счита,
че това нарушение е категорията на съществените, опорочава процедурата по
реализирането на администаритивнонаказателната отговорност и е основание за
отмяната на обжалваното наказателно постановление. Изложени са също така
съображения, че наказателното постановление не е връчено по надлежния ред, тъй
като е било изпратено по пощата с обратна разписка, като счита, че по този
начин е нарушена процедурата по неговото връчване. Не на последно място, са
изложени съображения за липсата на пълно описание на нарушението, както в
съставеният акт за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление. Не е налице също така и извършено административно
нарушение, тъй като е било налице воля на страните да уредят отношенията си
чрез граждански договор, а не да ги уредят като трудовоправни.
Направено
е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде отменено
Наказателно постановление №24 – 000912/07.07.2016 год., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба –
Дирекция „ Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа
,че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
съдът е изменил наказателното постановление, за което излага подробни
съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора ,в съдебно
заседание, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „ Гюрля”ООД – с. Горно
Черковище, общ. Казанлък против
Наказателно постановление №24 – 000912/07.07.2016 год., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което на дружеството, в
качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.415в,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 300.00
лв., за нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Административнонаказателното обвинение, от фактическа страна ,се основава на
това, че при извършена проверка на 18.05.2016 год. на „ Гюрля 39”ООД с. Горно
Черковище – регистриран земеделски стопанин
на обект „Розов масив”, на границата между землищата на гр. Шипка и с.
Шейново, собственост на „Биоланд България”ЕООД, е установено, че дружеството в
качеството му на работодател е уредило от 10.05.2016 год. с договор от
15.10.2015 год. в посоченото предприятие
отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД със сключен
граждански договор с лицето Фатма Юсеин А..
Казанлъшкият
районен съд е изменил обжалваното наказателно постановление по съображения, че
деянието е извършено от дееца с оглед всички събрани по делото доказателство,
но е приел, че АНО е определил имуществена санкция в нарушение на разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН, като я намалил нейния размер от 300.00 лв. на 100.00
лв.
Районният съд по производството по
обжалване на наказателните постановления се явява инстанция по същество на
спора. Като такава той е длъжен да извърши самостоятелна и пълна проверка на
всички факти и доказателства, обосновали издаването на наказателното
постановление. Необходимо и задължително е да бъде извършена служебна проверка
за наличието на процесуални нарушения, извършени при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление и свеждането им до знанието на наказаното лице. Районният съд е
изложил мотиви, че не били допуснати съществени нарушения на административнонаказателната
процедура, като настоящият касационен състав на съда констатира, че са
допуснати в хода на административно наказателното производство съществени
процесуални нарушения, които опорочават не само издаденото наказателното постановление,
но и цялото административно производство.
Със съставянето на АУАН се повдига "административно
обвинение" срещу лицето, посочено като нарушител и се ангажира
отговорността му за осъществен състав на административно нарушение. Поради това
и от момента на съставяне на акта за лицето, посочено, като нарушител, възниква
признатото му от Конституцията на Република България и законите на Република
България право на защита по обвинението, което кореспондира със задължението на
актосъставителя да обезпечи възможността за ефективното и пълноценното му
упражняване.
Трайната съдебна практика приема, че когато актът за установяване на
административно нарушение е съставен срещу юридическо
лице следва да бъде предявен на всички
представляващи го физически лица, ако е предвидено, че те го представляват пред
трети лица заедно. След
справка в търговския регистър се установява , че жалбоподателят е дружество с
ограничена отговорност. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ, дружеството с ограничена
отговорност се представлява от управителя. При няколко управители, всеки един
от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружествения договор предвижда
друго.
В настоящия случай
е предвидено, че дружеството се представлява от двамата управители винаги
заедно. Не е
предвидено, всеки един от тях да може да представлява самостоятелно дружество,
независимо от това за какво правно действие става въпрос. Актосъставителят
би следвало да е запознат
кои са управителите на посоченото дружество (още повече, че информацията за
търговските дружества в Търговският регистър е публична и общодостъпна, като
съобразно чл. 23, ал.4 от Закона за търговският регистър, ако е посочен ЕИК,
съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната
администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция,
организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право
да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и
представянето на актове, обявени в търговския регистър) и е следвало да изпълни
задълженията си по чл.43 и 44 от ЗАНН, като връчи акта и на двамата управители на дружеството, доколкото за да е налице валидно правно действие от
страна на дружеството е необходимо да е налице ясно изразена воля и от страна
на двамата управители. В конкретния случай, като АУАН е съставен и връчен в
присъствието само на единия управител, не може да се приеме, че е осигурено
надлежното участие на търговското дружество
в административно наказателното производство.
Неоснователно е касационното оплакване, че наказателното
постановление не е връчено по надлежния ред. Същото е изпратено по пощата с обратна
разписка, като настоящият съдебен състав намира, че същото не е
незаконосъобразно. Наказателното постановление е изпратено на адреса и
седалището на дружеството, който адрес е и адрес за кореспонденция на
дружеството. При това положение, изпращането на наказателното постановление с
писмо с обратна разписка е допустимо, а подписа на обратната разписка
удовлетворява законовото изискване наказателното постановление да бъде връчено
срещу подпис на наказаното лице. Дори и да се връчи на упълномощено лице, както
е в конкретния случай, доколкото пълномощното изисква волеизявленията и на
двамата управители, то е налице надлежно връчване. От друга страна депозирането
на жалбата срещу наказателното
постановление в предвиденият от закона седемдневен срок, предполага
липса на накърняване на правото на защита на търговското дружество, доколкото
същото е упражнено в по надлежен начин и в срок.
Неоснователно
е и касационното оплакване, за липсата на пълно описание на нарушението, както
в съставеният акт за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление. Видно от съдържанието на същото, в
обстоятелствената му част са описани всички установени факти и обстоятелства
при извършената проверка от една страна, а от друга са намерили отражение и
всички съставомерни елементи на фактическия състав на твърдяното административно нарушение.
По
делото са приложени и приети като доказателства граждански договор от
15.10.2015 год., от който е видно, че „Гюрля 39”ООД предоставя на Фатма Юсеин А.
за ползване розови насаждения с площ от 2 дка, находящи се в землището на гр.
Шипка, които розови насаждения „Гюрла 39”ООД. Тези насаждения се ползват от
ответника по касация въз основа на сключен договор за ползването с „Биоланд
България”ЕООД, сключен на 01.10.2015 год. В същият договор обаче, в т.16 е
предвидено, че „Биоланд България” ЕООД може да даде съгласие, правата по този
договор да се прехвърлят на трето лице, след като тези лица бъдат предварително
одобрени. Доколкото такова съгласие не е представено, настоящият съдебен състав
намира, представеният договор между „Гюрля 39”ООД и Фатма Юсеин А., не би могъл
да породи каквито и да е било правни последици. От друга страна, с молба от
14.06.2016 год., управителят на „Гюрля 39”ООД е представил в Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора, писмени доказателства /копие от трудов
договор и справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ/, които да се
приложат към съставеният АУАН №24-000912/07.06.2016 год. Видно от трудовия
договор, същият е сключен на 10.05.2016 год. /осем дни преди извършването на
проверката/ и урежда предоставянето на работната сила на Фатма Юсеин А. за
бране на розовите насаждения като сезонен трудов договор.
При
наличие на така приобщените писмени доказателства към преписката, административно
наказващият орган е следвало да изпълни задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН
като извърши преценка с оглед направените възражения и разследване на всички
спорни обстоятелства. Приложеният от наказаното юридическо лице трудов договор
става част от административната преписка и релевира липсата на извършване на
административно нарушение от касатора. Същият обаче не е обсъден от наказващият
орган, като в наказателното постановление не се съдържат никакви мотиви относно
този трудов договор – нито за неговото отхвърляне, нито за приемането му като
доказателство, удостоверяващо уреждането на отношенията между „Гюрля 39”ООД и
Фатма Юсеин А. като трудови. Посоченото процесуално бездействие от страна на
административно наказващият орган за изясняване на действителната фактическа
обстановка, има за последица необоснованост на извода за осъществено от „Гюрля
39”ООД съставомерно деяние по чл.1, ал.2 от КТ.
Ето
защо съдът приема, че решението на районния съд е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и следва
да се отмени и вместо него следва да се
постанови друго,с което да се отмени оспореното наказателно постановление
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №346/07.10.2016 год., постановено по АНД № 1082/2016
год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление
№24–000912/07.07.2016 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – Стара Загора, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24–000912/07.07.2016 год.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.