Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

33                                             28.02.2017 г.                              гр. Стара Загора

 

  В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на втори февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                             Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                              Членове:  ИРЕНА ЯНКОВА      

                                                                                                     МИХАИЛ РУСЕВ   

 

 

при секретаря З.Д.        

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 397 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

             Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 1261 от 10.10.2016г., постановено по АНД № 1543/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-000728 от 08.04.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

             В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че не са посочени и фактически не са обосновани съставомерни признаци на вмененото на санкционираното лице административно нарушение. Твърди, че административно наказателното обвинение и извършването на нарушението са доказани по безспорен и несъмнен начин. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № № 16-1228-000728 от 08.04.2016г на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора.

 

     Ответникът по касационната жалба – Р.М.Х., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

        Разгледана по същество е основателна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Р.М.Х. *** против Наказателно постановление /НП/ № № 16-1228-000728 от 08.04.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г218567/ 04.03.2016г., на Р.Х. е наложено административно наказание „глоба” в размер 150лв., на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 04.03.2016г. в 10.45ч., по път I-5, км.221+000, общ.Стара Загора, в посока север, Р.Х. управлява л.а с рег. № К3676АР, като при движение с несъобразена скорост с атмосферните условия /дъждовалеж/, на десен завой, при мокра пътна настилка, губи контрол над управляваното от него МПС, завърта се на пътното платно и се блъска вляво по посока на движение в разделителна еластична  ограда. Реализира ПТП с материални щети по МПС и по пътната инфраструктура – около 5м. огъната еластична ограда.

           Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и формална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, тъй като не били посочени всички обстоятелства от съставомерен характер и липсвало описание на всички съставомерни признаци на административното нарушение, за което е бил санкциониран Р.Х.. Приетото от съда като допуснато формално /процесуално/ нарушение е квалифицирано като съществено, представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

           Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение на закона. 

 

Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т. на съставомерните му признаци. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая Р.М.Х.  е санкциониран на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, съгласно която разпоредба, в действалата й към датата на издаване на процесното НП редакция: който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че на посочените в НП дата, време и място, Хоркисян управлява собствения си лек автомобил, като при движение със скорост, несъобразена с атмосферните условия /дъжд/, на десен завой, при мокра пътна настилка, губи контрол над автомобила и причинява ПТП с материални щети. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване на административното обвинение от правна страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

С оглед на така направеното описание на нарушението от фактическа страна и възприетата като нарушена разпоредба на чл.20, ал.2, предл.1 от ЗДвП – неизбиране на скорост, съобразена с атмосферните условия, както и сочената административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП, по която е подведен под отговорност ответникът по касация, очевидно е, че не е налице приетата от съда „липса на описание на всички съставомерни признаци на административното нарушение, за което е бил санкциониран” водачът на МПС. Вярно е, че съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на Х. административнонаказателно обвинение, е наличието на ПТП. Необходимо условие, за да се квалифицира събитието като ПТП съгласно легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е настъпването на материални щети или предизвикване нараняване на хора. За обосноваване от фактическа страна на обвинение за извършено нарушение, квалифицирано по административно наказателния състав на чл.179, ал.2 от ЗДвП, необходимо и достатъчно е в наказателното постановление да бъде посочен обективният факт на настъпилото ПТП с причинени материални щети или нараняване на хора при описанието на този съставомерен признак на нарушението. Наказващият орган няма задължение да описва детайлно вида и размера на причинените щети, доколкото тези обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.179, ал.2 от ЗДвП и следователно не могат да бъдат определени като необходим елемент от съдържанието на наказателното постановление, както неправилно е приел въззивният съд. Ето защо с изричното отразяване на факта на настъпилото „ПТП с материални щети по МПС и по пътната инфраструктура – около 5 м огъната еластична ограда” в обстоятелствената част на НП, императивните законови изисквания по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН са спазени. Останалите изисквания, предявени от въззивния съд към съдържанието на НП, касаят въпроси по съществото на спора, свързани с главния факт от предмета на доказване – наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на основание чл. 179, ал.2, предл.първо от ЗДвП, които въпроси съдът не е разгледал. 

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК.

 

Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.  В тази връзка не следва да бъдат обсъждани доводите на ответника по касационната жалба за материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на съставомерно от обективна и субективна страна деяние и основание за ангажиране на административно наказателната отговорност - основателността на тези възражения ще следва да бъде преценена при разглеждането на делото по същество от районния съд. 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                           Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1261 от 10.10.2016г., постановено по АНД № 1543/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд. 

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

   

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                      

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

  

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                           2.