Р Е Ш Е Н И Е

№43 21.02.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: З.Д.

и с участието на прокурора: Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 413 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.С. *** против решение №1313 по а.н.д №2004 по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №16-1228-001072 от 27.05.2016г, издадено от началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”. С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основани, но по същество развива доводи за незаконосъобразност на решението, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както за необоснованост. Сочи се, че въпреки, че не е променял постоянния си адрес, не е намерен на същия и не му е връчена призовка за насрочване на делото пред въззивния съд. Заявява се, че поради разглеждане на делото в негово отсъствие районният съд е постановил решение при съществено нарушение на процесуалния закон, като съществено му е ограничено правото на защита. Твърди, че оспорваното решение е немотивирано и незаконосъобразно. Заявява, че не е извършил вмененото му с наказателното постановление (НП) административно нарушение, тъй като пътния знак по никакъв начин не указвал къде са местата за инвалиди. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Петкова, се моли съда да върне делото за разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по касация Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.С. ***-1228-001072 от 27.05.2016г, издадено от началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №16-1072/01.03.2016г. на С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.178д от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че И.С.С. като водач на лек автомобил БМВ 320 И с рег.№СА 9241 РР, на 01.03.2016г. в 17:30 часа в гр.Стара Загора на бул.Руски до библиотека „Родина” паркирал лекия автомобил на място, определено за лица с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д-21. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение, Старозагорският районен съд е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че описаната в санкционния акт фактическа обстановка се потвърдила от събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства, депозирани от разпитания като свидетел актосъставител. Счита се, че при така установената фактическа обстановка административнонаказващия орган правилно и законосъбразно е квалифицирал извършеното деяние, като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и съответно на основание чл.178д от същия закон е наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. Изложени са доводи за осъществяване на всички обективни и субективни признаци от състава на посоченото административно нарушение. Посочено е, че санкционния акт е издаден от компетентен орган и компетентно длъжностно лице, като по делото е приложена съответната заповед за упълномощаването му. Прието е, че при извършената служебна проверка не са констатирани допуснати процесуални нарушения при издаването на санкционния акт, като същият отговаря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. По така изложените в решението мотиви е обоснован извод за законосъобразност на НП.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Разпоредбата на чл.178а от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. на лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Ограничението е формулирано с разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от същия закон, според който престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания. За да е съставомерно посоченото деяние е необходимо наличие на обозначено място за паркиране, определено за хора с трайни увреждания и лице, което да е паркирало пътно превозно средство на такова място, без да има това право. В производството пред въззивния съд тези обстоятелства са установени, поради което санкционния акт е потвърден. Фактическите констатации на АУАН не са оборени, а напротив – потвърдени са от гласните доказателства на разпитания като свидетел пред въззивния съд актосъставител Боян Николаев Колев. Предвид изложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, при точно приложение на материалния закон Районен съд – Стара Загора правилно е потвърдил оспореното наказателно постановление, поради което не е налице касационно основание за отменянето му по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Касационният жалбоподател счита, че разглеждането на делото пред въззивния съд в негово отсъствие е довело до постановяване на решение при съществено нарушение на процесуалния закон, като съществено му е нарушено правото на защита. Видно от приложената по делото призовка до И.С.С. адреса му, находящ се в гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики №104, ет.1, ап.15, който адрес е посочен и в съставения АУАН, е посещаван за връчване на призовката на 16.09.2016, на 30.09.2016г. и на 07.10.2016г. по различно време. В призовката е посочено също, че адресата не е намерен и не се е явил на оставените съобщения за връчване на призовката. При тези данни съдът намира, че правилно и законосъобразно Районния съд е разгледал делото в отсъствие на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2, изр.1-во от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателя не е намерен на посочения от него адрес. С оглед на това настоящият касационен състав счита, че оспорвания съдебен акт, който е издаден в производство, развило се без участие на жалбоподателя, не е порочен, тъй като от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство и от приложените към преписката доказателства безспорно са установени авторът, деянието и вината му. Предвид на това съдът намира, че при разглеждане на делото от въззивния съд не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на оспореното решение.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009г. на ОС на колегиите на ВАС по тълкувателно дело №7/2008г. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. С оглед на това, искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1313/27.10.2016г. по а.н.д.№ 2004/2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.С.С., направено чрез процесуалния му представител адвокат Петкова, за присъждане на направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.