Р Е Ш Е Н И Е

№46 28.02.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: З.Д.

и с участието на прокурора: Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 417 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Тодор Николов Христов – началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ - Казанлък, против Решение №385/31.10.2016г. по а.н.д №655/2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №16-0284-000381 от 05.05.2016г. на Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, РУ – Казанлък. С жалбата се претендира, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че Районен съд Казанлък неправилно е приел, че не е доказано, че санкционираното лице е управлявал посочения в наказателното постановление автомобил на посоченото в санкционния акт място. Сочи се, че макар и за кратко нарушителят се е движил по път първи клас №I-6, където са констатирани административните нарушения, като в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано мястото на извършване на нарушенията. Твърди се, че лицето е управлявало МПС по улиците на гр.Мъглиж и е излязъл от населеното място, като е спрял на комплекс „Мъглиж“, който се намира на главен път I-6, където е извършена проверката и именно там е довършено административното нарушение. Спирането на МПС е извършено на територията на комплекс „Мъглиж“, находящ се на път I-6. Поради това се сочи, че не е допуснато нарушение при съставянето на наказателното постановление и не е накърнено правото на защита на санкционираното лице. Твърди се, че наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение (АУАН) са съставени в предвидените срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираните от проверяващия орган административни нарушения са надлежно индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушенията от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянията и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателаната отговорност на водача. Сочи се, че в процесното наказателно постановление ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и административните нарушения, вменени във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Моли се съда да отмени изцяло оспорваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе с решение, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Ответникът по касация Д.Д.К., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, се явява лично. От същия е депозирано възражение против подадената касационна жалба, в което се сочи, че не е извършил вмененото му нарушение, а административнонаказателното обвинение се явява недоказано. Сочи, че пред въззивния съд не се е доказало по безспорен начин, че той е управлявал въпросното МПС, тъй като нито е спрян в движение за проверка, нито е видян да влиза от автомобила. Счита, че АНО разглежда констатираното едностранно и не се стреми да достигне до обективност, като в случая се касае за несъставомерност на деянието. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло постановеното от Районен съд решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че в хода на съдебното произовдство през районния съд е посочено, че комплекс „Мъглиж”, където е извършена проверката се намира именно на път I-6 и в един участък от пътя нарушителят е управлявал въпросния автомобил. Моли съда да отмени решението на РС Казанлък като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, и да потвърди наказателното постановление.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Д.Д.К. *** против наказателно постановление №16-0284-000381/05.05.2016г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН сериен №120842 от 19.02.2016г. на Д.Д.К. са наложени следните административни наказания: - на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева; на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1-во от ЗДвП – „глоба в размер на 200 лева.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 19.02.2016г. около 21:35 часа в община Мъглиж на път първи клас №I-6-км. 323, като водач лишен от СУМПС в посока запад-изток управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№РА 8395АВ, като управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС – отнето по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. След справка в масива на АИС-АНД се установява, че е издаден индивидуален административен акт ЗППАМ №15-0284-000342/04.11.2015г. на РУ – Казанлък, предявена и връчена на 24.11.2015г. Управлява МПС, което е спряно от движение на 27.11.2015г. С първото от посочените деяния е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, а с второто – разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е отменил посоченото наказателно постановление като е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е недоказано по същество. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установило, че жалбоподателят е управлявал визирания лек автомобил на мястото, посочено от административнонаказващия орган, а именно по първокласен път I-6, км.323, в посока запад-изток. Приел е като фактическа обстановка, че свидетелите Георгиев и Калцов са видели жалбоподателя да управлява визирания в наказателното постановление автомобил, тръгнали са със служебния автомобил след него и са го последвали, като жалбоподателя е спрял пред комплекс „Мъглиж“, намиращ се на около 1 километър от гр.Мъглиж, на подбалканския път София-Бургас. Там санкционираното лице е слязло от автомобила и му е извършена проверка на документите от двамата полицейски служители. По нататък в решението си Районен съд Казанлък е приел, че санкционираното лице е управлявало автомобила първоначално по улиците на гр.Мъглиж, след което поел в посока западния изход на гр.Мъглиж и след като изминал съответното разстояние по този път до Подбалканкия път (които се явява I-6) излязъл пред комплекс „Мъглиж“, който се намира на Подбалканския път. При тези данни е прието, че санкционираното лице не е управлявало лекия автомобил по първокласен път I-6 в посока запад-изток (който именно е Подбалканския път), както се твърдяло в обжалваното наказателно постановление. Посочено е, че ако се даде вяра на показанията на полицейските служители, то евентуално може да се приеме, че санкционираното лице е управлявало по други пътища, но не и по посочения в наказателното постановление път I-6. С оглед на това, че на посоченото в санкционния акт място не са били извършени визираните в НП административни нарушения Районен съд Казанлък е отменил санкционния акт.

Решението на Районен съд Казанлък е неправилно.

В постановения съдебен акт е приета фактическа обстановка, която се основава изцяло на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители. Посочено е, че в показанията и на двамата се съдържат данни, че управлявания от санкционираното лице автомобил е спрял пред комплекс „Мъглиж“, който се намира на Подбалканския път (I-6). Същевременно е прието, че управлението на автомобила не е било по първокласен път I-6, без да са изложени никакви мотиви защо съдът е достигнал до този извод. Липсата на мотиви по същество води до невъзможност за касационната инстанция да извърши проверка на оспореното решение относно съответствието с материалния закон затова винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Поради това и се явява основателно касационното оплакване за постановяване на съдебния акт при съществени процесуални нарушения. Казанлъшкият районен съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съгласно която районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд,  при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях по въпросите относно извършване на нарушението, вината на дееца и наложеното му наказание. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства за точното местонахождение на комплекс „Мъглиж”, дали същия се намира на първокласен път I-6 и възможно ли е достъп до комплекса откъм гр.Мъглиж, без да се преминава по първокласен път I-6. Освен това, с оглед вмененото на санкцинираното лице нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, следва да се съберат доказателства дали моторното превозно средство е спряно от движение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.второ вр. чл.222, ал.2, т.1от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И     :

ОТМЕНЯ Решение № 385/31.10.2016г., постановено по АНД № 655/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.