Р Е Ш Е Н И Е

№57 07.03.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора П. Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №420 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на П.Д.В. против решение №1324/31.10.2016г., постановено по АНД №2332/2016г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №8245А-1500/11.07.2016г. издадено от Началника на Второ РУ „Полиция”, град Стара Загора с наложена касатора глоба в размер на 300лв на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето за това, че на 06.07.2016г. в 01.20ч., в град Стара Загора, на кръстовището от улици „Хаджи Димитър Асенов” и „Христо Ботев” не е придружила на обществено място след 22.00часа, детето си Васил Руменов Василев, което навършило 14год, но не е навършило 18години – нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, извършено от В. в качеството й на родител.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е приел за доказано отправеното обвинение за административно нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, въз основа на съвкупната преценка на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на двете групи свидетели – актосъставителя и свидетеля по акта от една страна, и от друга посочените от наказаното лице Ивелин Костов Иванов, който е следвало да установи изпълнението на задължението за осигуряване на пълнолетен придружител и Румен Василев Василев / баща на непълнолетното дете/. От показанията на свидетеля Ивелин Костов Иванов / посочен от защитата на наказаното лице/, че не е открил детето на посоченото от майката място, съдът е приел за недоказана защитната теза за осигуряване на пълнолетен придружител, а от свидетелствата на бащата Румен Василев, съдът е заключил, че детето действително е било оставено само на обществено място, след 22.00ч. Показанията на Иванов и Василев подкрепяли изнесеното от свидетелите на обвинението, че детето на посочените дата, място и час е било само, а причините за този факт, обяснени от същите свидетели не са кредитирани с доверие, а именно-по повод на повреда в автомобила, с който детето и баща му пътували от село Богомилово към град Стара Загора, се наложило непълнотелния да се прибира от улица „Отец Паисий” към дома си сам, като е следвало до банка ДСК да бъде чакан и придружен от семейния приятел Иванов. Освен това, съдът е взел предвид и липсата на възражения по акта, който факт сочи на изграждане на защитна теза впоследствие. Извършена е и служебна проверка за съответствие на Наказателното постановление с изискванията на ЗАНН, при която съдът не е установил допуснати съществени нарушения, както и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

С касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като твърде лаконично се е мотивирал защо ги кредитира, въпреки че те се изчерпват до потвърждаване на онова, което е записано в акта. Анализа на показанията на втората група свидетели бил значително по-обстоен, но същите са изтълкуван и превратно и тенденциозно, поради което не може да се приеме, че е изпълнено задължението за преценка на доказателствата по делото, което съставлява особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Не става ясно въз основа на какви доказателства АНО и съдът са приели, че извършител на нарушението по чл.8 ал.3 от Закона за защита на детето е именно майката, а не другия родител. Няма свидетелски показания относно начина на установяване на нарушителя, а именно че В. е родител, на когото е предоставено упражняването на родителските права, а се позовават на заявеното от нея и че същата не е придружила детето си след 22.00ч. на обществено място.

Няма доказателства за роднинската връзка между детето и наказаното лице,а извода че не се касае за маловажен случай е необоснован. Няма мотиви, от които да е видно поради какви причини съда приема, че не следва конкретното деяние да бъде третирано като маловажно.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не взема становище по жалбата.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При потвърждаване на наказателното постановление не е допусанто съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Въззивния съд е обосновал изводите си за законосъобразност на наказателното постановление, след като е дал отговор на възраженията изложени във въззивната жалба, а именно защо приема свидетелствата на Иванов и Василев за защитна теза, която не сочи на липса на основание за отмяна на наложеното наказание, както и за приложение на чл.28 от ЗАНН.

За яснота и в отговор на касационните оплаквания следва да се каже, че показанията на двете групи свидетели са обсъдени в тяхната съвкупност, чрез съпоставянето им и при отчитане на заинтересоваността на свидетелите Василев и Иванов. При спазване на това правило за формиране на вътрешното убеждение за обективната истина, съдът е приел за доказани онези факти, за съществуване на които показанията съвпадат, и най-вече за главния съставомерен факт – времето и мястото на установяване на непълнолетния Васил Руменов Василев. За тези факти са събрани показанията на актосъставителя Вълдобрев, с които подробно се обяснява повода и начина на извършване на проверката, включително и обясненията, които детето е дало пред органите на реда. Вълдобрев е изнесъл пред съда, че детето е било само и е забелязано на бул. „Цар Симеон Велики”, до магазин „ За човека”, откъдето е побягнало, защото е без придружител, съгласно неговите обяснения. Именно предприетото бягство е накарало Вълдобрев и Топалов да го последват и спрат на посоченото в АУАН кръстовище – „Решихме, че щом бяга, има причина, обърнахме автомобила и потеглихме след него. Чак долу на ул. „Хаджи Димитър Асенов” и ул. „Христо Ботев”, на 20 метра, източно от улица „Христо Ботев” го установихме. Попитахме защо бяга, след което разбрахме, че е непълнолетен и няма как да се придвижва сам в тези часове на денонощието. Непълнолетното дете не е споделяло с нас, че очаква всеки момент възрастно лице да го придружи в района на ДСК.” Тези показания опровергават изнесеното в касационната жалба оплакване за необоснованост на решаващия извод на съда, че обвинението е доказано от обективна страна. Що се отнася до субективната, трябва да се внесе яснота в смисъла на закона, а именно родителите са административно наказателно отговорни, тъй като законодателя е използвал множествено число на съществителното „родител” при посочване субектите на задължението за придружаване на непълнолетните след 22.00ч на обществени места. Следователно, налице е основание да се наложи глоба на всеки един от родителите, който не е лишен от родителски права, нито твърди и установява, че същите права се осъществяват само от другия родител в хипотезата на самотно отглеждане. Родителите, дори когато съвместно упражняват родителските права, са лично отговорни за спазване на задължението им по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето. Съдът е взел предвид, че В. при съставяне на акта не е съобщила фактите, които бащата на детето изнася пред съда, а именно, че би следвало същото да е с него на посочените дата, час и място или да е придружено от свидетеля Иванов. Няма безспорни доказателства, които да установяват, че детето е било с баща си и в конкретния случай би следвало той да отговаря за задължението по чл.8 ал.3 от ЗЗдетето, вместо майката, тъй като по негови указания непълнолетния е оставен сам да се прибира към дома си. Обоснован е извода на съда за несъстоятелност на тази защитна теза.

Наказаното лице се е явило в качеството си на родител, а поради това и на лице, което е административно наказателно отговорно по чл.45 ал.3 вр. с чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето. Този факт не се оспорва и не е необходимо да се представят удостоверения за роднинска връзка на живо лице от страна на наказващия орган. Фактите, освобождаващи родителя от отговорността по чл.45 ал.3 от ЗЗДетето са в тежест на самия родител – да установи, че е лишен от родителски права или че ги упражнява ограничено, тъй като детето живее преимуществено при другия родител, друго лице или институция. Не са необходими каквито и да било доказателства, че наказаното лице е родител, на когото е предоставено упражняването на родителски права, при липса на твърдения за противното. Предоставяне на родителски права се извършва с акт на съда, тогава когато детето не се отглежда съвместно от двамата си родители, който факт не е наведен с въззивната жалба, нито се твърди и в настоящото производство.

Случаят правилно не е определен и като маловажен с оглед времето изтекло от крайния час, до който непълнолетните могат да бъдат сами на обществени места, както и липсата на доказателства за твърдението на защитата, че са възникнали чрезвичайни обстоятелства, по повод на които детето се е оказало само в този час по улиците на града. По този въпрос важи казаното по-горе, че правилно съда не е кредитирал показанията на Василев и Иванов за обстоятелствата по извършване на нарушението, които е обсъдил с показанията на свидетелите на обвинението и е съобразил, включително поведението на майката при съставяне на АУАН. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1324/30.10.2016 год., постановено по АНД 2332/2016 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.