Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                

 

   30         07.02.2017 година     град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                              

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА   

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА      

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА    

 

при секретар П.М.         

и с участието на прокурор Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 423 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

  Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора против Решение № 1358 от 17.11.2016г., постановено по АНД № 2806/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 717 от 12.07.2016г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна като поддържа, че от формулировката на административнонаказателно обвинение по еднозначен начин се установява датата на извършване на вмененото на санкционираното лице нарушение. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, в съдебното решение не са изложени мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съответно не са обективирани правни изводи досежно наличието на извършено от Д.Д. съставомерно от обективна и субективна страна деяние - нарушение на чл. 17 Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 717 от 12.07.2016г. на Заместник кмета на Община Стара Загора.  

 

Ответникът по касационната жалба – Д.Г.Д., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е постановил отмяна на издаденото от Заместник кмета на Община Стара Загора Наказателно постановление № 717 от 12.07.2016г. Излага допълнителни съображения за материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради недоказаност наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение и извършване от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение.  

 

           Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

        

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д.Г.Д. *** против Наказателно постановление № 717 от 12.07.2016г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16568 от 17.05.2016г., на Д.Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000лв., на основание чл.29, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора /НОРОСЗ/, за нарушение на чл. 17 от същата наредба. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.04.2016г. в 15.30 ч. в гр. Стара Загора, на югозападен ъгъл на кръстовището на бул. „Цар Симеон Велики” и ул. „Петър Парчевич”, в периода 09.03.2016г. – 28.03.2016г., лицето Д.Г.Д. завзема публична общинска собственост – тротоар, с неправомерно поставен рекламно-информационен елемент /негова собственост/, представляващ двустранна касета тип „Сити Лайт”, на позиция № 54 по схема, одобрена от ОЕСУТ на Община Стара Загора.

   

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална /формална/ незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че наказателното постановление не съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна от гл. т. на датата на неговото извършване.

 

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.  

  

Обосновано съдът е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна. По аргумент от посочената разпоредба, описанието на нарушението и датата на извършването му, са задължителни  реквизити на наказателното постановление и всеки един от тези елементи следва изрично да намери обективен израз в неговото съдържание. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и негов индивидуализиращ признак, с оглед на което е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от нормативно определеното съдържание на наказателното постановление. Същата е от значение както за определяне на приложимия по см. на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон, така и за спазване на сроковете по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. В случая, с оглед направената формулировка на административнонаказателно обвинение, нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е конкретизирана и посочена по еднозначен начин датата на извършване на вмененото на санкционираното лице нарушение. Като задължителен реквизит и елемент от императивно регламентираното нормативно съдържание на наказателното постановление, датата на нарушението е следвало да бъде обективирана по надлежния начин, а не да се извежда от материалите по преписката или да се извлича по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път. Доколкото разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на наказателното постановление, но е и гаранция за правото на защита на наказаното лице, липсата на изискуемата се конкретизация на датата на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение и абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, както правилно е приел Старозагорският районен съд.   

         Отделно от това изложената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обосновка е неясна и непълна,  което има за последица невъзможност да се установи в какво точно се изразява възприетото от административнонаказващия орган деяние на санкционираното лице като такова, съставляващо „завземане” на публична общинска собственост в нарушение на забраната по чл. 17 от НОРОСЗ. Непълното описание касае обстоятелства, свързани с обективни и субективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна.

И не на последно място както от съдържащото се в наказателното постановление описание на нарушението, така и от посочените като потвърждаващи го писмени доказателства, може да се направи извод че деянието, за което на Д.Д. е наложена административна санкция, се изразява в разполагане на РИЕ без издадено разрешение за това. Това деяние следва да се квалифицира като административно нарушение по чл.52, ал.1, т.2 от Наредбата за рекламната и информационната дейност на територията на Община Стара Загора. Следователно налице е и несъответствие между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена нормативна разпоредба и административнонаказателната правна квалификация на деянието.

 

                                                                                                                                                       

        При постановяване на решението Старозагорският районен съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Установеното формално нарушение опорочава наказателното постановление като акт на административно-наказателния процес и обуславя неговата отмяна, независимо дали е налице съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение. В този смисъл липсата на изложени мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съответно на обективирани правни изводи досежно наличието на извършено от Д.Д. съставомерно от обективна и субективна страна деяние, не релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, доколкото допуснатото съществено нарушение на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, дори и извършването на нарушението да е безспорно установено.

 

                        Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                    Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1358 от 17.11.2016г., постановено по АНД № 2806/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 717 от 12.07.2016г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

     

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                     2.