Р Е Ш Е Н И Е

№69 14.03.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: С.Х.

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Д.МАТЕЕВА КАН дело № 424 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора чрез Александър Петров – младши експерт при община Стара Загора, упълномощен от Кмет на Община Стара Загора, против Решение №1357/17.11.2016г. по АНД №2799/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №716 от 11.07.2016г, издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора /Упълномощен със Заповед №10-00-2512/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора/.

В жалбата се съдържат оплаквания за незакосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съда за неяснота на административното обвинение от фактическа страна. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в резулта на което е обосновал неправилен извод за противоречието на процесното НП с императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На следващо място сочи, че съдът не е отчел обстоятелството за съставянето на АУАН въз основа на официални документи. Според касатора изложените в решението кратки мотиви се приравняват на липса на такива и препятстват възможността да се узнаят съображенията, от които съдът се е водил. Въз основа на подробно изложени в касационната жалба съображения е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.

В постъпило писмено становище от жалбоподателя, с което се подържат изложените в жалбата съображения ,се иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови друго, с което да потвърди отмененото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба Д.Г.Д. не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител по делото излага съображения, че правилно въззивния съд е преценил, че нарушението не е индивидуализирано по време, тъй като не е посочена датата му на извършване. Заявява, че не е установен по категоричен начин и извършителят на деянието. Направено е искане да се постанови решение, с което да се остави в сила решението на Районен съд Стара Загора като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.Г.Д. против Наказателно постановление № 716/11.07.2016г. на заместник кмет на Община Стара Загора, с което въз основа на АУАН № 16567/17.05.2016г на Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Д.Г.Д. на 12.04.2016г. в 15:30 часа в гр.Стара Загора, на югоизточен ъгъл на кръстовището на бул”Цар Симеон Велики „ и ул.”Уилям Гладстон”,в периода 09.03.2016г. – 28.03.2016г., завзема публична общинска собственост – тротоар с неправомерно поставен рекламно-информационен елемент /негова собственост/, представляващ двустранна касета тип „Сити Лайт”, на позиция №57 по схема одобрена от ОЕСУТ на Община Стара Загора. С посоченото деяние се сочи виновно нарушената разпоредбата на чл.17 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора.

С обжалваното съдебно решение, Старозагорският районен съд е отменил посоченото наказателно постановление.

За да отмени НП ,съдът е приел,че е налице противоречие относно дата на извършване на административното нарушение.

Последната е съществен елемент от фактическата обстановка ,подлежаща на доказване,поради което всяко съмнение относно времето на извършване на нарушението съществено накърнява правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Налице е нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,като се опорочава НП като акт на административно-наказателния процес .

Тези процесуални нарушения съдът окачествява като особено съществени,неотстраними в съдебната фаза,които сами по себе си са достатъчен повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Прието е, че административно-наказателното обвинение е абсолютно неясно и напълно противоречиво от фактическа страна основано съставомерен основен признак на нарушението – датата на извършването му, тъй като от една страна се сочи, че нарушението е било извършено на 12.04.2016г., а от друга – в периода 09-28.03.2016г. С оглед на това съдът е приел, че съдържанието на обжалваното НП не покрива в необходимата степен императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Прието е също, че в случая описанието на нарушението е непълно, неточно и неясно, тъй като не са описани обстоятелствата относно неговото извършване и не са налице доказателства, които да доказват по несъмнен начин наличието на извършеното нарушение. Посочено е, че от обжалвания санкционен акт не става ясно как е установен и фактическия извършител на описаното административно нарушение, след като същото не е било установено на място.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква в мотивната част на санкционния акт да се съдържа или точно и конкретно описание на датата на извършеното нарушение или приблизителното им посочване (период от време, месец, начален и краен момент и т.н.), като то може да включва и неустановени обстоятелства (например неустановена дата до установена такава), но винаги наказващия орган следва да се стреми към максимално прецизиране на това обстоятелство, съобразно наличната по преписката доказателствена съвкупност.

В разглеждания случай административнонаказващия орган е посочил веднъж като дата на извършване на нарушението 12.04.2016г. и по-нататък за период на извършване на нарушението 09.03.2016г. – 28.03.2016г. Очевидно за период на извършване на нарушението е приет момента от съставянето на констативен акт №310/09.03.2016г., когато комисия от Община Стара Загора е констатирала, че рекламно-информационния елемент е разположен на позиция №57, находяща се на югоизточен ъгъл на кръстовището на бул.”Цар Симеон Велики „ и ул.”Уилям Гладстон”и че същият не е премахнат и общинския терен се ползва без разрешение. За крайна дата на периода е приет момента на принудителното премахване на рекламно-информационния елемент, обективирано в протокол от 29.03.2016г. Т.е. през този период са налице данни, че рекламно-информационния елемент е бил разположен на позиция №57, находяща се в югоизточен ъгъл на кръстовището на бул”Цар Симеон Велики „ и ул.”Уилям Гладстон”.От събраните в хода на съдебното производство пред въззивния съд гласни доказателства, а именно показанията на актосъставителя Славей Чапразов и свидетеля по акта Цветелина Мангъркова, обаче се установява, че на 12.04.2016г. рекламно-информационния елемент е бил премахнат, следователно към тази дата не е било налице вмененото на санкционираното лице нарушение. Същевременно тази дата е посочена като момент на извършване на нарушението в процесното наказателно постановление.

При тези данни настоящия касационен състав намира, че санкционния акт не очертава по необходимия категоричен начин момента на извършване на нарушението и не позволява на съда и на страните да формират категорични изводи от фактическа страна, като ограничава правото на защита на наказаното лице, поради което правилно въззивния съд е постановил цялостната му отмяна. Съдът приема за неоснователни твърдените в жалбата обстоятелства, че 12.04.2016г. е датата на откриване на нарушителя и констатиране на неговата вина като субективни признаци на състава на нарушението, а описанието на периода 09-28.03.2016г., възприет в наказателното постановление, е признак на обективната част на деянието. Не е възможно през определен период деянието да е извършено от обективна страна, а на друга, различна дата – от субективна.

Съдът намира за неоснователни и твърденията в касационната жалба за наличие на кратки и сбити мотиви на въззивното решението, което се приравнявало на липса на мотиви, като не съдържа и конкретни фактически и правни изводи, които да разкриват действителната воля на разгледаното административнонаказателно обвинение, което обуславяло извод за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение. При констатиране от съда на съществени процесуални нарушения, допуснати от административнонаказващия орган, които са основания за отмяна на санкционния акт ,не е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора. В тази насока е и трайната съдебна практика, а именно, че при съществени процесуални нарушения, касаещи издаването на НП и допуснати в хода на административнонаказателното производство ,не се разглежда спора по същество. И това е така, тъй като неспазването от страна на наказващия орган на императивната разпоредба на чл.57 от ЗАНН води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на НП, касаеща съществуването или несъществуването на описаното в санкционния акт административно нарушение.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1357/17.11.2016г. по АНД № 2799/2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.