Р Е Ш Е Н И Е

№62 07.03.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Стефка Христова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №1 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на ЕТ“Д.-Н.Р.“ гр.Павел Баня, представляван от адвокат Д., против решение №459/02.12.2016г., постановено по АНД №1030/2016г. по описа на РС Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление №24-000955/04.07.2016г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда”, град Стара Загора като наложената на касатора имуществена санкция на основание чл. 415в ал.1 вр. с чл.414 ал.1 КТ в размер на 300лв е намалена до размер от 100лв. Наказанието е наложено за това, че до 26.05.2016г. ЕТ“Д.-Н.Р.“гр. Павел Баня в качеството си на работодател не е гарантирал на лицето Т.М.М. изплащането на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Нарушението е установено от разчетно платежна ведомост за месец април 2016г. и допълнително споразумение към трудов договор и е квалифицирано като такова по чл.245 ал.1 от КТ.

За да измени размера на наложената имуществена санкция въззивния съд е приел за неоснователни оплакванията на работодателя за непълно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението и на доказателствата, които го установяват. Счел е, че непосочването на размерите на минималната работна заплата за страната и на уговореното трудово възнаграждение не засяга правото на защита, нито опорочава изискването за пълно описание на съставомерните факти. МРЗ за страната е известна, а уговореното трудово възнаграждение се установява от допълнителното споразумение към трудовия договор, като липсата на подпис на работника на съответното място на разчетно платежната ведомост установява неизпълнението на задължението по чл.245 ал.1 от КТ. Не е прието и възражението за липса на деяние по чл.245 ал.1 от КТ, тъй като представените РКО №7/09.04.2016г. за получен аванс и РКО №8/25.04.2016г. за получена заплата за месец април нямат достоверна дата и е вероятно да са съставени след приключване на проверката с оглед защита от административна отговорност. Показанията на работника Т.М. са обсъдени с оглед зависимостта от работодателя и при съпоставяне с платежната ведомост, която е проверена към датата на съставяне на АУАН -02.06.2016г. Въз основа на представените от работодателя на 07.06.2016г., в хода на административно наказателното производство и приложени отново към въззивната жалба, доказателства за изплащане на пълния размер на уговореното трудово възнаграждение за месец април, съдът е достигнал до краен извод за нарушение на чл. 245 ал.1 от КТ, което е отстранено веднага след неговото установяване, а предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства е преценил, че минималния размер на санкцията за маловажно деяние по чл.415в ал.1 от КТ ще постигне целите на ЗАНН.

С касационната жалба се оспорва правилното приложение на материалния закон при изменение на НП с доводи, че съдът не е съобразил правилата на ЗАНН относно датата на нарушението, като необосновано е приел липса на съществени процесуални нарушения при налагане на имуществената санкция. Конкретен довод се поддържа по отношение датата на нарушението, а именно -26.05.2016г., посочена в НП като момент, до който е следвало да се изплати размера на възнаграждението определен от чл.245 ал.1 от КТ. От свидетелските показания на Т.М. се установява, че заплата се изплаща всеки месец, а не през следващия за предходния. Отново се поддържат и изложените във въззивната жалба оплаквания за непълнота на фактическото обвинение, предвид алтернативните хипотези на чл.245 ал.1 от КТ – 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от МРЗ за страната, което изисква да се посочат съответните размери на възнагражденията и да се определи сумата, на която се дължи гарантиране в конкретния случай.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника Дирекция Инспекция по труда гр. Стара Загора иска от съда да бъде потвърдено въззивното съдебно решение като законосъобразно.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за основателност на касационната жалба поради допуснати нарушения на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН досежно мястото на извършване на нарушението, както и предвид липсата на безспорни доказателства в подкрепа на административното обвинение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При изменение на наказателното постановление е допусанто неправилно приложение на материалния закон – конкретно чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Съдът е приел, че датата на нарушението е вярно определена, тъй като съгласно допълнителното споразумение към трудовия договор, възнаграждението се дължи на 25-то число, без да съобрази цялото изречение на т.5, което гласи :»Основното месечено трудово възнаграждение в размер на 545.00лв. се изплаща на 25 число всеки месец. Това означава, че възнаграждението за месец април се дължи на 25 –ти същия месец, а не на 25-та дата от следващия месец май. Този факт е бил достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. На следващо място съдът не е обсъдил всички показания, дадени от страна на контролния орган Ш., която заявява в съдебно заседание, че с призовка е изискала представянето само на разчетно платежните ведомости, както и че свидетелката Т.М. е попълнила декларация, които документи липсват по преписката. Не са представени протокол за проверка от 02.06.2016г., на която дата се твърди, че е посетен търговския обект в град Павел Баня, декларацията на М., призовката за изискани документи. На датата на съставяне на АУАН – 06.06.2016г. е проверено единствено представената разчетно-платежна ведомост, която действително не носи подписа на Т.М. и също няма дата. Ведомстите за заплати не са единственото доказателство за изплащане на трудовото възнаграждение, нито имат достоверни дати, като единствено може да се приеме, че към 06.06.2016г. е представен документ, удостоверяващ размера на трудовото възнаграждение, отработените дни и размера на удръжките, но не и дали действително е изплатено дължимото. Контролните органи са длъжни да изискват доказателства за плащане на възнагражденията в установения срок ясно и изчерпателно, като не могат да се ограничават до един вид документ, който не е посочен от законите като единствено средство за установяване изпълнението на задълженията по чл.128 и чл.245 от КТ от страна на работодателите. В случая се установява, че още на следващия ден – 07.06.2016г. са представени РПВ с подпис и РКО са подписи като липсата на достоверна дата може да се обсъжда във вреда на работодателя, ако бе представена и с декларацията на работника Т.М., в която евентуално да се сочи не изплащане на трудовото възнаграждение в срок. При установеното поискване от страна на контролния орган само на един вид документ и никакво друго обследване на фактите / липсва декларацията на работника, липсва протокол за извършена проверка на място, липсва дори призовката за представяне на документи/, като и невнимателния прочит на допълнителното споразумение от страна на контролните органи и на съда, както и предвид представените доказателства за плащане, се налага извод за налагане на имуществена санкция в нарушение на изискванията на ЗАНН за точна дата на деянието и преценка за неговото извършване въз основа на пълно служебно изясняване на обективната истина. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №459/02.12.2016 год., постановено по АНД 1030/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 24-000955/04.07.2016г. на Директор дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.