Р Е Ш Е Н И Е № 51
гр. Стара Загора, 22.02. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в
публичното заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря И.А.
и в присъствието на
прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н..дело № 2 по
описа за 2017 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на ЕТ„Дени – Недрет Рашит” съъс седалище и адрес на управление
гр. Павел баня, против Решение № 458/02.12.2016 година, постановено по НАХД № 1029 по
описа за 2016 година на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 24-000954/04.07.2016 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, като същото е изменено в частта
относно размера на наложената имуществена санкция. В жалбата се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения
– отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за материална и формална
законсъобразност на процесното НП. Според касатора съдът не е взел предвид
допуснатите съществени нарушения в административнонаказателното производство,
изразяващи се в липса на конкретика относно мястото на извършване на
нарушението, непосочването на размера на минималната работна заплата, както и в
неяснотата по отношение на посочените правни основания за издаване на
наказателното постановление. Въз основа на изложените в касационната жалба
доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът
– ДИТ Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Мутафова заявява, че оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението на КРС като правилно и законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
и предлага решението на районния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания
от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по
реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
се явява основателна.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 24-000954/04.07.2016 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Стара Загора въз основа на АУАН №
24-000954/06.06.2016 г., с което на ЕТ„Дени – Недрет Рашит” съъс седалище и
адрес на управление гр. Павел баня, ул. «Братан» № 40, ЕИК 123637366, е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв. на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1, във връзка с чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на
труда. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:
При извършена проверка
на 02.06.2016 г. на обект „Магазин за промишлени стоки, стопанисван от ЕТ „Дени
– Недрет Рашит” гр. Павел баня, и на 06.06.2016
г. в ДИТ Стара Загора по представени документи, е установено, че ЕТ „Дени –
Недрет Рашит” гр. Павел баня, в качеството си на работодател, не е гарантирал
на лицето Тюркян Мюмюн Местан, ЕГН **********, изплащането на трудово
възнаграждение за месец март 2016 г. /в нарушение от 26.04.2016 г./ в размер на
60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната.
При осъществения контрол за
законосъобразност на НП
Районен съд Казанлък излага доводи, че в хода на производството не са допуснати
процесуални нарушения и административното обвинение е доказано по безспорен
начин. Отхвърлени са като неоснователни всички оплаквания на санкционираното
лице в тази насока. Не са кредитирани с доверие показанията на свидетеля Тюркян
Местан относно заплащане на трудовото й възнаграждение за м.март 2016г, обосновавайки
се с обстоятелството, че се намира в икономическа зависимост от работодателя си.
Приема, че извършеното нарушение е отстранено веднага след установяването му,
поради което наказание е наложено по чл.414в, ал.1 от КТ. По отношение на
размера на наложеното наказание счита за необходимо да го намали на 100 лв. с оглед липсата на отегчаващи вината остоятелства,
както и предвид факта, че нарушението е било отстранено до един ден след
установяването му и от него не са произтекли вредоносни последици.
Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на ЕТ „Дени–Недрет Рашит” гр. Павел баня е анжажирана за нарушение
на чл.245, ал.1 от КТ, която предвижда при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
С оглед така очертаната нормативна уредба при
описание на нарушението не е допусната твърдяната в касационната жалба неяснота
във фактическото формулиране на обвинението, свързана с двете хипотези на
чл.245, ал.1 от КТ за гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение. В обстоятелствената част
на НП е посочено, че ЕТ”Дени – Недрет Рашит”, в качеството си на работодател,
не е гарантирал на лицето Тюркян Мюмюн Местан изплащането на трудовото
възнаграждение за месец март 2016 год. в размер на 60 на сто от брутното й
трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната. Действително минималният размер на гарантираното възнаграждение се
съизмерва първо с 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и само ако е
по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. В
настоящия случай брутното трудово
възнаграждение на Тюркян Местан за месец март 2016 год. е 600.59 лв. / видно от
посочената в НП и приложена към АНП разчетно-платежна ведомост за месец март
2016 год./ и в този случай 60 на сто от
брутното трудово възнаграждение на Местан /360.35 лв./ е по-малко от
минималната работна заплата за този период, поради което именно размерът на
минималната заплата е дължимия минимум от възнаграждението. Липсата на
конкретизация обаче, че е следвало на работника Местан да бъде гарантирано
заплащането на възнаграждение за месец март 2016 год. в размер на минималната
работна заплата за страната, не представлява съществено процесуално нарушение,
затрудняващо привлеченото към отговорност лице да разбере за какво деяние е
наказано.
Районният
съд обаче не е констатирал, че в обжалваното НП датата на извършване на
административното нарушение е неправилно посочена. Видно от приложения анекс
към трудовия договор, трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец до 25-то
число. В този смисъл касационният състав намира за неправилно приетото от
наказващия орган, че работодателят е в забава от 26.04.2016 год. Съгласно
трудовия договор, възнаграждението за месец март 2016г е следвало да бъде
изплатено до 25–то число на същия месец /петък, работен ден/. Отразената в НП
дата на извършване на деянието се опровергава от събраните писмени
доказателства по преписката, следователно така повдигнатото конкретно обвинение
се явява недоказано от фактическа страна.
Не се споделя и
становището на районния съд, че в НП нарушението е индивидуализирано по
критерий „място на извършване”. В случая е извършена проверка на търговски обект без
посочен адрес, стопанисван от едноличен търговец със седалище в гр.Павел баня.
Правилно първоинстанционният съд приема, че с оглед спецификата си и
разпоредбата на чл.270, ал.1 от КТ административно нарушение от вида на
вмененото на ответника се извършва в предприятието, където се полага трудът.
При все това, необоснован и в противоречие със съдържанието на НП е изводът му,
че мястото е посоченият адрес на
фактически проверявания обект „магазин”. Доколкото такъв адрес липсва, а от
събраните доказателства по делото се установява, че обектът се намира в
с.Габарево и не съвпада със седалището и адреса на управление на работодателя,
не може да се приема, че е налице нормативно изискуемият по чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН реквизит на НП.
На
следващо място като основание за налагането на санкцията е посочена нормата на
чл.415в от КТ, но в обстоятелствената част на НП не се съдържат никакви мотиви
за приложението на тази разпоредба. Не е ясно на коя дата е прието, че е
отстранено допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ, т.е. кога
и дали е изплатено дължимото трудово възнаграждение. В случая в хода на
административнонаказателното производство е следвало да бъдат проверени и
преценени всички обстоятелства, релевантни за ангажиране отговорността на
работодателя, в това число проверка на счетоводни документи и вземане на
обяснения от работничката относно наличието на неизплатено възнаграждение за
месец март 2016г. Такава проверка не е извършена, а единствено въз основа на
неподписана разчетно-платежна ведомост за месец март 2016 год., е прието за осъществено
от едноличния търговец съставомерно деяние по чл.245, ал.1 от КТ.
Документалното неоформяне на изплащането на заплатата е нарушение при воденето
на счетоводната документация, но не е и нарушение на чл.245, ал.1 от КТ. С
оглед на гореизложеното съдът намира, че описаното в процесното НП
административно нарушение не е доказано по безспорен начин.
Като е достигнал до правни изводи за
законосъобразност на НП № № 24-000954/04.07.2016 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора и го е изменил само в частта за наложеното
наказание, районният съд е приложил неправилно материалния закон. Касационното
оплакване за нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК е основателно и това налага съдебното
решение да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да
се постанови друго решение, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл.2 и чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 458/ 02.12.2016 година,
постановено по НАХД № 1029 по описа за 2016 година на Районен съд
Казанлък, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-000954/04.07.2016
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с
което на ЕТ„Дени – Недрет Рашит” съъс седалище и адрес на управление гр. Павел
баня, ул. «Братан» № 40,
ЕИК 123637366,
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв.
на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1, във връзка с чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, като
незаконосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.