Р Е Ш Е Н И Е   51

 

      гр. Стара Загора, 22.02. 2017 г.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                   РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                                         

при секретаря   И.А.

и в присъствието на  прокурора   Константин Тачев

като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   к.а.н..дело    2 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на ЕТ„Дени – Недрет Рашит” съъс седалище и адрес на управление гр. Павел баня, против Решение № 458/02.12.2016 година, постановено по НАХД № 1029 по описа за 2016 година на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-000954/04.07.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора, като същото е изменено в частта относно размера на наложената имуществена санкция. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за материална и формална законсъобразност на процесното НП. Според касатора съдът не е взел предвид допуснатите съществени нарушения в административнонаказателното производство, изразяващи се в липса на конкретика относно мястото на извършване на нарушението, непосочването на размера на минималната работна заплата, както и в неяснотата по отношение на посочените правни основания за издаване на наказателното постановление. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

 

         Ответникът – ДИТ Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мутафова заявява, че оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на КРС като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага  решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 24-000954/04.07.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора  въз основа на АУАН № 24-000954/06.06.2016 г., с което на ЕТ„Дени – Недрет Рашит” съъс седалище и адрес на управление гр. Павел баня, ул. «Братан» № 40,  ЕИК 123637366, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:

При извършена проверка на 02.06.2016 г. на обект „Магазин за промишлени стоки, стопанисван от ЕТ „Дени – Недрет Рашит” гр. Павел баня,  и на 06.06.2016 г. в ДИТ Стара Загора по представени документи, е установено, че ЕТ „Дени – Недрет Рашит” гр. Павел баня, в качеството си на работодател, не е гарантирал на лицето Тюркян Мюмюн Местан, ЕГН **********, изплащането на трудово възнаграждение за месец март 2016 г. /в нарушение от 26.04.2016 г./ в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

 

   При осъществения контрол за законосъобразност на НП Районен съд Казанлък излага доводи, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения и административното обвинение е доказано по безспорен начин. Отхвърлени са като неоснователни всички оплаквания на санкционираното лице в тази насока. Не са кредитирани с доверие показанията на свидетеля Тюркян Местан относно заплащане на трудовото й възнаграждение за м.март 2016г, обосновавайки се с обстоятелството, че се намира в икономическа зависимост от работодателя си. Приема, че извършеното нарушение е отстранено веднага след установяването му, поради което наказание е наложено по чл.414в, ал.1 от КТ. По отношение на размера на наложеното наказание счита за необходимо да го  намали на 100 лв. с оглед  липсата на отегчаващи вината остоятелства, както и предвид факта, че нарушението е било отстранено до един ден след установяването му и от него не са произтекли вредоносни последици.

 

   Касационният състав на Административен съд Стара Загора  намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е неправилно.

 

  Административнонаказателната отговорност на ЕТ „Дени–Недрет Рашит” гр. Павел баня е анжажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която предвижда при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

 

  С оглед така очертаната нормативна уредба при описание на нарушението не е допусната твърдяната в касационната жалба неяснота във фактическото формулиране на обвинението, свързана с двете хипотези на чл.245, ал.1 от КТ за гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение. В обстоятелствената част на НП е посочено, че ЕТ”Дени – Недрет Рашит”, в качеството си на работодател, не е гарантирал на лицето Тюркян Мюмюн Местан изплащането на трудовото възнаграждение за месец март 2016 год. в размер на 60 на сто от брутното й трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Действително минималният размер на гарантираното възнаграждение се съизмерва първо с 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. В настоящия случай брутното  трудово възнаграждение на Тюркян Местан за месец март 2016 год. е 600.59 лв. / видно от посочената в НП и приложена към АНП разчетно-платежна ведомост за месец март 2016 год./ и в този  случай 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на Местан /360.35 лв./ е по-малко от минималната работна заплата за този период, поради което именно размерът на минималната заплата е дължимия минимум от възнаграждението. Липсата на конкретизация обаче, че е следвало на работника Местан да бъде гарантирано заплащането на възнаграждение за месец март 2016 год. в размер на минималната работна заплата за страната, не представлява съществено процесуално нарушение, затрудняващо привлеченото към отговорност лице да разбере за какво деяние е наказано. 

 

Районният съд обаче не е констатирал, че в обжалваното НП датата на извършване на административното нарушение е неправилно посочена. Видно от приложения анекс към трудовия договор, трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец до 25-то число. В този смисъл касационният състав намира за неправилно приетото от наказващия орган, че работодателят е в забава от 26.04.2016 год. Съгласно трудовия договор, възнаграждението за месец март 2016г е следвало да бъде изплатено до 25–то число на същия месец /петък, работен ден/. Отразената в НП дата на извършване на деянието се опровергава от събраните писмени доказателства по преписката, следователно така повдигнатото конкретно обвинение се явява недоказано от фактическа страна.

 

Не се споделя и становището на районния съд, че в НП нарушението е индивидуализирано по критерий място на извършване. В случая е извършена проверка на търговски обект без посочен адрес, стопанисван от едноличен търговец със седалище в гр.Павел баня. Правилно първоинстанционният съд приема, че с оглед спецификата си и разпоредбата на чл.270, ал.1 от КТ административно нарушение от вида на вмененото на ответника се извършва в предприятието, където се полага трудът. При все това, необоснован и в противоречие със съдържанието на НП е изводът му, че мястото е посоченият адрес на фактически проверявания обект магазин. Доколкото такъв адрес липсва, а от събраните доказателства по делото се установява, че обектът се намира в с.Габарево и не съвпада със седалището и адреса на управление на работодателя, не може да се приема, че е налице нормативно изискуемият по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизит на НП.

 

На следващо място като основание за налагането на санкцията е посочена нормата на чл.415в от КТ, но в обстоятелствената част на НП не се съдържат никакви мотиви за приложението на тази разпоредба. Не е ясно на коя дата е прието, че е отстранено допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ, т.е. кога и дали е изплатено дължимото трудово възнаграждение. В случая в хода на административнонаказателното производство е следвало да бъдат проверени и преценени всички обстоятелства, релевантни за ангажиране отговорността на работодателя, в това число проверка на счетоводни документи и вземане на обяснения от работничката относно наличието на неизплатено възнаграждение за месец март 2016г. Такава проверка не е извършена, а единствено въз основа на неподписана разчетно-платежна ведомост за месец март 2016 год., е прието за осъществено от едноличния търговец съставомерно деяние по чл.245, ал.1 от КТ. Документалното неоформяне на изплащането на заплатата е нарушение при воденето на счетоводната документация, но не е и нарушение на чл.245, ал.1 от КТ. С оглед на гореизложеното съдът намира, че описаното в процесното НП административно нарушение не е доказано по безспорен начин.

 

          Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № № 24-000954/04.07.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора и го е изменил само в частта за наложеното наказание,  районният съд е приложил неправилно материалния закон. Касационното оплакване за нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК е основателно и това налага съдебното решение да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна,  следва да се постанови друго решение, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

    Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 и чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

                                                                                                                       

 

Р     Е     Ш     И :

 

 ОТМЕНЯ Решение № 458/ 02.12.2016 година, постановено по НАХД № 1029 по описа за 2016 година на Районен съд Казанлък, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-000954/04.07.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на ЕТ„Дени – Недрет Рашит” съъс седалище и адрес на управление гр. Павел баня, ул. «Братан» № 40,  ЕИК 123637366, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.