Р Е Ш Е Н И Е
№38 28.02.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря З.Д. и с участието
на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №3 по описа за 2017
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. София, чрез процесуалния си представител ст. юриск.
Славея Стоянова против Решение №410/11.11.2016 год., постановено по НАХД №1235
по описа за 2016 год. на Районен съд Казанлък, с което е отменено
Наказателно постановление №22-002490 от 26.04.2016 год., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Стара
Загора, с наложено на „Викинг Николов”ЕООД гр. София административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лв..
В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че неизписването на
мястото на извършване на нарушението по никакъв начин не засяга правото на
защита на наказаното лице, тъй като разпоредбата на чл.270, ал.1 от КТ,
предвижда, че трудовото възнаграждение да се изплаща в предприятието, където се
извършва работа. Начина по който е описано извършеното административно
нарушение, е в достатъчна степен на конкретност, поради което и работодателят
може да разбере параметрите на предявената му отговорност и съответно адекватно
да организира защитата си. Санкционираното деяние е под формата на бездействие,
поради което и мястото му на извършване няма същото значение за пълно описание
на фактите, каквото има при действията, осъществяващи състава на
административно наказателните разпоредби. Къде е бездействало лицето не е
правнорелевантно, защото не е елемент от фактическия състав на нарушението. Според
касатора е ясно, че мястото на извършване на нарушението е там, където е било
дължимо съответното действие. Допуснатото нарушение не е от категорията на
съществените. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено
искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде
потвърдено наказателно постановление №22-002490/26.04.2016 год., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”
София, като правилно и законосъобразно.
Ответникът
– „Викинг Николов”ЕООД гр. София не изразява становище по депозираната
касационна жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на
съда да потвърди обжалваното решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред
Районен съд Казанлък е наказателно постановление №22-002490/26.04.2016 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. София
въз основа на АУАН №22-002490/30.03.2016 год., с което на „Викинг -
Николов”ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Николай Хайтов” №12,
ет.5, офис 18, ЕИК 130765203 е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на
труда. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:
При извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство на „Викинг-Николов”ЕООД в периода 17.03.2016 год.
– 30.03.3016 год. при преглед на изисканите и представени документи в Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. София, е констатирано, че на лицето Митко Тенев
Вълчев на длъжност „охранител” е начислено дължимото трудово възнаграждение за
месец ноември 2015 год. за 21 отработени дни, но същата не е изплатена на
лицето. Видно от представенинят трудов договор, страните са се договорили, че
възнагражденията ще се плащат еднократно всеки месец от 25-то до 30-то число за
предходния. Поради което, възнаграждението за месец ноември на Митко Тенев
Вълчев е следвало да бъде изплатено до 30-то число на месец декември 2015 год.
До приключването на проверката на 30.03.3016 год., не са представени платежни
документи, удостоверяващи изплащането на трудовото възнаграждение. Предвид
изложеното „Викинг-Николов”ЕООД, в качеството му на роботодател, не е изплатил
трудовото възнаграждение в установените срокове на лицето Митко Тенев Вълчев,
за извършената от него работа през месец ноември. Нарушението е извършено в
предприятието на 04.01.2016 год. и е констатирано на 30.03.2016 год. при
преглед на изискани и представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” гр.
София.
За да отмени наказателното постановление, Районен съд Казанлък приема, че
обжалваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в непосочването на място на извършване на
нарушението, както в съставеният акт за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото наказателно постановление. Това го е мотивирало
да приеме, че е накърнено правото на защита на наказаното лице, тъй като не
може да разбере точно в какво е обвинен. От друга не посочването на мястото на
извършване на нарушението, не дава възможност да се определи и компетентния съд
за разглеждане на жалбата. Допуснатото нарушение е от категорията на
съществените, водещо до отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно като краен резултат, а обжалваното
наказателно постановление незаконосъобразно, но съображения, различни от
изложените.
Основателно е изложеното в
касационната жалба, че описаното в обжалваното наказателно постановление
административно нарушение доказано по безспорен начин. Настоящият съдебен
състав, споделя изводите и за правилното определяне на датата на извършване на
административното нарушение. Административнонаказващият орган е извършил
правилен анализ на събраните в хода на производството доказателства, извел е съответните
правни изводи за наличие на съставомерно поведение на работодателят и ги е
подвел под правилните материално правни разпоредби. При реализирането на
административно наказателната отговорност не са допуснати нарушения на
процесуалните правила в ЗАНН – акта за установяване на административно
нарушение е съставен в предвидените от закона срокове, в присъствието на
надлежно упълномощено лице от нарушителят и е връчено на същото, като това му
правомощие е изрично отразено в приложеното по делото пълномощно, а
впоследствие издаденото наказателно постановление е връчено по надлежен ред.
Правилно въззивният съд е приел за
съществено формално нарушение липсата на посочване на място на извършване на
деянието. Посочването на мястото на нарушение е от значение за определяне на
териториалната компетентност на актосъставителя, респективно на
административнонаказващият орган. В конкретния случай настоящия съдебен състав
намира, че както актосъставителят, така и наказващият орган, нямат необходимата
териториална компетентност да съставят АУАН и наказателното постановление.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.270, ал.1 от КТ, трудовото
възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.
Съгласно §1, т.2 от ДР на КТ, "предприятие" е всяко място -
предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага
наемен труд. В конкретния случай работника заема длъжността охранител с
месторабота с. Осетеново, общ. Павел баня, видно от приложеният трудов договор.
Следователно мястото на изплащане на трудовото възнаграждение на работника
Митко Тенев Вълчев, следва да се осъществи в посоченото населено място – с.
Осетеново. Това населено място, обаче попада в териториалния обхват на дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора, която е компетентна да осъществява контрол
по спазването на трудовото законодателство на територията на област Стара
Загора. Именно служителите на тази Дирекция, ще са материално компетентни да
съставят актове за установени нарушения на трудовото законодателство, а
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора – да издава и
съответните наказателни постановления. Не може да се приеме, че инспекторите от
Дирекция „Инспекция по труда” – София имат национална териториална компетентност
да съставят актове за установяване на административни нарушения по КТ. Такава компетентност
- на инспектор по труда за цялата
територия на Република България имат служителите от специализираната администрация на
Централното управление по аргумент от чл.21, ал.3 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", към която
длъжностните лица, съставили АУАН №22-002490/30.03.2016 год. и наказателно
постановление №22-002490/26.04.2016 год. не принадлежат. Агенцията е организирана
в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и
28 териториални дирекции "Инспекция по труда" – чл.7, ал.1 от
Устройствения правилник, които дирекции са изброени в приложение към правилника
/приложение към чл.7, ал.5/, като такива са предвидени със седалище гр. София и
гр. Стара Загора.
На следващо място, настоящият
съдебен състав намира, че сочената за нарушена правна норма на чл.128, т.2 от
КТ, не би могла да бъде основание за търсене на административнонаказателна отговорност.
Административното обвинение от фактическа страна е обосновано с
обстоятелството, че работодателят „Викинг
Николов”ООД гр. Стара Загора не е изплатил до 30.12.2015 год. уговореното трудово
възнаграждение на работника Митко Вълчев за месец ноември 2015 год. в размер на
310.39 лв. Нормата на чл.128, т.2 от КТ, предвижда общото задължение на
работодателя да заплаща уговореното трудовото възнаграждение като страна по
трудовото правоотношение. Същото е сключено от равноправни субекти, при
упражняването на правото им на свободно договаряне.
Касационният състав на Административен съд
Стара Загора намира, че само задължението по чл.245, ал.1 от КТ
/предвиждащо гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60
на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната
работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя/ е задължение от публичен ред и
установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране на
трудовите правоотношения. Именно тази специфика на характера му е от значение
за определянето му като обект на административно нарушение по чл.415в, ал.1 от
КТ по смисъла на легалната дефиниция, дадена в чл.6 от ЗАНН, а не и визираните
задължения в чл.124 и чл.128 от КТ, които, както е посочено от наказващият орган, регламентират общи
и основни задължения на работодателя по сключеното трудово правоотношение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от
АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №410/11.11.2016 год., постановено по АНД №1235 по описа за 2016
год. на Районен съд Казанлък.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.