Р Е Ш Е Н И Е

№ 115 06.04.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: М.П.

и с участието на прокурора: Р.А.

като разгледа докладваното от съдия Д.МАТЕЕВА КАН дело № 5 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр.София подадена чрез главния юрисконсулт Тодор Пенев против Решение № 1398 от 29.11.2016г по АНД № 2317/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 27—34 от 06.07.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция «Медицински одит», гр.София.  В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено се постанови друго, с което да се потвърди НП № 27—34 от 06.07.2016г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит”.

  Ответникът по касационната жалба – д-р М.В.В., чрез процесуалния си представител по делото заема становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението на РС Стара Загора е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на д-р М.В.В. против НП № 27—34 от 06.07.2016г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, с което, въз основа на съставен АУАН № А 27-34 /12.03.2016г. и на основание чл.116 ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, на д-р М.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв за нарушение на Наредба № 12 от 30.12.2015г за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина” издадена от МЗ, глава Четвърта, раздел ІV, т.4, подточка 4.3, във връзка с чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена в периода 25.01.2016г-29.01.2016г проверка от служители на ИА „МО” в „УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД били изискани диагностично—терапевтични протоколи и алгоритми /ДТПА/, а д-р М.В. е заявила, че няма такива алгоритми за работа в спешното отделение на болницата, такива не били представени и не били поставени на видно място. Направен е извод, че в спешното отделение, лечебно-диагностичните дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина” се извършват в нарушение на медицински стандарт „Спешна медицина”. ДТПА в обхвата на специалността „Спешна медицина” не били съставени от базови специфични назначения и указания за насочване на медицинските дейности и вземане на решения. Не били разработени и не били използвани за структурата на СО и ДТПА утвърдени европейски или международни протоколи за поведение в областта на отделните състояния, съобразени със съответните препоръки на европейски / световни научни или съсловни дружества и организации. Наказващият орган е приел, че д-р М.В. като началник на СО в „УМБАЛ Проф.д-р Ст.Киркович” АД гр.Стара Загора не е внедрила ДТПА по най-често срещаните в практиката си спешни състояния въз основа на утвърдените структура и съдържание и не е разработила ДТПА в отделението, което ръководи, с което е нарушила изискванията на посочената Наредба № 12 от 30.12.2015г. Нарушението се сочи извършено на 29.01.2016г. в „УМБАЛ Проф.д-р Ст.Киркович”АД и установено на същата дата.

Старозагорския Районен съд е приел, че наказателното обвинение е формулирано в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно неясно и противоречиво, както и не е посочена дата на нарушението. Посочил е още, че от съдържанието на НП не става ясно в какво се е изразило допуснатото от жалбоподателката нарушение—дали се е изразило в непредставяне на алгоритми, не поставяне на видно място, невнедряване на ДТПА по най-често срещаните практиката спешни състояния, неразработване на такива или в това, че лечебно – диагностичните дейности в обхвата на специалността „Спешно отделение”, ръководено от жалбоподателката се извършват в нарушение на изискванията и разпоредбите на посочения медицински стандарт, или че в структурата на Спешното отделение не са разработени и не се използват въпросните алгоритми. На следващо място, съдът е изтъкнал по аргумент от §1 от ПЗР на Наредба № 12 от 30.12.2015г, че лечебните заведения със съществуващи структури по спешна медицина, каквато се явява УМБАЛ ”Проф.д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата в 12 месечен срок от влизането й в сила. От това е направен извод, че твърдяното неизпълнено задължение, изразено в бездействие, би могло да е налице след изтичането на законоустановения срок.

Решението на РС Стара Загора е правилно и законосъобразно.

Следва да се сподели извода на съда, че е налице несъответствие на оспореното НП с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, но то не се изразява в непосочване на датата на нарушението — такава се съдържа — 29.01.2016г, а в даденото описание на нарушението. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. С оглед твърдението за нарушение, квалифицирано по чл.116 ал.1 от ЗЛЗ, за нарушение на чл.6 ал.1 и глава ІV раздел ІV, т.4, подточка 4.3 от медицинския стандарт „Спешна медицина”, утвърден с Наредба №12/30.12.2015г, пълнотата на описанието би била налице ако бе посочено поведение на субекта, в което се е изразило конкретно действие или бездействие, несъответно на изискуемото от стандарта. В случая такова посочване не е налице. Правилно и обосновано съдът е констатирал, че от съдържанието на оспореното НП не става изобщо ясно в какво се е изразило допуснатото от д-р В. нарушение. Обективираното в действителността поведение не е дадено еднозначно и не е ясно с коя от изброените форми на деятелност органът отъждествява с елемент от обективната страна на деянието /непредставяне на алгоритми, не поставяне на видно място, невнедряване, неразработване и пр. такива алгоритми/. Правилността на правната квалификация /чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН/, доколкото тя е функция на надлежното формулиране на обвинението, не може да се провери.

Неоснователно касационния жалбоподател твърди необоснованост на съдебния акт. Макар да не е касационно основание по чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, оплакването за необоснованост може да бъде уважено само ако касационният съд констатира, че са допуснати груби и съществени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и/или когато правните изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. В случая не са установени порочни действия на въззивния съд при формиране на фактическите и правните му изводи.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1398 от 29.11.2016г по АНД № 2317/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.