Р Е Ш Е Н И Е

№71 28.02.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: С.Х.

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 6 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Александър Петров – младши експерт при община Стара Загора, упълномощен от Кмет на Община Стара Загора, против Решение №1381/23.11.2016г. по а.н.д №2800/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №715 от 08.07.2016г, издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора /Упълномощен със Заповед №10-00-2512/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора/. С жалбата се претендира, че съдът не е обсъдил всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства и не е изследвал всестранно и обективно всички елементи от субективната и обективна страна на описаното административно нарушение. Сочи се, че приетото от съда противоречие с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не се основава на всички събрани по делото доказателствени материали. Твърди се, че въззивния съд не е отчел обстоятелството, че АУАН е съставен въз основа на официални документи по чл.40, ал.2 от ЗАНН, както и че процесната дата 12.04.2016г. е датата на откриване на нарушителя и констатиране на неговата вина, а описанието на периода 09-28.03.2016г. е признак на обективната част на деянието и е съществен белег на деянието завземане, което се характеризира с трайно установено по неправомерен начин владение на чужда вещ. Сочи се също, че наличието на кратки и сбити мотиви в решението на съда по основни въпроси, относно законосъобразността на отмененото наказателно постановление се приравняван на липса на мотиви и препядства възможността на страните да разберат и узнаят съображенията, от което съдът се е водил. Твърди се също, че в обжалваното съдебно решение не съдържат конкретни фактически и правни изводи, които да разкриват действителната воля на разгледаното административнонаказателно обвинение, което обуславя извод за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, обосноваващо извод и за неправилно приложение на материалния закон. По делото е постъпило и писмено становище от жалбоподателя, с което е подържат изложените в жалбата съображения и се моли се съда да отмени оспорваното решение и да постанови друго, с което да потвърди отмененото наказателно постановление.

Ответникът по касация Д.Г.Д., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява. Чрез процесуалния си представител по делото излага съображения, че правилно въззивния съд е преценил, че нарушението не е индивидуализирано по време, тъй като не е посочена датата му на извършване. Заявява, че не е установен по категоричен начин и извършителят на деянието. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд Стара Загора като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.Г.Д. против Наказателно постановление № 715/08.07.2016г. на заместник кмет на Община Стара Загора, с което въз основа на АУАН № 19308/715/17.05.2016г на Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Д.Г.Д. на 12.04.2016г. в 15:30 часа в гр.Стара Загора, на югозападен ъгъл на кръстовището на бул. „Цар Симеон Велики” и бул. „Руски”, в периода 09.03.2016г. – 28.03.2016г., завзема публична общинска собственост – тротоар с неправомерно поставен рекламно-информационен елемент /негова собственост/, представляващ двустранна касета тип „Сити Лайт”, на позиция №62 по схема одобрена от ОЕСУТ на Община Стара Загора. С посоченото деяние се сочи виновно нарушената разпоредбата на чл.17 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора.

С обжалваното съдебно решение, Старозагорският районен съд е отменил посоченото наказателно постановление. Прието е, че административно-наказателното обвинение е абсолютно неясно и напълно противоречиво от фактическа страна основано съставомерен основен признак на нарушението – датата на извършването му, тъй като от една страна се сочи, че нарушението е било извършено на 12.04.2016г., а от друга – в периода 09-28.03.2016г. С оглед на това съдът е приел, че съдържанието на обжалваното НП не покрива в необходимата степен императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Прието е също, че в случая описанието на нарушението е непълно, неточно и неясно, тъй като не са описани обстоятелствата относно неговото извършване и не са налице доказателства, които да доказват по несъмнен начин наличието на извършеното нарушение. Посочено е, че от обжалвания санкционен акт не става ясно как е установен и фактическия извършител на описаното административно нарушение, след като същото не е било установено на място.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква в мотивната част на санкционния акт да се съдържа или точно и конкретно описание на датата на извършеното нарушение или приблизителното им посочване (период от време, месец, начален и краен момент и т.н.), като то може да включва и неустановени обстоятелства (например неустановена дата до установена такава), но винаги наказващия орган следва да се стреми към максимално прецизиране на това обстоятелство, съобразно наличната по преписката доказателствена съвкупност.

В разглеждания случай административнонаказващия орган е посочил веднъж като дата на извършване на нарушението 12.04.2016г. и по-нататък за период на извършване на нарушението 09.03.2016г. – 28.03.2016г. Очевидно за период на извършване на нарушението е приет момента от съставянето на констативен акт №312/09.03.2016г., когато комисия от Община Стара Загора е констатирала, че рекламно-информационния елемент е разположен на позиция №62, находяща се на югозападния ъгъл на кръстовището на бул. Цар Симеон Велики и бул. Руски и че същия не е премахнат и общинския терен се ползва без разрешение. За крайна дата на периода е приет момента на принудителното премахване на рекламно-информационния елемент, обективирано в протокол от 29.03.2016г. Т.е. през този период са налице данни, че рекламно-информационния елемент е бил разположен на позиция №62, находяща се на югозападния ъгъл на кръстовището на бул. Цар Симеон Велики и бул. Руски. От събраните в хода на съдебното производство пред въззивния съд гласни доказателства, а именно показанията на актосъставителя Цветелина Мангъркова и свидетеля по акта Славей Чапразов, обаче се установява, че на 12.04.2016г. рекламно-информационния елемент е бил премахнат, следователно към тази дата не е било налице вмененото на санкционираното лице нарушение. Същевременно тази дата е посочена като момент на извършване на нарушението в процесното наказателно постановление.

При тези данни настоящия касационен състав намира, че санкционния акт не очертава по необходимия категоричен начин момента на извършване на нарушението и не позволява на съда и на страните да формират категорични изводи от фактическа страна, като ограничава правото на защита на наказаното лице, поради което правилно въззивния съд е постановил цялостната му отмяна. Съдът приема за неоснователни твърдените в жалбата обстоятелства, че 12.04.2016г. е датата на откриване на нарушителя и констатиране на неговата вина като субективни признаци на състава на нарушението, а описанието на периода 09-28.03.2016г., възприет в наказателното постановление, е признак на обективната част на деянието. Не е възможно през определен период деянието да е извършено от обективна страна, а на друга, различна дата – от субективна.

Съдът намира за неоснователни и твърденията в касационната жалба за наличие на кратки и сбити мотиви на въззивното решението, което се приравнявало на липса на мотиви, като не съдържа и конкретни фактически и правни изводи, които да разкриват действителната воля на разгледаното административнонаказателно обвинение, което обуславяло извод за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение. При констатиране от съда на съществени процесуални нарушения, допуснати от административнонаказващия орган, които са основания за отмяна на санкционния акт не е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора. В тази насока е и тайната съдебна практика, а именно, че при съществени процесуални нарушения, касаещи издаването на НП и допуснати в хода на административнонаказателното производство не се разглежда спора по същество. И това е така, тъй като неспазването от страна на наказващия орган на императивната разпоредба на чл.57 от ЗАНН води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на НП, касаеща съществуването или несъществуването на описаното в санкционния акт административно нарушение.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 1381/23.11.2016г по а.н.д.№ 2800/2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.