Р Е Ш Е Н И Е

№63 07.03.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ Р.

при секретаря Стефка Х.и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №7 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на „ЛАЙФ 2012” ООД гр. Стара Загора, представлявано от адвокат Р., против решение №1341/07.11.2016г., постановено по АНД №2434/2016г. по описа на РС Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №24-000792/26.07.2016г. издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда”, град Стара Загора като наложената на касатора имуществена санкция на основание чл. 414 ал.3 за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ в размер на 2000лв е намалена до размер от 1500лв. Наказанието е наложено за това, че на 01.06.2016г. в 07.30ч. и до 21.00ч., на обект: магазин за хранителни стоки, гр. Стара Загора, ул. ***, „ЛАЙФ 2012” ООД в качеството си на работодател е допуснал до работа М.К.Х. като продавач-консултант, преди да сключи с работника писмен трудов договор, в нарушение на чл.61 ал.1 от КТ. Обвинението се основава на декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, попълнена от М.К.Х., заверени копия на дружествен договор, молба от 12.05.2016г. на М.Х., покана за извънредно общо събрание от 12.05.2016г. и протокол от извънредно общо събрание, договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен между Р.Д.Д.и М.Х..

За да измени наказателното постановление съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а нарушението на чл.61 ал.1 от КТ е несъмнено доказано от логичните и съответстващи на писмените доказателства показания на контролните органи. Гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите, посочени от защитата, са обсъдени също при съпоставянето им с писмените документи по преписката, на които според съда, същите противоречат, поради което не е прието за достоверно твърдението, че лицето Х.е на обучение от 01.06.2016г. като преди това е възникнало членствено правоотношение между нея и дружеството. Тезата, че липсват трудови правоотношения е изцяло отречена въз основа на показанията на контролните органи и декларацията на Х. по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ.

С касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като не е обсъден целия събран по делото доказателствен материал. Според касатора свидетелските показания на лицата, разпитани по искане на работодателя, съответстват на документите по делото относно характера на правоотношенията между „ЛАЙФ 2012” ЕООД и Х., поради което необосновано не са кредитирани. Съдът е приел, че наличното членствено правоотношение не изключва възможността за заемане на длъжност, в изпълнение на която съдружникът да работи, но същевременно констатира, че доводи за обратното не са навеждани от жалбоподателя. Напротив, твърденията му в хода на въззивното производство са били изцяло в посока на отсъствие на трудови правоотношения, както и че не винаги извършването на работа покрива съдържанието на „полагане на труд”. Необсъждането на целия събран по делото доказателствен материал е довело до превратно тълкуване на обективната истина и на приложимото законодателство. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание се поддържат доводи, че към казуса изцяло приложимо е търговското, а не трудовото законодателство и няма пречка съдружника да работи за постигане целите на дружеството.

Ответника – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора иска от съда да бъде оставено в сила съдебното решение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди въззивното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При изменение на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на въззивното съдебно решение.

Съдът е обсъдил подробно представените и събрани по почин на страните гласни и писмени доказателствени средства, като е достигнал до обоснования извод за наличие на трудови правоотношения, чието начало не е предхождано от сключване на трудов договор, както изисква чл.61 ал.1 от КТ.

На първо място следва да се каже, че представените дружествен договор, молба за приемане на съдружник, покана и протокол за проведено извънредно събрание на дружеството нямат достоверна дата, а към датата на проверката -08.06.2016г. Х. попълва декларация под страх от наказателна отговорност за невярно деклариране, в която описва длъжността си, за кого и от кога работи, какво е работното й време, както и че няма сключен трудов или граждански договор. Изпълнението на трудовите задължения е възприето и от проверяващите органи, извършили проверка на място в магазина на 08.01.2016г. в 11.00ч, на която дата Х. декларира, че работи от 01.06.2016г. Декларацията на Х. е с достоверан дата -08.06.2016г., предвид предаването й на контролните органи и невъзможността да се попълни по-късно, докато молбата й за приемане на съдружник, от която стартира цялата процедура, удостоверена от поканата и протокола за общо събрание, няма такава дата и не може да се приеме, че към 01.06.2016г. вече е възникнало членствено правоотношение, за което обаче Х. си мисли, че всъщност е трудово и поради това незнание попълва декларация. Следва да се каже, че проверката е извършена по повод сезиране на Дирекция «Инспекция по труда» от бивш работник на дружеството за неизплатени възнаграждения, поради което и предвид съпоставката на установеното от органите и представените от дружеството документи за уреждане на отношенията с работниците като дружествени, се налага извод за обоснованост на решаващия довод на въззивния съд, а именно чрез търговското законодателство да се заобикаля трудовото. Този основен извод на въззивния съд е единствено възможния от съпоставката между декларацията и възприетото от контролните органи и частните документи без достоверна дата, които явно са съставени с цел избягване на отговорност. Свидетелските показания на двете групи свидетели отнесени към документите, съставени в хода на проверката и представени след 08.06.2016г. разкриват обективната истина, която противоречи на тезата за дружествени правоотношения. Няма пречка съдружниците в едно търговско дружество да работят за постигане на неговите цели, но не е обичайно същите съдружници да се считат за работници и то след като са подали молба да закупят дялове от дружеството. Работника Х. е работила от 01.06.2016г., като е декларирала този факт на 08.06.2016г., към която дата не е имала и намерение да става съдружник. Свидетелските й показания следва да се отчитат при съобразяване с подчиненото й положение и желание да запази работата си, а тези на Д., която е управител на работодателя като се има предвид имуществената вреда от изтърпяване на административната санкция, както е сторил и въззвния съд. Обективната истина е установена по делото и правилно е възприета от РС Стара Загора, който в съотвествие с правилата за формиране на вътрешното убеждение е достигнал до верния извод за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, което работодателя се опитва да обясни с възникването на дружествени правоотношения по желание на работника, но след като същия е имал съзнанието, че полага наемен труд.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1341/07.11.2016 год., постановено по АНД 2434/2016 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.