Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                               

           № 52    06.03.2017 година   град Стара Загора

 

             

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА 

 

                                                 Ч                                                                   Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  И.А.     

и с участието на прокурор Константин Тачев                                            

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 9 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

           Образувано е по касационна жалба на Г.М. ***, против Решение № 1416 от 07.12.2016г., постановено по АНД № 2802/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-002102 от 10.08.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.   

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че доколкото административнонаказателната разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП регламентира в условията на алтернативност два самостоятелни състава на административни нарушения, липсва изискуемото се от закона конкретизиране в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение. Твърди, че направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на санкциониращия орган по фактите и по приложението на закона, което е довело до неяснота по кой състав е привлечен към административно наказателна отговорност и съответно до ограничаване на правото му на защита вкл. и правото да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 16-1228-002102 от 10.08.2016г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

                                                                                                                                                      Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Г.М. *** против Наказателно постановление № 16-1228-002102 от 10.08.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г242443/ 05.08.2016г., на Г.М., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 05.08.2016г. около 16.40 часа, в гр. Стара Загора, на кръстовището на бул. „Цар Симеон Велики” и ул. „Отец Паисий” в посока изток, Г.М. управлява мотоциклет марка „Ямаха” с рег. № СТ4668СК, собственост на Теньо Николаев Дянков, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0063. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че лицето е във видимо нетрезво състояние, има несигурна походка и силен мирис на алкохол, като е издаден талон за медицинско изследване № 0018303.

           Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.  Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на Г. М. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП  „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства”, а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, без посочване дали е при прилагането на чл. 174, ал.3, предложение първо или предложение второ от ЗДвП, не води до неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението. Съответно противно на твърденията на касатора, не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и/или правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.  Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез техническо средство и медицинско изследване/ за употребата на алкохол. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, след което /в съответствие с чл.2 от Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства/, му е издаден талон за медицинско изследване № 0018303, който няма данни да е бил изпълнен. Описаното поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и обективиран с конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/, е поведение, правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол, което съставлява административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното деяние. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, поради което оплакването на касатора в посочения смисъл, се явява неоснователно.

 

Обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства въззивният съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и основание за налагане на предвидените в същата законова разпоредба административни наказания.

           При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Г.М. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, правилно Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 16-1228-002102 от 10.08.2016г., издадено от Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

         

         Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                 Р     Е     Ш     И :

 

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1416 от 07.12.2016г., постановено по АНД № 2802/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-002102 от 10.08.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.  

         

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

   

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                   2.