Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                            

             94     23.03.2017 година   град Стара Загора

 

                   

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА      

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар З.Д.        

и с участието на прокурор Петя Драганова  

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 17 по описа  за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

             Образувано е по касационна жалба на Н.И.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ст. Ч. ***, против Решение № 453 от 30.11.2016г., постановено по АНД № 705/ 2016г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-0284-001092 от 30.07.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

             В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на вменените му административни нарушения. Поддържа, че при постановяване на решението съдът не е съобразил задължителните указания, дадени с ТР № 3/ 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС във връзка с прилагането на правилото „non bis in idem”. Твърди, че съдът не е събрал доказателства за установяване на релевантни за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-0284-001092 от 30.07.2015г. на Началника на РУ - Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

 

   Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.  

 

 Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

        Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Н.И.Н. против Наказателно постановление № 15-0284-001092 от 30.07.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на Н.Н. са наложени административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 100лв., на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и „глоба” в размер на 200лв., на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.08.2013г. около 17.15ч. по ПП-I-5 км. 183+100, община Казанлък, в посока запад-изток, Н.Н. управлява лек автомобил с рег. № СА8148АР, като при движение с несъобразена скорост с пътя и пътните условия и при ограничение, въведено с пътен знак „В-26” – 50км/ч, се е движил със скорост 98км/ч, установена чрез изготвена автотехническа експертиза /видно от постановление за прекратяване на наказателно производство № 2836/ 2013г. на РП – Казанлък/. При навлизане в кръстовището за гр. Шипка и с. Шейново водачът Н. се блъска в неспиращия на пътен знак „Б-2” и навлизащ в кръстовището в посока юг-север лек автомобил с рег. № Х3893ВН управляван от Елиза Бонева Андреева, при което настъпва ПТП с пострадали лица и материални щети. Посочено е че наказателното постановление се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.  

           Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата формална, процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказано извършването от Н.Н. на съставомерни от обективна и субективна страна деяния - административни нарушения по чл.179, ал.2 от ЗДвП и по чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

 

             Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.   

        

            По отношение на наложеното на Н.Н. административно наказание на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП:

 

            Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП /в приложимата й редакция/, водач на МПС, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200лв., ако деянието не съставлява престъпление. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че на 22.08.2013г. около 17.15ч. по ПП-I-5 км. 183+100, община Казанлък в посока запад-изток, Н.Н. управлява лек автомобил с рег. № СА8148АР, като при движение с несъобразена скорост с пътя и пътните условия, при навлизане в кръстовището за гр. Шипка и с. Шейново, се блъска в неспиращия на пътен знак „Б-2” и навлизащ в кръстовището в посока юг-север лек автомобил с рег. № Х3893ВН управляван от Елиза Бонева Андреева, при което настъпва ПТП с пострадали лица и материални щети. За обосноваване от правна страна на административното обвинение в тази му част, като нарушена е посочена нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Макар и да не е изрично цифрово конкретизирано при посочване на основанието за налагане на санкцията за нарушението по чл.179, ал.2 от ЗДвП, очевидно административнонаказателната отговорност на Н.Н. е ангажирана в хипотезата на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП – причиняване на ПТП поради движение с несъобразена скорост.  Причиняването на ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, фактически е обосновано в съдържанието на издаденото наказателно постановление и е установено по безспорен и несъмнен начин от събраните и по делото писмени и гласни доказателства. Но за квалифицирането на деянието като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, не е достатъчно водачът на МПС да е причинил /в случая съпричинил/ ПТП, а е необходимо настъпилото пътнотранспортно произшествие да е поради движение с несъобразена скорост с обстоятелствата по чл.20, ал.2 от ЗДвП, които водачите на МПС следва съблюдават при избиране на скоростта на движение. В случая освен че не са посочени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието на съставомерните елементи на деянието, което има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на Н.Н. административнонаказателно обвинение по чл.179, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, липсват каквито и да е било данни още по-малко доказателства дори и като индиция, че санкционираното лице е управлявало МПС с несъобразена с пътя и пътните условия скорост. От Постановление за прекратяване на наказателно производство изх. № 2836/ 2013г. от 05.01.2015г. на РП – Казанлък се установява, че съгласно заключението на изпълнената в хода на разследването автотехническа експертиза, основните технически причини за настъпването на ПТП при конкретните пътни условия, са движението на управляваното от Н.Н. със скорост от 98км/ч, значително надвишаваща максимално разрешената за конкретния пътен участък и технически неправилно извършената маневра от страна на другия водач на МПС и участник в ПТП. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл.179, ал.2 от ЗДвП. С оглед на което  съдът приема, че обвинението за извършено от Н.Н. нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено необосновано, поради което наложеното на Н. административно наказание по това обвинение, е незаконосъобразно и неправилно е било потвърдено от Районен съд - Казанлък.

 

            По отношение на наложеното на Н.Н. административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП:

 

   Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП /в действалата й към датата на издаване на наказателното постановление редакция/, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, за превишаване от 41 до 50 km/h се наказва с глоба от 200лв. Извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП се основава на това, че на 22.08.2013г. около 17.15ч. по ПП-I-5 км. 183+100, община Казанлък в посока запад-изток, Н.Н. управлява лек автомобил с рег. № СА8148АР, като при ограничение, въведено с пътен знак „В-26” – 50км/ч, се е движил със скорост 98км/ч, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. От приетото като доказателство по делото писмо изх. № 11-00-15/ 15.02.2017г. от Директора на „Областно пътно управление” Стара Загора обаче се установява, че в участъка на ПП-I-5 км. 183+100 /вход на гр. Шипка/, няма пътни знаци, изрично ограничаващи скоростта на движение, но съществува табела Д17 /начало на населено място/, като знаковото стопанство е съгласувано с проекта на Лот 10, пуснат в експлоатация през 2010г. С оглед на така удостовереното от ОПУ – Стара Загора, очевидно дори и Н.Н. при описаната в наказателното постановление фактическа обстановка да е управлявал МПС със скорост, превишаваща разрешената скорост за движение в описания пътен участък, то нарушението неправилно е квалифицирано като такова на чл.20, ал.2 от ЗДвП /вместо на чл.20, ал.1 от ЗДвП/ и съотв. неправилно е приложен административнонаказателния състав по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП вместо този по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Неправилната административнонаказателна квалификация на деянието е абсолютно основание за отмяна на Наказателно постановление № 15-0284-001092 от 30.07.2015г. в частта за наложеното на Н. Н. наказание по чл.182, ал.2, т.5 във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП. 

 

   Отделно от това съдът намира, че в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /при образуване на административнонаказателна преписка в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган/, за издаването на наказателното постановление не е достатъчно само позоваването на прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното наказателно производство. В случая на първо място от приложеното  Постановление за прекратяване на наказателно производство изх. № 2836/ 2013г. от 05.01.2015г. на РП – Казанлък е видно, че липсва диспозитив за изпращане на материалите по прекратеното досъдебно производство и заведената в РП – Казанлък прокурорска преписка на наказващия орган, като основание за издаване на наказателно постановление в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. На следващо място дори да се приеме за допустимо реализирането на административнонаказателна отговорност спрямо нарушителя след прекратяване на воденото срещу него наказателно производство, то за обосноваването на административното обвинение със събраните в хода на разследването по досъдебното производство доказателства, е било необходимо материалите по досъдебното производство /прокурорската преписка/, да бъдат приложени към образуваната административнонаказателна преписка. В случая това не е направено. В нарушение на процесуалните правила и на процесуалните изисквания на закона, издаването на наказателното постановление се основава на доказателство /заключение на автотехническа експертиза/, което не е приобщено и приложено по надлежния ред към материалите по административнонаказателната преписка.

 

           По изложените съображения за фактическа, правна и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение за извършени от Н.Н. нарушения по чл.179, ал.2 от ЗДвП и по чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, съдебното решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 15-0284-001092 от 30.07.2015г. на  Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора и на наложените на Н.Н. административни наказания за посочените нарушения.  

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

                                                                                                                                                ОТМЕНЯ Решение № 453 от 30.11.2016г., постановено по АНД № 705/ 2016г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0284-001092 от 30.07.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на Н.И.Н. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100лв., на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и „глоба” в размер на 200лв., на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.