Р Е Ш Е Н И Е

№117 06.04.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: М.П.

и с участието на прокурора: Р.А.

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 21 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.П.С. *** против Решение №1333/03.11.2016г. по а.н.д №1652 по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №15-1228-004162 от 08.01.2016г, издадено от началник на група в сектор „ПП” при ОДМВР Стара Загора. С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Сочи се, че е опорочена процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), което е довело до незаконосъобразността на наказателното постановление. Твърди се, че целия единадесети ред от АУАН е преправен, а това е абсолютно процесуално нарушение за отмяна на НП и не дава възможност за защита на административноотговорното лице. Заявява, че контролните органи не са събрани никакви доказателства за извършеното нарушение, а в АУАН не са описани щети от ПТП, като в акта са посочени свидетели при съставянето му, а не такива при установяване на нарушението. Сочи се също, че е налице разминаване между факти и правна квалификация и са нарушени правата на защита на жалбоподателя както срещу фактите, така и срещу правото. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Стара Загора.

Ответникът по касация Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на С.П.С. ***-1228-004162 от 08.01.2016г, издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОДМВР Стара Загора, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение №15-4162/23.12.2015г. на С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева на основание чл.179, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че С.П.С. на 23.12.2015г. в 15:50 часа в гр.Стара Загора на бул.Славянски в посока запад с пътен възел на бул. Св.Патриарх Евтимий управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№СТ 43 60 ВК като при движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движение, губи контрол над управляваното от него МПС и с централна предна част блъска спрелия и изчакващ в колона в негова задна част лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№СТ 93 77 ВН, който от своя страна се премества напред и с предна част блъска също спрелия и изчакващ в колона лек автомобил Дачия с рег.№ТХ 04 98 АК в негова задна част, който също се премества напред и блъска с предна част спрелия и изчакващ в колона лек автомобил Ситроен с рег.№СТ 09 50 СМ. Реализира ПТП с материални щети по МПС. С деянието се сочи за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е АУАН и НП съдържат предвидените реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на санкционния акт на формално основание. Изложени са обширни и задълбочени доводи относно законосъобразното съставяне на констативния акт. Обсъдени са доказателствата, който обосновават извършването на вмененото нарушение, както и обективната и субективната му страна. Обсъдени са и наведените в жалбата доводи срещу санкционния акт, като са обосновани липсата на изискване в закона към актосъставителя и наказващия орган да описват конкретно и подробно нанесените щети в акта, наличието на компетентност досежно органите издали АУАН и НП, изложени са съображения за законосъобразност относно размера на наложеното наказание, както и за липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. По така изложените в решението мотиви е обоснован извод за законосъобразност на НП.

Решението на Районен съд Стара Загора съд е правилно.

Разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, в редакцията си с ДВ, бр.102 от 2015г., в сила от 01.01.2016г., относима към разглеждания случай, предвижда налагане на административно наказание „глоба” в размер от 100 до 200 лева на водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е формулирано задължение към водачите на пътни превозни средства, които при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на пътното превозно средство, с превозвания товар с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. За да е съставомерно посоченото деяние, което е свързано с несъобразена скорост, е без значение с каква скорост се е движил водача и каква е причината за настъпване на ПТП, а от значение е единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка. Именно скоростта трябва да е съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост водача да може да предотврати евентуално пътнотранспортно произшествие. В настоящия случай водачът не е предотвратил произшествието, като не е спрял зад изчакващите в колона на пътното платно автомобили, които съставляват предвидимо препятствие, което навежда на извода, че избраната от него скорост не е съобразена с факторите, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП. След като е допуснал ПТП, жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост, като не е успял да спре пред предвидимото препятствие, от което е настъпил удара с останалите автомобили. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали и да спре моторното превозно средство и по този начин стане причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост. ПТП по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, съоръжение, товар или други материални щети.

В производството пред въззивния съд обстоятелства досежно извършването на вмененото нарушение са установени, поради което санкционния акт е потвърден. Фактическите констатации на АУАН не са оборени, а напротив – потвърдени са от гласните доказателства на разпитаните като свидетели пред въззивния съд актосъставител Таньо Русев Танчев, Росен Емилов Гервасиев и Михайл Колев Михайлов. Предвид изложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на чл.179, ал.2 от ЗДвП, вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП, при точно приложение на материалния закон Районен съд – Стара Загора правилно е потвърдил оспореното наказателно постановление, поради което не е налице касационно основание за отменянето му по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Неоснователен е наведения в касационната жалба довод за допуснато процесуално нарушение при съставяне на акта. Както се посочи по горе въззивния съд е изложил обширни и задълбочени доводи относно законосъобразното съставяне на констативния акт. Тези доводи напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не необходимо да бъдат преповтаряни, предвид на обстоятелството, че съдържанието на касационната жалба е същото, както и на тази пред въззивния съд. Установено е по делото, че извършената поправка в АУАН е направена от актосъставителя по време на съставянето му, а не след това. Обстоятелството от кого е извършена поправката изрично е отбелязано в констативния акт, а последният е връчен на нарушителя след извършването на тази поправка.

Неоснователен е и довода на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, тъй като в АУАН не са описани щети от ПТП. Този довод не може да бъде споделен, тъй като нито точно определени щети, нито размерът им са елементи от фактическия състав на извършеното нарушение. Изрично в АУАН е отбелязано, че е реализирано ПТП с материални щети и по четирите автомобила, а конкретните им измерения са описания в съставените и приложени по делото 3 бр. протоколи за ПТП. Следователно констативния акт съдържа необходимия реквизит относно този съставомерен факт (материалните щети) и това е достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По тези съображения настоящия касационен състав намира, че не са налице твърдените процесуални нарушения при съставяне на АУАН, които да водят до отмяна на санкционния акт.

Неоснователно се явява и последното твърдение в касационната жалба, а именно, че свидетелите, посочени в АУАН са такива при съставянето му, а такива при установяване на нарушението не са посочени. Видно от приложения в материалите на делото пред въззивния съд АУАН се установява, че като свидетели са посочени лица, които са присъствали както при съставяне на акта – свидетеля Росен Емилов Гервасиев, така при установяване на нарушението – свидетеля Михаил Колев Михайлов. По повод на това възражение само за пълнота следва да бъде посочено, че не са съществени процесуални нарушения невписванията в акта, че свидетелите са такива на съставянето му, а не на осъществяване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че се касае за несъществено нарушение на процесуалните правила, което не е годно да обуслови самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В случая е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като по безспорен начин е установено нарушението.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1333/03.11.2016г. по а.н.д.№ 1652/2016г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.