Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  90

 

          гр. Стара Загора, 06.03.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                       РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело №31 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

                                                                                                                      Образувано е по касационна жалба от Районно  управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора против Решение № 476/12.12.2016 г., постановено по АНД № 566/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък в частта , с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 15-0284-002461/01.04.2016 г. на началник група  на Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, издадено срещу Д.М.Д. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че административното обвинение остава недоказано в хода на производството по делото. Счита, че решението е постановено при непълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка и при неправилно приложение на разпоредбата на нормата на чл. 174,ал.3 от ЗДвП. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено  искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба – Д.М.Д., се явява лично  и с  адв. Колев оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на  обжалваното решение, въз основа на които моли съда същото да бъде потвърдено.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 15-0284-002461/01.04.2016 г. на началник група към Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, издадено въз основа на АУАН 2461/18.10.2015 г., с което на Д.М.Д., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания:1. «глоба» в размер на 20 лв на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 20,ал.1 от ЗДвП, 2. «глоба» в размер на 150 лв   на основание чл. 179,ал.2 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, 3.« глоба» в размер от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. ,123,ал.1, т.3, б. В от ЗДвП, 4. « глоба» в размер на 0 лева на основание чл. 175,ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 123,ал.1, т.2, б. Е от ЗДвП , 5. « глоба» в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата ,6.» глоба» в размер на 10 лв на основание чл. 183,ал.1т.1 от ЗдвП за нарушение на чл. 100,ал.1,т.1 от ЗдвП и 7. «глоба» в размер на 0 лева на основание чл. 183,ал. 3,т.7 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 139,ал.1 , т.1 от ЗДвП . Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 18.10.2015 г., около 16,00 ч в гр. Казанлък, на ул. «Индустриална», като водач на лек автомобил « Нисан Микра» с рег. № СТ 3568АН управлява в посока изток-запад собствения си лек автомобил« Нисан Микра» с рег. № СТ 3568АН, като поради движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в стената на фабрика. Като водач на МПС не спазва задължението си да остане на място и напуска ПТП-то. Като водач, извършил ПТП не спазва задължението си и употребява алкохол преди пристигане на контролните органи. Отказва да бъде тестван за употреба на алхокол с техническо средство и да му бъде взета кръв за проба.Не носи контролен талон към СУМПС. В следствие на ПТП МПС- то е техническо неизправно – деформирана предна част на МПС-то.

 

Районният съд е потвърдил НП в частта на наложените наказания по  т. 1 и т. 2 , но  е приел, че НП е незаконосъобразно и го е отменил за наложените наказания  по  т. 3 до т. 7. По отношение на нарушението по чл. 123,ал.1,т.3, б. „ в” е приел че е налице несъставомерно деяние поради липса на друг участник в ПТП- то за да възникне задължение на лицето да не напуска мястото на местопроизшествието. По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 123,ал.1, т.2, буква”Е „ районният съд  е приел, че АНО не е наложил наказание на лицето, тъй като в диспозитивната част на НП наказващия орган е посочил, че налага „ глоба” в размер на 0  лв. По отношение на нарушението на чл. 174,ал.3 от ЗДвП е приел, че административно наказателното производство е протекло при съществено нарушение на административно наказателните правила – тъй като в НП не било посочено вида, номера и модела на техническото средства при постановения отказ на дееца да бъде тестван за употреба на алкохол в нарушение на чл. 3 от Наредба № 30 / 27.06.2001 г. за реда за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства. За нарушението по т. 6 е приел, че административно наказателното обвинение не е доказано по безспорен начин, а по т. 7 е изложил мотиви,че АНО е приел, че лицето не е извършило това нарушение , тъй като в дисипозитивната част на наказателното постановление му е наложена „глоба” в размер на 0 лв

 

    Решението на  Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. 

 

       По отношение на наложеното наказание в точка 3 от НП  на основание чл. 175,ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 123,ал.1, т.2, б. Е от ЗДвП решението на районният съд е правилно като краен резултат. Съгласно цитираната правна норма при настъпването на ПТП само с материални щети за водача на автомобила възниква задължение, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието следва да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и изпълняват дадените им указания. За да е налице съставомерно  от обективна страна деяние в тежест на административно наказващия орган е да докаже настъпване на пътнотранспортно нарушение.  Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6,т. 30 от ЗДвП ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По делото липсват доказателства за претъпени от участниците в произшествието вреди. В обстоятелствената част на НП е посочено, че лицето е ударило стена на фабрика и че е деформирана предната част на собственото му МПС. Към административно наказателната преписка не е приложен протокол за ПТП, който като официален документ да установи какви точно щети са понесени от участниците в ПТП-то или друг документ,  доказващ ,че изобщо такива щети са понесени за да възникне задължение да не се напуска мястото на произшествието от участниците му.

 По отношение на наложените наказания в точка 4 и в точка 7 от НП   по чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. ,123,ал.1, т.3, б. В от ЗДвП и по чл. 183,ал. 3,т.7 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 139,ал.1 , т.1 от ЗДвП правилно районният съд е приел, че независимо че в обстоятелствената част на НП са описани процесните нарушения след като в диспозитивната част на НП АНО е наложил на лицето « глоба» в размер на 0 лева не следва да излага мотиви относно съставомерността и наказуемостта на тези деяния.Решението в тази част са изложени подробни мотиви, безпротиворечиви, които е безпредметно да се преповтарят. Санкционирането на лицето с нула лева глоба означава, че АНО приема, че то не е извършило нарушенията, за които му е повдигнато административно наказателно обвинение при извършената от него  проверка на АУАН по реда на чл. 52,ал.4 от ЗАНН. Поради което съдът приема, че в тази част жалбата също се явява неоснователна

 По отношение на наложеното наказание в точка 5 от НП  по чл. 174,ал.3 от ЗДвП съдът намира, че рещението на районният съд е правилно като краен резултат, но по други мотиви. Съгласно тази норма водач на МПС, който отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба за алкохол или друго упойващо средство или не е изпълнил предпасанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в крвта му се наказва с « глоба» в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца От свидетелските показания на актосътавителя е видно, че той е посетил местопроизшествието по- късно, въз основа на подаден сигнал. Там той е открил едниствено « кола без водач» и че самият той е потърсил лицето по телефона и му е наредил да дойде на местопроизшествието. Към момента на отказа да бъде тестван за концентрация на алкохол в кръвта лицето не е имало качеството» водач»по смисъла на легалното определение , дадено на това понятие в разпоредбата на §6,т. 25 от ДР на ЗДвП а именно водач е  лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Актосъставителят не е възприел лично действие по « Управляване на ППС», при което лицето да е отказало да бъде тествано. Това е станало в един по-късен момент , поради което съдът приема, че в тази част административно наказателното обвинение не е доказано по безспорен начин.

 

По отношение на наложеното наказание в точка 6 от НП по  чл. 183,ал.1т.1 от ЗдвП за нарушение на чл. 100,ал.1,т.1 от ЗдвП  решението на районният съд е постановено при правилно `приложение на материалния закон. В съответствие с доказателствания материал по делото е прието, че това нарушение не е доказано по безспорен начин. Съгласно цитирана  правна норма водачът на МПС е длъжен да носи контролния талон за управление на МПС-то при управлението му. Както бе изложено по-горе АНО не доказа, че към момента на проверката лицето има качеството на « водач» за да възникне за него задължението да носи контрония талон към СУМПС.

                                                                                                                                                 С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 476/12.12.2016 г., постановено по АНД № 566/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък в частта , с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 15-0284-002461/01.04.2016 г. на началник група  на Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора.

 

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

            

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.