Р Е Ш Е Н И Е № 125

гр. Стара Загора, 30.03. 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря И.А.

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 35 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г.Е. Господинов, с адрес гр. Нова Загора, ул. „Васил Левски” № 71, вх. А, ап. 8, против Решение № 1423/13.12.2016 г. по АНД № 3206/2016 г. на Районен съд Стара Загора с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-1228-002514/20.09.2016 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът сочи. че процесното НП e незаконосъобразно, тъй при изтекъл срок на СУМПС не се губи правопоспобност за управление на МПС, а това обстоятелство не било взето предвид от районния съд. Твърди, че към датата на проверката свидетелството не му е отнемано, а това незаконосъобразно било направено със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Въз основа на изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде изменено наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 16-1228-002514/20.09.2016 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР Стара Загора, въз основа на АУАН № 16-1228-002514/17.09.2016 г., с което на Г.Е. Господинов, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Като административно нарушение е преценено обстоятелството, че на 17.09.2016 г. в 03,50 часа в гр. Стара Загора, на бул. „Цар Симеон Велики” № 155, в посока запад, управлява собствения си лек автомобил „Форд” с рег. № СН 4059 АМ с изтекъл срок на валидност на СУМПС – валидно до 08.08.2016 г.

За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора се мотивира с неговата формална и материална законосъобразност. Според съда установената по делото фактическа обстановка доказва по несъмнен начин административното обвинение. Като счита наведените от жалбоподателя оплаквания за извършени нарушения на разпоредбите на ЗАНН за неоснователни, обосновава извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Административнонаказателната отговорност на Г.Е. Господинов е ангажирана на основание разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, съгласно която лице, което управлява моторно превозно средство без да притежава съответното свидетелство за управление, се наказва с глоба от 100 до 300лв. Нормата на чл.150а от ЗДвП, посочена за нарушена, предписва за управление на моторно превозно средство водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

С оглед така очертаната нормативна уредба касационният състав намира, че НП е изрядно от формална страна. В обстоятелствената му част подробно и ясно е отразено защо административнонаказващият орган счита, че Г. Господинов е нарушил правилото на чл.150а от ЗДвП – поради факта, че срокът на валидност на издаденото му СУМПС е изтекъл повече от месец преди извършването на проверката, а не защото свидетелството му е било отнето. Фактът на изтекла валидност не се оспорва по делото като последиците от изтичане срока на валидност по правило не се свързват със загуба на правоспобността да се управлява МПС.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно е прието за безспорно доказано, че вмененото нарушение на чл. 150а от ЗДвП е осъществено от касатора. За това деяние е наложено наказание предвиденото в закона наказание по вид и в минимален размер.

Касационната инстанция намира за неоснователни наведените от касатора възражения за незаконосъобразност на НП поради обстоятелството, че с разпореденото отнемане на контролни точки е загубил правоспособността си. На първо място трябва да се отбележи, че такова разпореждане липсва в обжалваното НП № 16-1228-002514/20.09.2016 г. Отделен е въпросът, че с нормата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки са въведени единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Оттук се налага заключението, че отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна /по отношение на водачите/ и информационно-статистическа /от гледна точка на контролните органи/ функция. То е следствие от наложеното административно наказание и по тази причина не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Изцяло неотносими към делото са оплакванията на касатора за невъзможност да му бъде издадено СУМПС поради грешка в досието му на водач, тъй като нямат никаква връзка с процесното НП.

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № 16-1228-002514/20.09.2016 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР Стара Загора и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1423/13.12.2016 г., постановено по АНД № 3206/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-1228-002514/20.09.2016 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.