Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

119                                      06.04.2017 год.                    град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                      

 

Председател:  БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                  Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

 

                                                                                   СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

                                                                                        

при секретаря   М.П.

и в присъствието на  прокурора   Р.А.

като разгледа докладваното от  съдия Д.Матеева   к.а.н.дело     36 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Т.Ж.Ж.,ЕГН ********** *** против Решение № 1463  от 21.12.2016г.,постановено по АНД № 3207/2016г. на Районен съд-Стара Загора,с което е потвърдено Наказателно постановление №16-1228-002344 от 12.09.2016г.,издадено от Началник група сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание -  касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. 

Касаторът счита,че при индивидуализацията на наказанието не са отчетени всички релевантни обстоятелства по смисъла на  чл.27 от ЗАНН,не са съобразени с тежестта на нарушенията  и с целите на чл.12 от ЗАНН.Оспорва се изводът на съда,че е системен нарушител на ЗДв П и ППЗДвП.

По тези съображения моли решението да бъде изменено в обжалваната част ,в която му е наложено административно наказание на основание чл.174,ал.1 от ЗДв П-глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца,като се намали размерът на двете наказания до предвидения в закона минимум.

 

Ответникът по касационната жалба –ОД на МВР Стара Загора, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора  е НП №  №16-1228-002344 от 12.09.2016г.,издадено от Началник група сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с което на Т.Ж.Ж.  на основание чл.183,ал.1,т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева  и на основание чл.174,ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.

Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на

06.09.2016 година около 22.50 часа в град Стара Загора на ул.Волна песен “ в посока изток - запад управлява собствения си лек автомобил  марка Ситроен с ДКН СТ 1554 АР с концентрация на алкохол 0,69 промила,изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с ф.№ 0019 и не носи свидетелство за регистрация на МПС,което управлява.

           С решението си РС –Стара Загора е потвърдил наказателното постановление.

   В мотивите е прието за безспорно установено от доказателствата, събрани по делото, че Т.Ж. е извършил твърдяните административни нарушения- чл.5, ал. 3 т. 1 ЗДП и съответно на основание чл. 174, ал. 1 ЗДП са наложени административни наказания - Глоба в размер на 800 лева и 9 месеца лишаване от право да управлява МПС,както  и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП  и съответно на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДВ е наложена глоба в размер на 100 лева.

Съдът е приел ,че при индивидуализацията на наказанията са отчетени всички релевантни обстоятелства  по чл.27 от ЗАНН,съобразени са с тежестта на нарушенията и с целите на чл.12 ЗАНН,поради което няма основание за изменение на атакуваното НП.

 

Така постановено решение е правилно.

 

Съдът е установил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Наложената от административнонаказващия орган санкция на Т.Ж. се основава на  чл. 174, ал. 1 ЗДвП -глоба в размер на 800 лева и 9 месеца лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП –управление на ППС под въздействие на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда и на чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗдвП –глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП-не носи свидетелство за регистрация на МПС което управлява или за тегленото от МПС ремарке.

Правилно е установено от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.

Основните доводи на касатора са за неправилност на решението поради явната несправедливост на наказанието.

Твърди се,че при преценката на административното наказание не е взето предвид тежестта на извършеното нарушение/нарушения и несъответствието му с наложените наказания,още повече,че Ж. е признал вината си.

Тези оплаквания на касатора са неоснователни.

Не са налице основания за изменение на наказанията ,защото при индивидуализацията им са отчетени всички релевентни обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН ,съобразени са с тежестта на нарушенията и с целите на чл.12 от ЗАНН.В конкретния случай концентрацията на алкохол в кръвта е висока-около 1 промил и самото признание на извършеното от касатора  не е основание за налагане на минималната глоба.Действително не е прецизно използван от съда термина “системен нарушител”,но видно от  приложената справка за нарушител/водач не за първи път Т.Ж. нарушава правилата за движение по пътищата.

От представената медицинска документация е видно още,че касаторът има заболяване,но при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства определеното наказание се явява в средния размер.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1463/21.12.2016 г., постановено по АНД № 3207/2016 г. по описа на Районен съд  Стара Загора..

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

           

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

                                                                                                         2.