Р Е Ш Е Н И Е

№80 14.03.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №42 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на РДНСК ЮИР гр. Бургас, против решение №466/06.12.2016г., постановено по АНД №1411/2016г. по описа на РС Казанлък. С решението е отменено Наказателно постановление №Сл-08-8/27.09.2016г. издадено от Началник РО „НСК” гр. Сливен с наложена на В.Т.П. глоба в размер на 100лв. на основание чл.233 от ЗУТ и за нарушение на чл. 11 ал.4 от Наредба за сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрителите преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали / Наредбата/ и на чл. 169 ал.1 т.2 и т.4 във вр. с чл.162 ал.4 от ЗУТ за това, че в периода февруари-март 2016г. в качеството си на проектант по част „Архитектурна” на ИП за строеж „Спортен комплекс за тенис”, находящ се в УПИ VІІ, кв.82 по ПУП на град Нова Загора, с издадено разрешение за строеж №АГ-08-42/21.06.2016г. на Главния архитект на община Нова Загора, е проектирала предвидените за евакуация на зрителите 4бр. стълбищни рамена на трибуните за наблюдение с променлива широчина от 1.00м до 1.25м, вместо с изискващата се широчина на евакуационните стълбищни рамена и изходи на открити спортни съоръжения – от 1.80м., но не повече от 2.40м.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е приел следното: Наредбата се издава на основание чл.42 ал.2 от ЗФС, като по силата на изменение на закона, публикувано в ДВ бр.50/2010г., е отменена алинея втора на посочената разпоредба. Съгласно чл.13 ал.1 от ЗНА актът по прилагането на закон, какъвто е Наредбата, губи изцяло или частично сила едновременно с пълното или частично отменяване на закона, съобразно обсега на отмяната. Изключението на чл.13 ал.2 от ЗНА е неприложимо към случая, тъй като в ЗФВС липсва разпоредба, според която да останат временно в сила всички или някои разпоредби на актове по прилагане на отменения закон. По изложеното съдът е приел, че нормата на чл.11 ал.4 от Наредбата няма силата на действащ подзаконов нормативен акт към датата на деянието, посочена в НП. Дори да се приеме, че е налице действащ подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата, като е наложил административно наказание по чл.233 от ЗУТ, вместо по чл.32 от ЗАНН, която норма е изрично предвидена в чл.47 ал.1 от Наредбата, АНО е допуснал нарушение на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което пак води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

С касационната жалба се оспорва и двата решаващи извода на въззивния съд със следните аргументи:

Действително чл.41 ал.2 от ЗФВС, посочен в §4 от ДР на Наредбата като основание за нейното издаване е отменен с ДВ бр.50/2010г., но текста на чл.41 ал.2 от ЗФВС е изцяло пренесен в нормата на чл. 47б ал.1 т.е. отменения законов текст продължава да съществува в правния мир и да се прилага с новата правна норма на чл.47б ал.1 от същия ЗФВС. В тази връзка е и §60 от ПЗР към ЗИД на ЗФВС обн. в ДВ бр.50/2010г., в който е посочено, че в 6- месечен срок от влизането в сила на този закон се издават предвидените в него подзаконови актове, а заварените подзаконови нормативни актове се привеждат в съответствие с изискванията му. По смисъла на посочения параграф, наредбата е заварен подзаконов нормативен акт и като такъв не е загубила действието и приложението си, а приведена в съответствие с изискванията на ЗФВС, с оглед запазване на текста на чл.41 ал.2 в новата разпоредба на чл.47б ал.1 от същия закон, който гласи: инженерните и техническите изисквания аз сигурността на спортните съоръжения при провеждането на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали, се определят с наредба, приета от МС. С оглед горното, основанието за издаване на Наредбата не е отпаднало, тя е останала действащ нормативен акт и към днешна дата, предвид което прилагането й не противоречи на чл.13 ал.1 от ЗНА.

На следващо място, като неправилни са определени изводите на РС Казанлък за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН с налагането на наказание по чл.233 от ЗУТ, вместо по чл.32 от ЗАНН, тъй като по аргумент от чл.238 ал.1 от ЗУТ, ЗАНН намира приложение, доколкото в ЗУТ липсва специална уредба. В случая нормата на чл.233 от ЗУТ е специална и с приоритет спрямо общата норма на чл.32 от ЗАНН, предвид което е изключено приложението на последната от административно наказващия орган.

От съда се иска да бъде отменено Решение №466/06.12.2016г. на РС Казанлък, постановено по АНД №1411/2016г. и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на НП №Сл-08-8/27.09.2016г. на Началник РО НСК гр. Сливен.

Ответника- В.Т.П. в писмен отговор, депозиран в срок, оспорва основателността на правните съображения изложени в касационната жалба като поддържа доводите на РС Казанлък относно неправилното определяне на наказанието по чл.233 от ЗУТ, вместо по чл.32 от ЗАНН, както посочва общия административно наказателен състав на чл.47 от Наредбата. Излагат се и допълнителни аргументи за факти, които не са обсъждани от въззивната инстанция, а именно компетентността на длъжностните лица към РДНСК да установяват и санкционират нарушения на Наредбата, която е акт по приложението на ЗФВС, а не по приложението на ЗУТ.

Поддържа се и аргумент за липса на административно деяние, тъй като съгласно §1 т.1 от ДР на Наредбата, нейните разпоредби се отнасят за спортни обекти- стадион или закрита спортна зала, които са различни от проектирания строеж „Спортен комплекс за тенис”. Това твърдение се установява и от представеното пред КРС писмено доказателство – Препис-извлечение от Приложение №2 към Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР по ЗКИР, съгласно което спортното игрище за тенис е отделен спортен обект и има различен код от този на „стадион” и „спортна зала” , който не се подвежда под определението за спортен обект. В този смисъл е и становище на №СЗ-46/01.11.2016г. на Камарата на архитектите в България- регионална колегия Стара Загора, което е приложено към отговора.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При отмяна на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Касационната инстанция дължи отговор на релевираните с касационната жалба и с отговора възражения против законосъобразността на въззивното съдебно решение и съответно на потвърденото или отменено със същия съдебен акт наказателно постановление, поради което ще следва да се обсъдят и наведените от ответника по касация доводи против съставомерността на фактите, вменени му в административно нарушение т.е. бил ли е длъжен да спази изискването за проектиране на стълбищните рамена на спортния комплекс за тенис съобразно изискванията на чл. 11 ал.4 от Наредбата, съответно компетентни ли са органите на ДНСК да ангажират отговорността на проектанта.

Наредбата е действащ нормативен акт към момента на проектиране на строежа, тъй като със ЗИЗФВС ДВ бр.50/2010г. текста на чл.41 ал.2 от ЗФВС е с променена редакция в чл. 47б ал.1 ЗФВС, който предвижда инженерните и техническите изисквания на спортните обекти и съоръжения, при провеждането на спортни прояви , организирани на стадиони и спортни зали, да се определят с наредба приета от МС. Единствената разлика между текста на отменената ал.2 на чл.41 и текста на чл.47б ал.1 от ЗФВС се състои в добавянето на „обекти”, поради което не съответен на закона се явява извода на РС Казанлък, че правилото на чл.11 ал. 4 от Наредбата не е действащ нормативен акт. Този извод обаче не е довел до незаконосъобразен краен резултат на съдебното решение, защото в административно наказателната разпоредба на чл.47 ал.1 от Наредбата е предвидено наказание по чл.32 от ЗАНН за нейното нарушаване, което изключва прилагането на друг материален закон, какъвто се явява нормата на чл.233 от ЗУТ. Позоваването на процесуалната разпоредба на чл.238 ал.1 от ЗУТ не е относимо, тъй като нормата препраща към ЗАНН за неуредените в ЗУТ случаи по установяване на нарушения на същия закон, издаването, обжалването и изпълнението на НП т.е. касае се за реда за налагане на наказания. Наредбата от своя страна с нормата на чл.47 ал.2 препраща към ЗАНН относно реда за установяване на нарушения, издаването на НП и тяхното изпълнение. Следователно няма знак за равенство между административно наказателните разпоредби на чл.47 ал.1 от Наредбата и чл.32 от ЗАНН от една страна и нормата с процесуален характер на чл.238 ал.1 от ЗУТ от друга, за да се прави извод, че общата административно наказателната разпоредба на чл.233 от ЗУТ има приоритетно приложение в случая. Общата административно наказателна разпоредба на чл.233 от ЗУТ се прилага само когато, в подзаконов нормативен акт не е предвидено отделно наказание, какъвто е настоящия казус с нормата на чл.47 ал.1 от Наредбата. Следователно, точно чл.32 от ЗАНН във вр. с чл.47 ал.1 от Наредбата е трябвало да бъде посочена като основание за налагане на глобата и за определяне на нейния размер. Това е правната конструкция, която не е спазена при издаване на обжалваното НП и правилно РС Казанлък е преценил, че е налице не вярна правна квалификация по чл.233 от ЗУТ, вместо по чл.32 от ЗАНН, към който препраща чл.47 ал.1 от Наредбата.

Изложените от ответника по касация доводи против законосъобразността на наказателното постановление би следвало да се обсъждат в случай на установена материална незаконосъобразност на въззивното съдебно решение, но въпреки това за яснота следва да се каже, че по аргумент от чл. 47 ал.1 т.”а”, предл. второ от ЗАНН във връзка с чл. 66 ал.1 предл пето от Закона за физическото възпитание и спорта, органите на ДНСК са компетентни да констатират нарушения и да налагат наказания за нарушения на закона, съответно и на подзаконовите актове по неговото прилагане. Съгласно чл.66 ал.1 предл. пето от ЗФВС нарушенията се установяват с актове на специализираните контролни органи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, каквито са органите на ДНСК, а наказателните постановление се издават от ръководителя на съответния контролен орган или оправомощено от него длъжностно лице. Като се има предвид, че по силата на чл. 222 ал.2 т.3 от ЗУТ органите на ДНСК са компетентни да констатират нарушения при издаването на строителни книжа за всички категории строежи, се налага извод за материална компетентност както на актосъставителя, така и на административно-наказващия орган. В нормата на чл.66 ал.1 от ЗФВС са изброени девет министерства и Антидопинговия център, което означава, че всяка от посочените администрации според материалната си компетентност, следи за спазването на този нормативен акт. Материалната компетентност на специализирания контролен орган на МРРБ се определя от ЗУТ, а именно контрол върху спазването на всички норми, имащи за предмет на правно регулиране проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконното строителство.

От своя страна проектанта е административно наказателно отговорен по силата на посочената в НП разпоредба на чл. 162 ал.4 вр. с чл.169 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУТ – отговаря за проектирането на строежа в съответствие с изискванията за безопасност в случай на пожар, за достъпност и безопасност при експлоатация. Съответно, нормата на чл.11 ал.4 от Наредбата изисква широчината на евакуационните стълбищни рамена и изходи на открити спортни съоръжения да е не по-малко от 1,8 м и не повече от 2,4 м. Текста визира спортните съоръжения, а не само стадионите и спортните зали, които по определението на §1 т.1 от Наредбата са спортни обекти. Определение за „спортни обекти и съоръжения” е дадено в §1 т.30 от ДР на ЗФВС, според което спортните обекти и съоръжения са спортна инфраструктура - движими и/или недвижими вещи и прилежащите към тях терени, общежитие за спортисти, административни и складови постройки, обслужващи съответната спортна инфраструктура, предназначени за подготовка на състезатели и за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия. Следователно проектирания спортен комплекс за тенис отговаря на общото понятие за спортно съоръжение и трябва да бъде проектирано в съответствие с чл.11 ал.4 от Наредбата, както и с изискванията на чл. 47 от ЗФВС.

Въз основа на посочените нормативни разпоредби се налага извод за неоснователност на изложените в отговора възражения против компетентността на административно наказващия орган, както и против относимостта на чл.11 ал.4 от Наредбата към проектираното спортно съоръжение, но предвид установеното нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН при издаване на НП касателно неотносимата правна квалификация на деянието по чл.233 от ЗУТ, вместо по чл.47 ал.1 от Наредбата във връзка с чл.32 от ЗАНН, се налага извод за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на въззивното съдебно решение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №466/06.12.2016 год., постановено по АНД 1411/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.