Р
Е Ш Е
Н И Е № 102
гр. Стара Загора, 23.03. 2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря П.М.
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 44 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „ИВ 38” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, ул. „Княз Ал. Батенберг” № 38, вх. Г, ап. 77, против Решение № 455 от 01.12.2016 г., постановено по АНД № 1482/2016
г. по описа на Районен съд Казатнлък, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ №
198810-F214920/06.07.2016 г., издадено от Директора на офис/дирекция за обслужване Стара Загора при
ТД НАП – Пловдив. В касационната жалба
се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл.
348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че деянието не се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка са изложени подробни
съображения, въз основа на които и на цитирана съдебна практика е направено
исакне за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде
отменено обжалваното НП.
Ответникът ТД
НАП Пловдив – редовно призован, не изпраща представител и не изразява сатнонище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Районен съд Казанлък е потвърдил като законосъобразно НП № 198810-F214920/06.07.2016 г., издадено от Директора на офис/дирекция за обслужване Стара Загора при
ТД НАП – Пловдив, въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F214920/03.06.2016 г., с което НП на касатора „ИВ 38” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Казанлък, ул. „Княз Ал. Батенберг” № 38, вх. Г, ап. 77, ЕИК 123632405, е наложено
административно наказание - имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че „ИВ 38” ЕООД, в качеството си на задължено по ЗДДС лице, не е подало в
офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора, ИРМ Казанлък при ТД НАП Пловдив
отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС /дневник на покупките и дневник на продажбите/
за данъчен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г. Отчетните регистри е следвало да
бъдат подадени заедно със справката декларация за посочения данъчен период в
срок до 14.05.2016 г. /чл. 125, ал. 5 от ЗДДС/. Нарушението е установено на
15.05.2016 г. при проверка в данъчното досие на „Ив 38” ЕООД. Отчетните
регистри по чл. 124 ЗДДС и справката-декларация за посочения данъчен период са
подадени в ТД НАП Пловдив, офис-дирекция Обслужване Стара Загора, ИРМ Казанлък,
на 27.05.2016 г. с вх. № 243421601468707.
За да потвърди НП,
районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства за
безспорно установено вмененото на касатора административно нарушение.
Отхвърлени са като неоснователни възраженията на дружеството, че поради
технически причини не е успяло да подаде в срок ДС по ДДС и отчетни регистри по
електронен път, както и възражението, че срокът за подаване на отчетните
регистри за процесния период е изтекъл в неприсъствен ден. Съдът не приема за
основателен и наведения довод за наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28
ЗАНН. По изложените в решението мотиви съдът е обосновал извод за материална и
формална законосъобразност на НП и го е потвърдил.
По касационното дело са приети като писмени доказателства
извлечение от Търговския регистър по партидата на жалбоподателя и Протокол за
приемане на данни изх. № 343421601468708/27.05.2016 г.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната
отговорност на „ИВ 38” ЕООД гр.Казанлък е ангажирана на основание 179, ал.1,
предл.4 от ЗДДС вр.чл.179, ал.1 предл.3 от ЗДДС, предвиждаща лице, което, като е длъжно, не подаде отчетните регистри по чл. 124 в
предвидените срокове, да се наказва с имуществена санкция за юридическите лица
и еднолични търговци в размер от 500 до 10 000 лв. От правна страна
административното обвинение се основава на чл.125, ал.5 от ЗДДС, съгласно която
справките-декларации по ал.1 и ал.2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до
14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
От фактическа страна е посочено, че отчетните регистри по чл.
124 ЗДДС и справката-декларация за данъчен период м. април 2016г са подадени в
ТД НАП Пловдив, офис-дирекция Обслужване Стара Загора, ИРМ Казанлък, на
27.05.2016 г, а нарушението е установено при проверка на данъчното досие на
15.05.2016г.
Не се спори между страните, че търговското
дружество - касатор е задължено лице по ЗДДС, че за данъчен период м.април
2016г е подало изискуемите по закон отчетни регистри със закъснение от тринадесет
дни от срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС и
че за същия данъчен период няма реализирани доходи. Съществото на спора пред
районния съд, пренесено и пред касационния, се концентрира върху основния
въпрос представлява ли маловажен случай по смисъла на чл 28 от ЗАНН подаването
на отчетните регистри по ЗЗДС от задълженото лице с посоченото закъснение и при
конкретните особености на деянието. Изводите на съда за немаловажност на
конкретното деяние са направени при правилно приложение на материалния закон и
се споделят от касационната инстанция.
Неснователно е оплакването
на касатора, че поведението му следва да се квалифицира като маловажен случай. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11
от ЗАНН, е дадено легално определение на понятието
„маловажен случай”. Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността
на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид. При установената по делото фактическа
обстановка касационната инстанция намира, че процесното
нарушение не е маловажно, тъй като то е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид. На първо място трябва да
се вземе предвид, че касаторът е търговец, който системно осъществява дейност,
подлежаща на облагане по реда на ЗДДС и за него е неизвинимо пропускане на
срока за подаване на отчетни регистри. Освен това той нито сочи, нито доказва по делото реални и обективни
причини за закъснението си или за полагане на усилия да спази законоустановения
срок. Документите очевидно не са подадени по негова инициатива, а след
извършена проверка от данъчния орган. Не на последно място, касаторът има публични
задължения в размер около 60 000 лв., включително по ЗДДС. Обстоятелството, че в конкретния случай липсват вреди
с оглед нулевата стойност на данните от отчетните регистри за м.април 2016г, не надделява над останалите посочени критерии, обуславящи немаловажност на деянието.
Всички релевантни факти във връзка с
извършеното нарушение и с нарушителя правилно са
отчетени при индивидуализацията на наказанието, доколкото е наложена
имуществена санкция в законовия минимум, при положение, че обсъдените
по-горе обстоятелства не налагат извод за маловажност на
нарушението.
В жалбата не са изложени конкретни оплаквания за твърдяното от касатора
процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за
отмяна на съдебния акт, поради което касационната инстация не може да го
подложи на проверка.
Като е достигнал
до правни изводи за законосъобразност на НП № 198810-F214920/06.07.2016 г., издадено от Директора на офис/дирекция за обслужване Стара Загора при
ТД НАП – Пловдив и го е потвърдил, районният съд е приложил
правилно материалния закон, поради което не е налице
твърдяното в касационната жалба основание за отмяната му. Обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 455 от 01.12.2016 г., постановено по
АНД № 1482/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 198810-F214920/06.07.2016 г., издадено от Директора на офис/дирекция за обслужване Стара Загора при
ТД НАП – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.