Р Е Ш Е Н И Е

№122 06.04.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: М.П.

и с участието на прокурора: Р.А.

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 49 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.Б.Д. ***, против Решение №481 по а.н.д №670/2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №15-0284-002441 от 11.03.2016г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък. С жалбата се претендира неправилност на съдебния акт, като постановен поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че в хода на съдебното производство пред районния съд не са приети представени от жалбоподателката доказателства, които са имали отношение по делото. Заявява се, че по делото са приложени доказателства, които не са обсъдени в съдебното решение. Твърди, че по отношение на председателя на състава разглеждал делото са били налице основания за отвод, тъй като само той разглеждал съдебните спорове, свързани с жалбоподателката в РС Казанлък. Сочи се, че в решението си районния съд не са обсъдени нито поотделно, нито съвкупно, освен всички събрани доказателства по делото, така също и тези, които е отказано да се съберат и които са относими към предмета на делото, поради което счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на РС Казанлък или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, в случай, че се установят наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила или трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на П.Б.Д. против Наказателно постановление №15-0284-002441 от 11.03.2016г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН №2441/15.12.2015г. на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 15.12.2015г. в 15:45 часа, в гр.Казанлък по ул.Стара планина на кръстовището с ул. Пушкин в посока изток-запад П.Д. управлява лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№СТ 3748 АВ, като отнема предимството на пешеходец /малко дете на видима възраст 10 г./, движещо се по пешеходна пътека в посока юг-север. С посоченото деяние е нарушена разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. В хода на съдебното производство са събрани множество гласни доказателства, като са оформени две групи свидетели. Според показанията на първата група – полицейските служители Пл.Фитков, Т.Седмаков Д. Бочева жалбоподателката не е пропуснала движещото се по пешеходната пътека дете. Според втората група свидетели – Ив.Д.. Св.Д. и В.Петров, детето се е намирало на тротоара и не давало признаци, че ще пресече пътното платно, като в тази насока са и записаните възражения на жалбоподателката при съставянето на АУАН. В съдебното производство пред Районен съд Казанлък са проведени очни ставки между свидетелите по оформилите се две групи, предвид наличието на съществени противоречия в показанията им. Разглеждайки спорът по същество, след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че нарушението предмет на АУАН и оспореното НП е установено, като са изложени подробни съображения в тази насока за всяко едно от събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С решението си въззивния съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при издаването на НП и при съставянето на АУАН, водещи до отмяната на НП, поради което е потвърдил обжалвания санкционен акт.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП се наказва с глоба водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, като в чл.119, ал.1 от същия закон е предвидено задължение при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. След извършване на множество съдебно следствени действия, включително провеждане на очни ставки, районния съд, след преценка на всички събрани по делото доказателствени материали и обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност е достигнал до извода, че жалбоподателката е извършила нарушението, за което е санкцинирана. Касационният съд не е съд по фактите, забранено му е да прави нови фактически установявания и преценява правилното прилагане на материалния закон въз основа на установените от въззивния съд факти. В тази връзка приетата фактическа обстановка от районния съд сочи недвусмислено за извършено от жалбоподателката нарушение на разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за което същата правилно е санкционирана от административнонаказващия орган. Районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на акта си. Обсъдени са всички събрани доказателства, направени са правни изводи относно установените въз основа на тях правнорелевантни факти и като последица са изложени мотиви относно законосъобразността на АУАН и НО, както и за наличие на доказаност на извършеното административно нарушение.

Неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неприобщаване към доказателствения материал на писмени доказателства, представени в хода на делото от жалбоподателката. Основно значение дали дадени доказателства следва да се приемат по делото е тяхната относимост към предмета на доказване по делото. Същите тези писмени доказателства са представени и пред настоящата касационна инстанция, като при проведеното съдебно заседание бяха приобщени по делото като доказателствен материал. При преценката им за относимост обаче се установява, че същите на са свързани по никакъв начин с предмета на настоящото производство. Касае се за доказателствата отнасящи се до проверка за употреба на алкохол на свидетеля по акта, извършена му по повод подаден сигнал от жалбоподателката; искане за получаване на наказателно постановление от жалбоподателката; искане за съставяне на АУАН от Светослава Д. и отговор на това искане; препис от протокол от съдебно заседание, касаещо административнонаказателно дело с различен от настоящия предмет; сигнали до различни институции и разпечатки от статии, както и преписи от решения на Окръжен съд Стара Загора и Административен съд Стара Загора. Тези доказателства са изцяло ирелевантни за изхода на настоящото производство, който включва единствено обстоятелството дали Д. е извършила вмененото й нарушение по ЗДвП, поради което съдът счита, че макар и представени и приобщени по реда на чл.219 от АПК, същите не следва да бъдат обсъждани.

Неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба и за наличие на основания за отвод на председателя на състава на районния съд, разгледал въззивното дело. Действително наличието на основание за отвод е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и винаги се явява основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на същия съд. Основанията за отвод обаче не са произволни, а са конкретно посочени в разпоредбите на чл.29 НПК, към които препращат разпоредбите на ЗАНН. Предвид обстоятелството, че по делото няма данни за никое от основанията за отвод по чл.29, ал.1 от НПК, то очевидно жалбоподателката се основава на разпоредбата на чл.29, ал.2 от НПК. Съгласно този текст не може да участва в състава на съда съдия, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Основание за отвод по този текст има конкретно фактическо съдържание. Това основание не може да възникне единствено с твърдения за заинтересованост и за липса на безпристрасност на решаващия съд, основащи се на базата на други разгледани от съответния съдия дела с участие на жалбоподателката. Определението на районния съд, с което искането за отвод на председателя на състава е оставено без уважение е произнесено след извършена справка, от която е установено, че от този съдия са разглеждани няколко дела с участието на жалбоподателката, които в едни случаи са приключвали в интерес на жалбоподателя, а в други – негативно за него. Освен това видно от приложения в материалите на въззивното дело протокол за избор на съдия докладчик е видно, че избирането му е станало на базата на извършения случаен избор чрез системата за разпределение на делата в РС Казанлък. Поради тези обстоятелства касационният съд намира, че в случая не са били налице основания за отвеждане на председателя за състава и правилно същия е оставил без уважение искането за отвод. Факта, че същия е разглеждал и други дела с участието на жалбоподателката не представлява обстоятелство, от което да се направи извод, че същия може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото

В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на Районен съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 481/13.12.2016г по а.н.д.№ 670/2016г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.