Р Е Ш Е Н И Е

№123 06.04.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: М.П.

и с участието на прокурора: Р.А.

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 51 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А.А.А. *** против Решение №2 по а.н.д №313 по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №15-0327-000523 от 11.01.2016г, издадено от началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Раднево. С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за незаконосъобразност на решението, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както за необоснованост. Сочи се, че свидетелите в производството пред Районния съд в разпита си за заявили, че нищо не си спомнят, а съдът е приел, че жалбоподателят е следва да доказва своята невинност в извършване на административните нарушения. Твърди се, че са налице нарушения на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е посочено точното място на вменените му нарушения – не е посочен точния адрес, т.е. номера на улицата, на която се е намирало посоченото в НП „бистро”. Заявява, че по отношение на първото му вменено нарушение АНО не е посочил мобилния телефон /марка, модел/, който се твърди, че е използвал жалбоподателя. Сочи, че по отношение на второто вменено му нарушение не е посочена категорията на автомобила, който е управлявал, а са изброени всички категории на МПС, така както са изброени в чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като това го поставяло в невъзможност да разбере какво точно нарушение му е вменено. Излага съображения за недоказаност на вменените му административни нарушения. Оспорва законосъобразността на НП и в частта, а с която са му отнети контролни точки.

Ответникът по касация Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на А.А.А. ***-0327-000523 от 11.01.2016г, издадено от началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Раднево, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №15-523/29.12.2015г. на А. са наложени следните административни наказания: „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че А.А.А. на 29.12.2015г. в 10:25 часа в гр.Раднево на бул.Георги Димитров – пред бистро „Фантазия”, в посока юг-север управлява лек автомобил Мерцедес 200Е с рег.№У 4049 АА, като по време на управление на автомобила използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използване му без участие на ръцете му; по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. С първото от деянията се сочи за нарушена разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, а с второто – разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Раднево е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че АУАН и НП съдържат предвидените реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на санкционния акт на формално основание. Посочено е, че жалбоподателят не е оспорил в момента на проверката констатациите на контролните органи, каквато възможност му е предоставена при връчване на препис от акта. Обосновано е, че в хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на водача на превозното средство, че не е допуснал установените в пункт 1 и 2 от АУАН и НП нарушения на чл.104а и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Прието е, че доколкото не са събрани доказателства, оборващи съдържанието на АУАН, следва да намери приложение разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставните актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Посочено е, че правилно АНО е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушенията, като е съотнесъл фактите към хипотезата на съответните правни норми и правилно същият е приложил санкционните норми, съответно чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – за първото нарушение и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от същия закон – за второто. Изложени са доводи досежно наложените наказания и са обсъдени изложените в жалбата възражения. Обосновано е, че непосочване на точни вид на телефона не е от реквизитите, които биха довели до незаконосъобразност на НП и АУАН, а по отношение на възражението за непосочване на точното местоположение на извършеното нарушение е посочено, че то е достатъчно идентифицирано, като е посочена улицата, мястото и града. С решението е прието, че законосъобразността на отнетите контролни точки не се осъществява по предвидения в ЗАНН ред, поради което и въззивния съд не е коментирал тази част от НП. По така изложените в решението мотиви е обоснован извод за законосъобразност на НП.

Решението на Районен съд Раднево съд е правилно.

Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозно средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Ограничението е формулирано с разпоредбата на чл.104а от същия закон, според който „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозно средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете”. За да е съставомерно посоченото деяние е необходимо водач на превозно средство да го управлява като използва мобилен телефон, освен чрез посоченото в закона устройство.

Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, в редакцията й с ДВ, бр.101 от 2016г., приложима в настоящия случай, предвижда налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, на водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. Ограничението тук е формулирано в разпоредбата на чл.137а от същия закон, според която „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За да е съставомерно посоченото деяние е необходимо и достатъчно водач на МПС да не използва обезопасителен колан по време на движение на автомобила.

В производството пред въззивния съд обстоятелства досежно извършването на двете нарушения са установени, поради което санкционния акт е потвърден. При преценка на доказателствата съдът е зачел доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, срещу съдържанието на който и описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства А. не е направил възражения, нито е подал писмени такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Освен това, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на изложената от него теза, че не е използвал мобилен телефон по време на управление на автомобила, а предпазния колан е разкопчал и свалил след спиране на автомобила, т.е. не са налице доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. Предвид изложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснати нарушения на чл.104а и чл.137а от ЗДвП, при точно приложение на материалния закон Районен съд – Раднево правилно е потвърдил оспореното наказателно постановление, поради което не са налице касационни основания за отменянето му по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Касационният жалбоподател счита, че при разглеждането на делото пред въззивния съд вменените му нарушения не се доказват по безспорен и несъмнен начин. Настоящият касационен състав обаче не споделя довода, че съдебното решение е необосновано. Следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание. Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Настоящата инстанция проверява правилното приложение на закона на база на фактите, установени от въззивния съд. Касационната проверка за точното прилагане на закона се осъществява в границите на фактическите положения, установени от първоинстанционния съд.

В касационната жалба се сочат допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, тъй като АНО не е посочил точния адрес на улицата, където е извършено нарушението. Сочи се също, че не е посочен и мобилния телефон /марка и модел/, който се твърдяло, че същият използвал. Тези доводи на жалбоподателя са изчерпателно обсъдени в обжалваното решение на Районен съд Раднево и тъй като настоящия съдебен състав напълно ги споделя, не счита за необходимо да ги преповтаря.

Непосочване на вида категория на автомобила, чийто водач е бил жалбоподателя, като в санкционния акт са посочени всички категории на МПС, изброени в чл.137а, ал.1 от ЗДвП, не представлява съществено нарушение, което да не позволява на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира защитата си. Това е така, защото в обстоятелствената част на НП административнонаказващия орган е посочил, че управляваното МПС от жалбоподателя е лек автомобил, което отговаря на категория М1, съобразно разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2, б. „а” от ЗДвП. Същевременно категорията М1 е посочена измежду изброените в НП категории МПС, следователно за жалбоподателя е било ясно, че се касае за управление на лек автомобил от тази категория, поради което съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да ограничават правото му на защита.

В заключение и във връзка с последния посочен в касационната жалба довод настоящия състав намира, че отнемането на контролни точки не представлява самостоятелна санкция /административно наказание/, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява информационно-статистическа /за контролните органи/ и предупредителна /по отношение на водачите на МПС/ функция. Ето защо изложените от жалбоподателя в тази връзка доводи за незаконосъобразност на НП, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/11.01.2017г. по а.н.д.№ 323/2016г. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.