Р Е Ш Е Н И Е

№ 142 26.04.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря А.А.

и в присъствието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева к.а.н.дело № 55 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Кънчева К.,ЕГН ********** ***,чрез адвокат Н.А. *** против Решение № 82 от 05.12.2016 г., постановено по АНД № 238/2016 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с оплакване за неговата незаконосъобразност, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Според касаторката не е извършено вмененото нарушение и при постановяване на решението съдът не е обсъдил изцяло всички доказателства и не е положил усилия да установи кой е собственик на животните в проверявания обект.

По тези съображения моли да бъде отменено постановеното решение,с което е потвърдено НП № 71 от 08.08.2016г.,издадено от д-р Дамян Миков Миков-Директор на Областна дирекция по безопасност на храните-Стара Загора/ОБДХ/, с което на Д.К.К. на основание чл.417,ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ,е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева за извършено нарушение по чл.132,ал.1,т.19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Ответникът по касационната жалба –«Областна дирекция по безопасност на храните»-гр.Стара Загора оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна по подробни съображения,изложени в писмено възражение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Гълъбово е НП № № 71 от 08.08.2016г.,издадено от д-р Дамян Миков Миков-Директор на Областна дирекция по безопасност на храните-Стара Загора/ОБДХ/, с което на Д. Кънчева К. на основание чл.417,ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ ,е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева за извършено нарушение по чл.132,ал.1,т.19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност

Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 05.07.2016г.,при извършена проверка в дома на Д. Кънчева К. с адрес:с***,е установено,че същата отглежда 6/шест/броя едри преживни животни,от които 3/три/ броя крави,1/един/брой юница и 2/два/броя телета,както и 4/четири/броя дребни преживни животни/кози/,които нямат идентификация съгласно изискванията на чл.51/нямат ушни марки/ от Закона за ветеринарномедицинската дейност ,поради което за тези животни Д. Кънчева К. не е изпълнила и мерките по програмата за профилактика,надзор,контрол и ликвидиране на болестите по животните.

С решението си РС –Гълъбово е потвърдил наказателното постановление.

В мотивите е прието за безспорно установено ,от доказателствата, събрани по делото, нарушението по чл.132, ал.1, т.19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/, като същото е извършено от Д. Кънчева К. с ЕГН ********** и тя следва да носи административно-наказателна отговорност на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Съдът е приел ,че при индивидуализацията на наказанията са отчетени всички релевантни обстоятелства по чл.27 от ЗАНН,съобразени са с тежестта на нарушенията и с целите на чл.12 ЗАНН,поради което няма основание за изменение на атакуваното НП.

Така постановено решение е правилно.

Съдът е установил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Наложената от административнонаказващия орган санкция на Д.К. се основава на чл.417 от ЗВМД –глоба в размер на 700 лева за нарушение на чл.132,ал.1,т.19 от ЗВМД,който гласи: ”Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селкостопански животни не допускат в обекта животни,които не са идентифицирани по чл.51,на които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика,надзор,контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонози или които са с различен здравен статус”.

Правилно е установено от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.

Основните доводи на касаторката са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото касателно собствеността на обекта и животните,които са намерени при проверката в него.

Тези оплаквания на Д.К. са неоснователни.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо не приема защитната теза на жалбоподателката,че не е собственик на животните ,като в производството пред първата инстанция са разпитани свидетели,от чиито показания безпротиворечиво се установява,че в дома на К. са намерени животни ,които не са били идентифицирани съгласно изискванията на чл.51 от ЗВМД/без ушни марки/.

Твърденията на Д.К., че животните към датата на проверката - 05.07.2016г. са били собственост на лицето Д.Пашов, тъй като обектът се водел на негово име от 2010г. по регистрите, не може да бъде споделена, тъй като собствеността и регистрацията на различните животни не става по силата на „регистрация на животновъден обект", а по силата на регистрация и маркиране на всяко отделно животно. Такова маркиране и регистрация на животните към 05.07.2016г. липсва.

Освен това съгласно §1,т.11 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз „Животновъден обект” е всяка предприятие,всяка структура или в случай на пасищно земеделие всяка среда,разположена на територията на Република България,в която се държат,настаняват или отглеждат животни постоянно или временно.

От изложената нормативна уредба е видно, че за да бъде квалифицирано дадено място като животновъден обект е необходимо на съответното място да се осъществява временна или постоянна дейност по отглеждане или настаняване на животни. Съгласно разпоредбата на §1, т.12 от ДР на Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз "Собственик на животните" е всяко физическо или юридическо лице, на чиито грижи са поверени животните и което е отговорно за тях постоянно или временно, включително и по време на транспортиране или предлагане на пазара."

Ето защо, съдът счита за безспорно установено, че нарушението по чл.132, ал.1, т.19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е извършено, същото е извършено от Д. Кънчева К. с ЕГН ********** и тя следва да носи административно-наказателна отговорност на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

До тези изводи е достигнал и въззивния съд.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 /05.12.2016г., постановено по АНД № 238/2016 г. по описа на Районен съд -Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.