Р Е Ш Е Н
И Е
№98 06.04.2017
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание
на девети март две хиляди и седемнадесета год., в
състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря И.А. и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №56 по описа
за 2017
год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Аладин
фуудс”ООД – гр. София, район „Люлин”, бул.”Европа”№119, представлявано от
Управителя Калед Ал Харфан, чрез пълномощника си по делото адв. Лилия Б. против Решение №1375 от 21.11.2016 год., постановено по
АНД №2596/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ №187569-F199909/15.03.2016 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив. В касационната жалба се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество
изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния
закон. Касаторът
счита, че неправилно е прието от районният съд, че не е допуснато съществено
нарушение при съставянето на АУАН, изразяващо се в неправилно посочване на
годината на неговото съставяне. Според изложеното в касационната жалба,
инситута на явна фактическа грешка е предвиден в ГПК, който обаче не е приложим
в производството по налагането на административните наказания. Доколкото на три
места в съставеният АУАН /неправилно посочено в касационната жалба, че това
нарушение е допуснато в наказателното постановление/, можело да се направи
извод, че АУАН е съставен преди извършването на проверката. Счита, че това е
съществено нарушение, което не дава възможност на съдът да извърши проверка
дали административнонаказателното производство е приключило в предвидените от
закона срокове. Изложени са съображения, че посочването в наказателното
постановление на място на извършване на нарушението само на града Стара Загора
и улицата „Георги Сава Раковски” без да се посочи номера на улицата е довело до
несъответствие на същото с императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
за посочване на място на извършване на нарушението. На следващо място е
посочено, че е посочена като нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредбата
№Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, без обаче да е посочена коя от 15 хипотези е
нарушена. Районният съд не се е съобразил, че допуснатото нарушение се дължало
на токов удар и впоследствие фискалното устройство е било отремонтирано на
27.01.2016 год., както и че неправилно е приел, че не е налице хипотезата на
чл.28 от ЗАНН за наличието на маловажен случай. Направено е искане за отмяна на
оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло
наказателното постановление.
Ответникът ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не се явява и не
изразява становище относно касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна
страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен съд Стара Загора е потвърдил като правилно и законосъобразно НП №187569-F199909/15.03.2016 год., издадено от Зам. директора на ТД на НАП Пловдив въз
основа на Акт за установяване на
административно нарушение №F199909/02.02.2015 год., с
което на ответника по касация „Аладин фуудс”ООД гр. София, район „Люлин”,
бул.”Европа”№119 е наложено административно наказание
имуществена санкция съответно в размер на 500.00 лв. на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.26, ал.1, т.1, 2 и
5 от Наредбата №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че при извършване на оперативна
проверка на 22.01.2016 год. на обект за бърза закуска „Аладин Алана”, находящ
се в гр. Стара Загора, ул.”Георги Сава Раковски”, стопанисвано от „Аладин фуудс”ООД гр. София, район „Люлин”,
бул.”Европа”№119 с ЕИК 115271421, прие което е установено, че при извършена
контролна покупка на две парчета пица на стойност 1.99 лв., за което е издаден
фискален бон №1760291 от 14.05 часа. От монтираното в обекта фискално
устройство DATEKS FP-1000KL с инд. №DT357488 и номер на фискалната памет 02357488 на издаваните
фискални касови бонове липсват реквизитите по чл.26,ал.1, т.1 наименование и адрес на задълженото лице, т.2 наименование и адрес
на търговския обект, т.5 идентификационен номер по ЗДДС. С това си деяние
дружеството е нарушило чл.26, ал.1, т.1, 2 и 5 от Наредбата
№Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства и нарушението е за първи път във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Нарушението води до
неотразяване на приходи. Нарушението е констатирано при извършена проверка,
документирана с протокол за извършена проверка №0061401/22.01.2016 год.
За да потвърди
наказателното постановление, Старозагорският районен съд е приел, че действително
на посочената дата е била извършена проверка и се е констатирало посоченото в
наказателното постановление административно нарушение. При съставянето на АУАН
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително в
АУАН на три места е посочено като дата на съставянето на акта 02.02.2015 год.,
но от цялостното съдържание на акта може да се направи извод, че се касае за
техническа грешка при изписването на годината на съставянето му. Доколкото
проверката е извършена на 22.01.2016 год., въз основа на Заповед
№ЗЦУ-1582/23.12.2015 год. е невъзможно актът за установяване на административно
нарушение да бъде съставен почти година по-рано на 02.02.2015 год. Датата на връчване
на акта – 02.02.2016 год., също потвърждава допусната техническа грешка.
Действителната дата на съставянето на АУАН се установява и от поканата за
неговото съставяне, в която е указано да се яви лицето на 02.02.2016 год.
Приема, че посочването на мястото на извършване на нарушението като е посочена
градът и улицата на търговският обект е достатъчно конкретизирано, което дава
възможност на жалбоподателят да е наясно в кой от обектите му е допуснато
нарушението, кой е компетентният орган да състави АУАН и да издаде
наказателното постановление, както и пред кой съд може са се атакува
наказателното постановление. Нарушените разпоредби са посочени конкретно. По
съществото на спора е приел, че административното нарушение е установено по
безспорен начин, както и че същото не е довело до неотразяването на приходи,
поради което и правилно наказващият орган е санкционирал търговското дружество
на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Изложил е
съображения, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН за квалифицирането
на констатираното административно нарушение като маловажно.
Така
постановеното решение е неправилно.
Касационният
състав на Административен съд Стара Загора намира, че в процедурата по издаване на АУАН №F199909/02.02.2016 год. и на НП №187569-F199909/15.03.2016 год. са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност
на обжалваното
наказателното постановление, т.е. такива, които да ограничават правото на защита на
наказаното юридическо лице. Наличието на погрешното изписване на три места в
АУАН на годината на съставянето на акта, неправилно е прието от районният съд
като несъществено допуснато нарушение. Изискването за точно посочване на датата
на съставянето на акта за установяване на административно нарушение е от
значение за материалната и териториалната компетентност на актосъставителят към
посочената дата, спазването на давностните срокове по чл.34, ал.1 и 2 от ЗАНН,
както и на преклузивните такива по чл.34, ал.3 от ЗАНН, за спазването на изискването
на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН и не на последно място на гаранции за упражняването
на правото на защита на нарушителя. Погрешното посочване на датата на
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, дори и да се
дължи на грешка, всякога е неотстранимо и представлява съществено процесуално
нарушение и е абсолютно основание за упражняване правомощията на наказващият
орган по чл.54 от ЗАНН, респективно на съда по чл.63, ал.1, предложение трето
от ЗАНН. Това е така и когато датата може да бъде извлечена от съпътстващи
преписката документи, както е в настоящия случай, тъй като е недопустимо
изводите на решаващият орган относно това обстоятелство да се извеждат по
тълкувателен път, а още по-малко да почиват на предположения. В този смисъл, в
настоящия случай по преписката не се съдържа акт за установяване на
административно нарушение с посочен номер №F199909/02.02.2016 год. /както е посочен в наказателното
постановление/, а такъв с №F199909/02.02.2015 год. Нещо повече в наказателното постановление не се
съдържат и мотиви от наказващият орган, че е приел наличието на техническа
грушка при съставянето на акта и защо е приел така, както и дали този пропуск е
основание за приложение на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В контекста на гореизложеното,
може да се направи извод, че не е налице годно започване на
административнонака- зателното производство, той като АУАН №F199909/02.02.2016 год. не е приложен по преписката.
Неоснователно е второто касационно
оплакване, че не е посочено точното място на извършване на нарушението.
Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление е посочен
търговският обект, в който е извършена
проверка – „обект за бърза закуска „Алана аладин”, находящ се в гр. Стара
Загора, ул.”Георги Сава Раковски””. Не е доказано от касатора, че е налице друг
търговски обект, стопанисван от него находящ се гр. Стара Загора на същата
улица, при наличието на който би могло да се приеме, че се ограничава правото
му на защита и да не му е ясно в кой обект е допуснато нарушението. Не е доказано
също така, че посоченото в наказателното постановление фискално устройство е
регистрирано в приходната агенция, като обслужващо търговски обект на касатора
на друг адрес, различен от този посочен в оспореното наказателно постановление.
Неоснователно е касационното оплакване, че
неправилно е възприето от районният съд, че са посочени конкретните хипотези,
нарушени от касатора. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е
посочено в издаденият фискален бон липсват реквизитите, предвидени в чл.26,
ал.1, т.1, 2 и 5 от Наредбата
№Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. Освен точното посочване на нарушената
разпоредба са посочени и кои точно реквизити липсват на фискалния бон - т.1 наименование и адрес на задълженото лице, т.2
наименование и адрес на търговския обект, т.5 идентификационен номер по ЗДДС.
По този начин е гарантирано в пълна степен правото на защита на наказаното лице
и не оставя никакво съмнение относно липсващите реквизити.
Неоснователно е и последното касационно оплакване,
че случаят е маловажен и е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. В обжалваното
решение са изложени мотиви в тази насока, които се споделят и от настоящата
инстанция. Липсата на вредни последици е отчетена и законодателят, който е
предвидил и привилигирован състав на нарушението по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Ето
защо, разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС по съществото си е маловажен случай
на административното нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС. В контекста на
гореизложеното, в конкретния случай не следва да се обсъжда въобще приложението
на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че решение №1375/21.11.2016 год., постановено по АНД №2596/2016 год. по описа на Старозагорския районен
съд е постановено в противорчеие с приложимия
материален закон и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК
вр.чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1375/21.11.2016 год., постановено по АНД №2596/2016 год. по описа
на Районен съд Стара Загора, вместо него постановява
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №187569-F199909/15.03.2016 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив, като незаконосъобразно.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.