Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 127        20.04.2017 година   град Стара Загора

 

 

 

          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                         

                                                   Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                            Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                                РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар И.А.       

и с участието на прокурор Петко Георгиев    

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 57 по описа  за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

            Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора против Решение №1408 от 05.12.2016г., постановено по АНД № 3004/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-000945 от 16.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение не е доказано по несъмнен начин. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, което релевира съставомерно от обективна страна деяние по чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, като основание за налагане на административна санкция, определена в минимален размер. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 24-000945 от 16.09.2016г. на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

 

            Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Диамона – Мария Иванова”, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона и след преценка на събраните по делото доказателства Старозагорският районен съд е приел, че извършването на вмененото на работодателя административно нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин.  

                                                                                                                                                     

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна и предлага решението на Старозагорския районен съд, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” наказателно постановление.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:                                                                                                 

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на ЕТ „Диамона – Мария Иванова”, с. Крива круша, общ. Нова Загора, против Наказателно постановление № 24-000945 от 16.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-000945/ 19.08.2016г., на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, на ЕТ „Диамона – Мария Иванова”, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., за нарушение на чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (НМИЗБУТ). От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 11.08.2016г. от 10.00ч. на обект: Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово, общ. Стара Загора, стопанисван от ЕТ „Диамона – Мария Иванова”, е установено, че на посочената дата ЕТ „Диамона – Мария Иванова”,  в качеството си на работодател по см. на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, по време на извършената проверка в 10.00ч. не е ограничил достъпа на външни лица на територията на Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово, като е допуснал лицата Галина Радославова Додурова и Стоян Петров Стоянов в цех за производство на хляб и закуски на територията на Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение – за неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, не е доказано по безспорен и несъмнен начин.   

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

Наложената от административнонаказващия орган санкция на ЕТ „Диамона – Мария Иванова” се основава на нормата на чл.413, ал.2 от КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.  Ангажирането на отговорността на ответника по касация от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ, предвиждаща, че територията на предприятието се огражда и/ или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От фактическа страна повдигнатото на ЕТ „Диамона – Мария Иванова” административно обвинение се основава на това, че в качеството се на работодател, по време на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” проверка на 11.08.2016г., в 10.00ч., не е ограничил достъпа на външни лица на територията на Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово, като е допуснал лицата Галина Радославова Додурова и Стоян Петров Стоянов в цех за производство на хляб и закуски на територията на Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово.

Разпоредбата на чл.2 от НМИЗБУТ вменява на работодателя задължението да осигури прилагане на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване. Следователно субект на задължението по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ, респ. субект на нарушението по чл.413, ал.2 КТ във вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ е лице, имащо качество на работодател по см. на §1 т.1 от ДР на КТ, а въведеното с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ изискване, е елемент от задължението на работодателя да осигурява здравословни и  безопасни условия на труд (чл.127, ал.1, т.3 от КТ).

За да е налице обаче съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.413, ал.2 от КТ вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ и основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на работодателя, е необходимо да бъде установено и доказано, че работодателят не е изпълнил нормативно регламентираното му задължение да огради територията на предприятието и/ или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни лица.  

В случая в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, вмененото на санкционираното лице неизпълнение на задължението му по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ /непредприемане от работодателя на необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието/, фактическото е обосновано с посочването, че работодателят не е ограничил достъпа на външни лица на територията на Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово, като е допуснал лицата Галина Радославова Додурова и Стоян Петров Стоянов в цех за производство на хляб и закуски на територията на Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово. Така описаното деяние обаче не се свързва с неизпълнение на задължението на работодателя по чл.11, ал.1 НМИЗБУТ, доколкото посоченото правило не съдържа забрана за достъп на външни лица на територията на предприятието, а поставя изискване работодателят да ограничи достъпа на такива лица, чрез въвеждането на съответните правила, регламентиращи реда и условията за това. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на касатора, че самото присъствие на лица „без правно основание” на територията на обекта, релевира незаконосъобразно бездействие на работодателя да вземе адекватни /необходимите и достатъчни/ мерки срещу достъп на външни лица. Изложената в съставения АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение, релевиращо съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ. Само по себе си обстоятелството, че работодателят „по време на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” проверка не е ограничил достъпа на външни лица на територията на Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово, като е допуснал лицата Галина Додурова и Стоян Стоянов в цех за производство на хляб и закуски на територията на Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово”, не сочи на неизпълнение на нормативно установеното му задължение.  

На следващо място от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че пребиваването на територията на стопанисвания от ЕТ „Диамона – Мария Иванова” обект на лицата Г. Додурова и Ст. Стоянов, е било не само със знанието, но и със съгласието на работодателя. Обстоятелството, че лицата са били допуснати на територията на пекарната, а не са пребивавали без основание или неправомерно, се доказва еднозначно от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Галина Радославова Додурова и Стоян Петров Стоянов. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и непротиворечиви и обосновано са кредитирани с доверие от Старозагорския районен съд. А и както правилно е приел въззивният съд, макар да е установено, че лицата Г. Додурова и Ст. Стоянов към момента на проверката са били на територията на проверявания обект - Пекарна „Дани”, с. Хан Аспарухово, абсолютно недоказано се явява соченото в АУАН и в издаденото въз основа на него НП пребиваване на лицата в цеха за производство на хляб и закуски на територията на обекта.

 

Ето защо съдът приема, че в случая формалното присъствие на територията на обекта на лица, които не са в трудови правоотношения с ЕТ „Диамона – Мария Иванова”, не релевира допуснато от работодателя нарушение по административнонаказателния състав на чл. 413, ал.2 от КТ вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ. Нито описаното в наказателното постановление, нито установените факти и обстоятелства въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сочат на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение. В този смисъл изводът на Старозагорския районен съд, че извършването на нарушение от работодателя ЕТ „Диамона – Мария Иванова” по чл.413, ал.2 от КТ във вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ, не е установено по несъмнен начин, е фактически, правно и доказателствено обоснован.

 

           С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                             Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1408 от 05.12.2016г., постановено по АНД № 3004/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-000945 от 16.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.                                                                                                                        

 

           Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                    

 

 

                2.