Р Е Ш Е Н И Е

№ 104 20.04.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 62 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Петя Йорданова, длъжностно лице с юридическо образование в Министерство на енергетиката, в качеството й на процесуален представител на Министерство на енергетиката против Решение № 38 от 15.12.2016г постановено по а.н.д.№ 315 по описа за 2016г на Районен съд Чирпан, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № Е-НП-19/ 08.04.2016г на заместник—министъра на енергетиката, с което на основание чл.93 ал.2 т.1 от ЗПБ е наложено административно наказание имуществена санкция на „Пътища Пловдив” АД.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения че е постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че не е установено авторството на деянието, вменено на „Пътища Пловдив” АД, като твърди, че този извод не почива на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Твърди, че липсата на плащане от страна на „Пътища Пловдив” АД в полза на „Артескос” АД не означава, че няма възлагане от първото на второто дружество и че в хода на цялото административнонаказателно производство, автентичността на договора между двете дружества не е била оспорвана. Твърди, че спорно е било не естеството на възложената работа /извършване на пробивно-взривни работи в имот № 681/, а нейната цел, като „Пътища Пловдив” АД е признало взривните работи в подаденото срещу акта възражение. Сочи, че този факт бил установен в хода на съдебното дирене и от свидетелските показания на свидетеля, воден от жалбоподателя. Оспорва заключението на съдебно—графическата експертиза, по съображения, че е следвало, но не били използвани като база конкретно посочени сравнителни образци. Счита неправилен извода на съда за недоказаност твърдението за осъществен на въпросната дата „добив” на подземни богатства чрез пробивно-взривни работи, по съображения, че по определение добивът е технологичен процес, а описанието на деянието не сочи да е довършен такъв. Обяснява смисъла, вложен от законодателя при използване на понятието „технологичен процес”, елемент от легалната дефиниция на „добив” на подземни богатства, като такъв, насочен да обхване всички възможни хипотези на извличане на полезни изкопаеми по начин, че да се стигне до тяхната разполагаемост и счита, че в случая, естеството и характера на осъществените пробивно—взривни работи, довели до разтрошаване и отделяне на варовикови скали на въпросното място изпълват смисъла на определението и състава на чл.93 ал.2 т.1 от ЗПБ. По така изложените съображения, отправя искане съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспореното НП №Е-НП-19/ 08.04.2016г на заместник—министъра на енергетиката.

Ответникът по касация – „Пътища Пловдив”АД гр.Пловдив заема становище за неоснователността на жалбата. Поддържа, че решението по а.н.д. № 315/16г на РС Чирпан е правилно и законосъобразно. Сочи, че извода на съда за недоказаност на авторството на деянието, предмет на административно—наказателното обвинение, е обоснован и съответен на събраните по делото доказателства. Счита обоснован извода на съда за липса на договорна обвързаност между „Пътища Пловдив” АД и „Артескос”АД за извършване от последното по възлагане от първото на пробивно—взривни работи на конкретния имот №681 с. Зетьово и на посочената дата /03.06.2015г/ както от заключенията на Съдебно—графологичната и Съдебно счетоводната експертизи, така и със съдържанието на представения с административната преписка договор от 29.04.2015г, в който не бил посочен „процесния имот”. Твърди, че касационния жалбоподател не е оспорил съдебно—графологичната експертиза и не може да го стори в настоящото производство, в каквато насока са изявленията в касационната жалба. Обосновава, че е недоказано изпълнителното деяние по съображения, че на 03.06.2015г не е правена проверка, не се твърди свидетелят Джомаданов да има преки впечатления за дейности, които биха могли да се окачествят като добив. По подробно изложени съображения, отправя към съда искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното с нея съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Чирпан по а.н.д. № 315 / 2016г се е развило по жалба на „Пътища Пловдив” АД против Наказателно постановление №Е-НП-19/ 08.04.2016г, издадено от заместник—министър на енергетиката, с което въз основа на АУАН №21 / 09.10.2015г, съставен от Димитър Джумаданов, инспектор в дирекция „Природни ресурси и концесии” в Министерство на енергетиката, на „Пътища Пловдив” АД е наложена имуществена санкция в размер на 50000лв на основание чл.93 ал.2 т.1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ затова че на 03.06.2015г ”Пътища Пловдив” АД ЕИК 115004094, е извършило добив на подземни богатства — строителни материали чрез пробивно — взривни работи, чрез подизпълнител в поземлен имот с кадастрален номер № 681, с.Зетьово, общ.Чирпан без надлежно предоставена концесия за добив, квалифицирано като нарушение по чл.4 ал.2 от същия закон.

С решение №38 постановено на 15.12.2016г, постановено по а.н.д.№315 /2016г ЧРС е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за недоказаност, че описаните пробивно—взривни работи са извършени по възлагане на „Пътища Пловдив”АД и че не е доказано авторството на деянието, приписано на това дружество. Съдът е установил, че АУАН е издаден въз основа на документ от 03.06.2015г- е протокол от 03.06.2015г за изразходвани взривни материали /л.46 по а.н.д./ от който не се установява присъствие на представител на дружеството — жалбоподател, нито се установяват неговите воля или съгласие с извършените работи. За да отрече съпричастност на „Пътища Пловдив”АД към описаното в НП деяние от 03.06.2015г се е позовал и на заключенията на съдебно—счетоводната и съдебно—графическа експертизи, според първото от които дружеството жалбоподател не се е намирало в договорни отношения с „Артескос”АД Пловдив, а според второто —подписът, положен от името на „Пътища Пловдив” АД върху Договора от 29.04.2015г не бил положен от законния представител на дружеството Маргарита Иванова Попиванова. Съдът е посочил, че АУАН бил съставен без да е извършена проверка в имот № 000681, където се сочи извършена описаната дейност. Изтъкнал е в мотивите и това, че сами по себе си взривните работи не могат да се определят като добив на подземни богатства по смисъла на §1 т.4 от ЗПБ, тъй като технологичния процес на извличане на твърди полезни изкопаеми се свързва и с допълнителни дейности, насочени към усвояването им, каквито не са установени. Въз основа на горното съдът е приел, че на 03.06.2016г жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение — добив на подземни богатства— строителни материали чрез пробивно-взривни работи.

Решението на Чирпанския районен съд е правилно.

Споделят се изводите на съда за недоказаност на обвинението и за допуснати съществени нарушения по установяване на нарушението. По преписката действително не са приобщени доказателства за извършена проверка на място в имота, а документите, послужили като основание за съставяне на АУАН №21/ 09.10.2015г /изброени в т.1—т.7 от съдържанието му и приобщени на л.30—л.47 по а.н.д. №315/, вкл.протокола от 03.06.2016г за изразходвани взривни материали, не доказват всички елементи от обективната страна на изпълнителното деяние по чл.93 ал.2 т.1, вр.с чл.4 ал.2 от ЗПБ.

Не се установяват сочените от касационния жалбоподател нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обосновано се е позовал на заключенията на съдебно-графическата и съдебно-счетоводната експертизи, неоспорени от страните, вкл.от Министерство на енергетиката. Защитната теза на дружеството в хода на административно-наказателното производство не е доказателство, с което заключенията да следва да бъдат съобразявани.

Изцяло се споделят доводите на ЧРС, че не е установена в случая с изискваната от чл.303 ал.1 от НПК категоричност да е осъществен от дружеството добив на подземни богатства, като само по себе си извършването на взривни работи, при липса на установявания за техния предмет и обстоятелства по извършването им, е различно от извличането на подземни богатства.

Налице е в случая и обстоятелство, което изключва необходимостта да се изследва обосноваността на обвинението, а именно: липсва правно единство между повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на чл.36 ал.1 от ЗАНН и произнасянето на наказващия орган по него. Дружеството в случая е санкционирано за нарушение на чл.4 ал.2 от ЗПБ на основание чл.93 ал.2 т.1 от ЗПБ. Нормата на чл. 93 ал.2 т.1 от ЗПБ предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в предели 50хил.—100 хил.лв на този, който извършва добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл.68 и на сключения договор, ако не подлежи на по-тежко наказание. Според чл.4 ал.2 ЗПБ добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия, а според чл.2 ал.1 от същия закон подземни богатства по смисъла на закона са полезните изкопаеми и минните отпадъци от добива и първичната им преработка, групирани като метални полезни изкопаеми, неметални полезни изкопаеми—индустриални минерали, нефт и природен газ, твърди горива, строителни материали, скално—облицовъчни материали, минни отпадъци. Пълнотата на описанието от обективна страна на нарушение по чл.93 ал.2 т.1, вр.с чл.4 ал.2, във връзка с чл.2 ал.1 от ЗПБ би била налице при посочване освен на съответната деятелност, смислово изпълваща понятието „добив”, но и на нейния предмет. Т.е. пълнотата на описанието на нарушение по чл.93 ал.2 ЗПБ изисква и посочване още в самия АУАН на съответното вещество или материал, предмет на твърдения „добив”. В случая в съставения АУАН това изискване не е изпълнено в нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН. С АУАН №21 / 09.10.2015г, съставен от инспектор в Дирекция „Природни ресурси и концесии” в МЕ, се сочи установено, че: извършваните на 03.06.2015г пробивно—взривни работи в поземлен имот с кад.номер №681, с.Зетьово, общ.Чирпан, представляват „добив” по смисъла на т.4, §1 от ДР на ЗПБ и че добивът е осъществен от „Пътища Пловдив” АД”, и на това дружество е повдигнато обвинение, че на 03.06.2015г е осъществило добив без предоставена концесия. Никъде в съдържанието на АУАН не се сочи какъв е предмета на пробивно—взривните работи. Че предмет на дейностите са „строителни материали” се сочи за първи път в издаденото наказателното постановление № Е-НП-19/ 08.04.2016г, на страница 7 от съдържанието му. Как е установено, че това е вида на материала, не е ясно. Няма данни да са извършени от наказващия орган допълнителни процесуални действия по разследване и установяване естеството и обхвата на осъществените на 03.06.2015г работи във въпросния имот /чл.52 ал.4 ЗАНН/. Административнонаказващият орган не разполага с процесуалната възможност да сочи в издаваното наказателно постановление нови фактически обстоятелства, непосочени в акта, тъй като това води до нарушаване на правото на защита на нарушителя, който не би могъл да осъществи правата си по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Вида на материала, предмет на описаната деятелност, е елемент от обективната страна на деянието по чл.93 ал.2 ЗПБ. Липсата на конкретност и яснота относно този елемент и при установеното различие между съдържанието на АУАН №21 / 09.10.2015г и НП № Е-НП-19/ 08.04.2016г в описанието, показва, че е допуснато съществено нарушение по издаването на това наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност .

С оглед на изложените съображения съдът намира че касационната жалба е неоснователна, не са налице твърдяните касационни основания по чл. 348 ал.2 т.1 и 2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд:

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38 от 15.12.2016г постановено по АНД № 315 по описа за 2016г на Районен съд -Чирпан.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.