Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

145                                     21.04.2017г.                            гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                       Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                                    СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря А.А. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Стилиян Манолов КАН дело №74 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/  във връзка с  чл. 97, ал.1, т.6, пр.3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

 

Образувано е по касационната жалба на „Булсатком” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЕИК 130408101, ул. ”Магнаурска школа”№15, ет.3, представлявано от Максим Заяков и Пламен Генчев – Изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Надя Сарафова срещу Решение №446 от 29.11.2016 год., постановено по АНД №892/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е изменено наказателно постановление (НП) №5631 от 13.06.2016г., издадено от заместник-министър на културата, като наложеното „Булсатком” ЕАД административно наказание „имуществена санкция” е намалено от 10 000 лева на 5 000 лева. Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на установяване на фактите по делото, като в решението не е посочено, кои се смятат за установени и въз основа на кои доказателства. Заявява, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не са анализирани от районният съд, въпреки че е направено оспорване на авторството на деянието още на фазата на административнонаказателното производство. Счита за неправилен и немотивиран извода на съда за доказаност на факта за наличие на препредаване от страна на касатора на телевизионна програма на територията на гр.Казанлък без необходимите отстъпени права. Препредаването на телевизионната програма предполага наличието на точка на излъчване и точка на приемане на съответния сигнал. Не е установена нито точката на предаване, нито точката на приемане /т.е. на съответния абонат/. Установеното приемане на сигнала е на телевизионен приемник, намиращ се офиса на касатора, който действително представлява крайно устройство, но не може да се приеме, че това е абонат, доколкото не е допустимо по закон договарянето сам със себе си, освен в изрично предвидените от закона случаи. Изложени са съображения, че липсата на мотиви в наказателното постановление на обстоятелствата за приложение на чл.28 от ЗАНН, представлява порок на наказателното постановление, който води до неговата отмяна. Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното наказателното постановление.

 

Ответникът в производството - Министерство на културата - не се представлява, а в депозираната по делото  писмено възражение, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е основателна и че не е доказано административното нарушение, поради което решението на районният съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и издадено НП.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

 

   Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е основателна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалбата на „Булсатком”АД срещу наказателно  постановление №5631/13.06.2016г. на Зам. министъра на културата, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000.00 лв. Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 19.11.2015 год. е извършена проверка от служители на министерството на културата относно спазване разпоредбите на ЗАПСП на телевизионен оператор /предприятие разпространяващо телевизионни програми/ в офис каса на „Булсатком”, находящ се в гр. Казанлък, ул. „23-ти пехотен шипченски полк” №11. В рамките на проверката е прието за установено, че в офиса е монтиран телевизионен приемник „Panasonic”, който е свързан чрез коаксиален кабел в антенната букса към електронно съобщителната мрежа на оператора и оборудван с цифров кабелен тунер DVB-С. Посредством дистанционното управление на екрана на телевизора е извършен преглед на препредаваните програми, сред които е и Eurosport 2. Съставен е Констативен протокол с №5480 от 19.11.2015г., в който са описани препредаваните програми. Дадено е предписание на касатора да се яви на 14.12.2015г. в Министерство на културата във връзка с извършената проверка. Последната попълнена фактура от кочана е издаден на „Колев метал” ЕООД, за заплатена такса за кабелна телевизия и интернет, а по време на проверката е изискан и е представен касов бон, който е приложен към протокола. С писмо изх.№56-00-195 от 23.11.2015 год. на директора на Дирекция „Авторско право и сродните му права” при Министерството на културата, е направено запитване до множество представители на телевизионни програми, дали към 19.11.2015г. „Булсатком" АД е притежавало преотстъпени права за наземно предаване по кабел на представляваните от тези лица телевизионни програми на територията на гр. Казанлък.

 

Получени са от всички носители на авторски права, включително и отговор с изх.№044 от 07.12.2015г. от Сдружение за защита на легалното разпространение на телевизионни програми „ТЕРАПРО”. В отговора е упоменато, че „Булсатком” АД към датата на извършване на проверката – 19.11.2015г. е имало отстъпени права за част от препредаваните телевизионни програми от „ТЕРАПРО”, а за друга част е нямало такива. От отговора обаче не е ясно дали сдружението е упълномощен представител за България за телевизионната програма Eurosport 2 и дали „Булсатком” АД е имало съгласието на правонисителя за препредаване по кабел на територията на гр.Казанлък на тази телевизионна програма.

 

Въз основа на посочената фактическа обстановка, на 14.12.2015г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №5631/2015г., с който деянието на касатора, изразяващо се в препредаване на посочената телевизионна програма по кабел, без да има съгласието на правоносителите за препредаване по кабел на тази телевизионна програма, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на  чл. 97, ал.1, т.6, пр.3, във връзка с чл.91, ал.1, т.1, пр.2 и чл.72, т.4 от ЗАПСП. Актът е връчен на касатора на 21.04.2016г. на упълномощено лице, като против него е подадено възражение с вх.№56-00-165 от 26.04.2016г., след което на 13.06.2016 год. е издадено процесното наказателно постановление.

 

Относимите в конкретния случай материално правни разпоредби са следните:  

- чл.72, т.4 от ЗАПС, съгласно който, права, сродни на авторското, имат радио- и телевизионните организации върху своите програми;

 - чл.91, ал.1, т.1 пр.2 от ЗАПС, съгласно който, радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане препредаването по електронни съобщителни мрежи на програмата;

- чл.97, ал.1, т.6, пр.3 от ЗАПС /санкционна/ - който в нарушение разпоредбите на този закон, препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

 

На първо място, както правилно е прието от районният съд, касатора в настоящето производство е наказателно отговорен субект по смисъла на горепосочените разпоредби, доколкото притежава лиценз за наземно кабелно разпространение на телевизионни програми на територията на гр.Казанлък. Всъщност спор относно този факт, не съществува между страните.

 

За изясняване на спора по делото е необходимо да се дефинира и понятието препредаване, доколкото изпълнителното деяние на извършеното административно нарушение е препредаване на телевизионни програми. Действително в ЗАПСП, липсва легално определение на това понятие. Ето защо, съобразно установеното от разпоредбата на чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), при непълнота на нормативен акт, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България, намира приложение на разпоредбата на §1, т.17 от ДР на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), съгласно която „препредаване” е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио - и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория.

 

Според легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗЕС, „абонат” е всяко физическо или юридическо лице, което е страна по договор с предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги. А според §1, т.27 от ДР на ЗЕС, „крайна точка на електронната съобщителна мрежа” (КТМ) е физическата точка, в която абонатът получава достъп до обществена електронна съобщителна мрежа; когато мрежите включват комутация или маршрутизация, КТМ се идентифицира с определен мрежов адрес, който може да бъде свързан с номер или име на абоната.

 

В случая, като крайна точка в електронно съобщителната мрежа на касатора е посочен телевизорът „Panasonic”, находящ се в офиса на „Булсатком” АД на ул. „23-ти шипченски пехотен полк” №1, а изводът за направено препредаване на телевизионни програми, без да има съгласието на правоносителите за препредаване по кабел на тези телевизионни програми, е формиран на база иззетото копие от фактура, удостоверяващо заплащането на месечна такса за кабелна телевизия и интернет.

 

Очевидно е, че не може касаторът, в качеството му на предприятие, предоставящо услугата „разпространение на радио - и телевизионни програми”, да е абонат на собствените си услуги, за да се приеме за установено, че излъчването на телевизионни програми без съгласието на правоносителите на тези програми по телевизора в офиса на дружеството касатор представлява „препредаване” на тези телевизионни програми.

 

Освен това следва да се отбележи, че от представеното и прието като писмено доказателство по делото в касационното производство писмо – уверение от 24.07.2015г. от „Дискавъри Комюникейшънс България” ЕООД, в качеството си на представител на различни канали, между които и Eurosport 2, е видно, че „БУЛСАТКОМ” ЕАД има подписан договор с начална дата 01.01.2015г., даващ право да излъчва посочените канали на територията на Република България, който договор е валиден до 31.12.2017г. Следователно санкционираното дружество не е излъчвало телевизионната програма Eurosport 2 без необходимото по закон разрешение на носителите на права, предвидено в чл.91, ал.1, т.1, предложение 2-ро, вр. чл.72, т.4 от ЗАПСП.

 

Неоснователно е оплакването, че в наказателното постановление, следва да се съдържат мотиви за маловажността или не на констатираното нарушение. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, предвижда наказващият орган, след като прецени, че не са налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, да издаде наказателното постановление. Това обаче не задължава органа да излага мотиви в тази насока, доколкото това не е предвидено като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. Това не означава, че такава преценка не може да се извършва от съда, но липсата на мотиви в тази насока в наказателното постановление, не е основание за отмяна на същото. Доколкото настоящия съдебен състав намира, че не е налице доказаност на описаното в наказателното постановление административно нарушение, то и наведените в тази насока възражения не следва да бъдат обсъждани.

 

С оглед на изложените съображения, настоящата инстанция намира оспореното пред районния съд наказателно постановление за незаконосъобразно и като изменя същото по отношение на размера на административното наказание, районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на закона. Следователно, решението на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по същество, доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не е необходимо събирането на нови доказателства за изясняването на фактическата обстановка.

 

Ето защо и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №446 от 29.11.2016г. по НАХД №892 по описа на Районен съд Казанлък за 2016г., и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №5631 от 13.06.2016г. на заместник-министъра на културата.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                             2.