Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                      

          

 

            134       30.03.2017 година   град Стара Загора

                 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА   

 

 

при секретар И.А.           

и с участието на прокурор Петко Георгиев                                              

като разгледа докладваното от  съдия ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 78 по описа  за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на П.И.Л. *** срещу Решение №11/10.01.2017 год., постановено по АНД №2968/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К, № 1364209, издаден от ОД на МВР  Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателката твърди, че издаденият фиш противоречи на Тълкувателно постановление №1 от 26.02.2014 год. на ВАС по тълк. Дело №1/2013 год. Излага съображения, че заснетото превишаване на скоростта е станало в присъствието на контролен орган., което било недопустимо. Това предполагало и приложението на общия ред за реализирането на административнонаказателната й отговорност, чрез съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление. При установяването на извършеното от нейна страна превишения на скоростта, не е бил поставен пътен знак Е24, който да сигнализира водача за осъществяваният контрол на скоростта на движение. Мобилното техническо средство е било монтирано на автомобил без опознавателни знаци, която намира за недопустимо с оглед на изричната разпоредба на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП Неправилно била ангажирана отговорността му в качеството му на управител, отделно, че фирмата, която представлявал не била собственик на автомобила. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен  електронен фиш серия К, № 1364209 издаден от ОД на МВР  Стара Загора. 

Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението , като постановено при правилно приложение на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

   Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на П.И.Л. срещу електронен фиш серия К, №1364209, издаден от ОД на МВР  Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 01.10.2016 год., в 13.03 ч. , на автомагистрала „ Тракия”, км. 228 лицето управлява в посока запад-изток МПС „НИСАН ГТ Р” с рег.№СВ 8168 АН заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс 3 км със скорост193 км/ч при максимално допустима 140км/ч и превишение на скоростта 53 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на Л. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение, включително и мястото на извършване е инидивидуализирано в достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на мястото на контрол, географските му координати. Това го е мотивирало да потвърди издаденият електронен фиш.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е оплакването, че електронният фиш противоречи на тълкувателното решение на ВАС. И че установяване на превишение на скоростта може да се извършва единствено със стационарни камери, в отсъствието на контролен орган  Следва да се отбележи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази  процедурата по ангажиране на административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.

.

Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл.188, ал 2, изр. първо от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът е собственост на юридическо лице, той се  управлява от неговия законен представител, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от представляващия ЮЛ на МПС, в едно производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не инициирано от ответника по касация. Предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е налице неустановеност на нарушението. От АНО, са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4835 на Български институт по метрология се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип „TFR1-M“ с № от ДР 4835 и Протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол №11-48-16/16.04.2016 год., е одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка, т.е. че е било изправно към датата на процесното нарушение. При установена изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни.

Правилно е посочено в касационната жалба, че участъкът в който се осъществява контрол на скоростта на движение, следва да бъде предварително обозначен. В конкретния случай, знакът е бил преносим и е бил поставен 100 м. преди мястото на контрол, видно от приложеният по делото протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 25.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. От страна на ответника по касация е представена пълната преписка по издаденият електронен фиш, включително и протокола по чл.10, който е с рег.№ 6492. В протокола е посочен началния и крайния час на работа, както и номерата на клипа /2793-2799/. Именно въз основа на този клип №2798 в 13.03 часа, в който е отразено констатираното от страна на касатора административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС над допустимата скорост.

         Несонователно се яява възражението ,че мястото за контрол не е посочено в сайта на МВР. Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, службите за контрол по пътищата, имат право да използват технически средства за установяване на нарушенията на правилата за движение, а т.8 въвежда задължение за обозначаване чрез поставянето на пътни знаци, оповестяването в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. В изпълнение на това свое задължение, е поставен и преместваемия пътен знак, предупреждаващ за осъществявания контрол на скоростта..

 

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените в посочената норма стойности. В случая става въпрос за движение извън населено място при разерешена скорост 140 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 193 км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 53 км/час. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВА В СИЛА Решение №1161/12.08.2016 год., постановено по АНД №1403/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                    2.