Решение по Наказателно дело 80/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№147 21.04.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: А.А.

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 80 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на д-р Петя Д. Папазова – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора против решение №79/15.11.2016г. по а.н.д №179 по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено наказателно постановление №3 от 14.06.2016г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като не се споделят доводите на въззивния съд, че фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и правните изводи в издаденото наказателно постановление (НП) не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, и че административното нарушение е недоказано. Сочи се, че от страна на санкционираното дружество не са положени никакви усилия с цел да бъде изпълнено даденото предписание, като доказателство за това е и че ЕК №5 е в резерв и е изправен технически, като този котел може да работи, за да достигне изискуемия капацитет. Обосновава се, че районният съд неправилно е възприел, че възникналата авария с котел №6, както и ремонтите на ЕК №3 и ЕК №4, са икономическа причина, която представлява изключение от изискването за минимална мощност, визирана в чл.19, ал.3 от Наредба №6/1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. Заявява, че нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно в НП, в съответствие с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС – Гълъбово.

Ответникът по касация Брикел ЕАД Гълъбово, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, се представлява от упълномощен защитник. По същество моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на РС Гълъбово по подробни съображения изложени в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, като сочи, че в хода на съдебното производство пред РС Гълъбово е доказано вмененото административно нарушение. Счита, че издаденото НП не страда от пороци, а направените изводи от РС Гълъбово са неправилни и решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде отменено.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Брикел ЕАД Гълъбово против наказателно постановление №3/14.06.2016г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което въз основа на АУАН №3/08.02.2016г. на „Брикел” ЕАД Гълъбово е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева на основание чл.166, т.3, вр. чл.156, т.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена последваща проверка за изпълнение на Предписание, отразена в Констативен протокол № 002321 от 25.01.2016г., е установено, че не е изпълнено Предписание, дадено с Констативен протокол № 002288 от 18.01.2016г., изискващо: “Съгласно изискванията на чл.19, ал.1, т.3 от Наредба № 6/1999г. за периода на контролните измервания дружеството следва да осигури мощност на горивната инсталация, не по-малка от 70 % от номиналната. Съгласно условия 9.2.1.3 от Комплексно разрешително № 40-Н1-И0-А1/2013г. общата номинална топлинна мощност е 510 МW. За периода на контролните измервания горивната инсталация следва да работи с топлинна мощност, не по-малка от 357 МW топлинна мощност.“ Срокът за изпълнението на Предписанието е за периода на контролните измервания до тяхното приключване. На място, на площадката на дружеството се установи, че Предписанието не е изпълнено. Горивната инсталация работи с топлинна мощност, по-малка от 357 МWтоплинна мощност, а именно: Работи Енергиен котел № 2 с товар 233 тона на час паропроизводство. Налягането в котела към момента на проверката е 107 атмосфери. Преизчисляването на топлинната мощност при така отчетения товар и налягане показва, че горивната инсталация работи със 173 МW топлинна мощност.

Енергиен котел № 1 е изключен от паралел в 04:00 часа на 24.01.2016г. вследствие на електрически причини в първа секция – информацията е от журнала, който се води в зала “щит” за работата на Енергийните котли.

Енергиен котел № 6 е разпален в 07:10 часа на 24.01.2016г., погасен и отново разпален в 11:15 часа същия ден. В 15:05 часа Енергиен котел № 6 е погасен – на 24.01.2016г. На същата дата в 22:00 часа ЕК № 6 отново е разпален за поддържане на налягане и в 23:50 часа е погасен.

На 25.01.2016г. в 04:10 часа ЕК № 6 е разпален за поддържане на налягането и в 05:45 часа, на същата дата, е погасен. На 25.01.2016г. в 10:30 часа е разпален Енергиен котел № 1. Към момента на проверката котела е на гориво мазут. Налягането в ЕК № 1 е 16 атмосфери. Контролното табло показва, че ЕК № 1 все още няма товар.

От всичко описано по-горе, е видно, че от 04:00 часа на 24.01.2016г. до момента на проверката – 14:00 часа на 25.01.2016г. дружеството не изпълнява даденото с Констативен протокол № 002288 от 18.01.2016г. Предписание. Горивната инсталация се експлоатира със 173 МW топлинна мощност. В същото време, продължават контролните емисионни измервания с две мобилни автоматични станции – на вход и на изход на Сероочистващата инсталация.

Към момента на проверката СОИ работи с 98,8 % степен на десулфуризация. Концентрацията на серен диоксид на вход на СОИ е 12147 mg/Nm³, на изход 134 mg/Nm³. рН на варовия разтвор е 8,53. Работят четири броя рециркулационни помпи.

За периода от 22.01.2016г. до 24.01.2016г. (общо за трите дни) са изразходвани 5800 тона въглища. За работата на горивната инсталация се използват само местни въглища, лигнитни, от Мини Марица Изток.

От общо инсталираните 6 броя Енергийни котли (ЕК):

- ЕК № 1 се разпалва;

- ЕК № 2 работи;

- ЕК № 3 е в планов ремонт;

- ЕК № 4 е в основен ремонт;

- ЕК № 5 е в резерв;

- ЕК № 6 е с повреда в арматурата (задвижка).

С деянието се сочи за нарушена разпоредбата на чл.166, т.3, вр. чл.156, т.2 от ЗООС.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш (ЕФ), районният съд е приел, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административно нарушение е недоказано. Посочено е, че тежестта да се докаже факта на нарушението и неговия автор е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия случай фактът на нарушението, неговите обективни елементи и обстоятелствата, при които е осъществено останали недоказани, което е основание за отмяна на обжалваното постановление. Прието е, че при извършената проверка на 25.01.2016г. е установено, че „Брикел” ЕАД не е изпълнило даденото с констативен протокол № 002288 от 18.01.2016г., предписание и дружеството е работило с по-малка мощност, но това се е дължало на възникналата авария. Обсъдени са показанията на свидетеля Митев, според който Енергиен котел /ЕК/ № 5 е бил в т.н. „резерв” и същият не следва да се ползва, следствие на задълженията на „Брикел” ЕАД към електроенергийния системен оператор /ЕСО/, съгласно който „Брикел” ЕАД следва по всяко време да разполага с 1 котел в резерв, който да бъде активиран след разпореждане на ЕСО при кризисни ситуации и повишена консумация на ел.енергия. От тези показания се установило също, че е обективно невъзможно извършването на ремонтни дейности на ЕК за срок по – малък от 24 часа. Въззивния съд е изложил съображения, че е дадено предписание съгласно чл.19, ал.1, т.2 от Наредба № 6/1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, но съгласно ал.3 на чл.19 от същата Наредба „Изключения от изискването за минималната мощност (капацитет/производителност) на неподвижния източник по т. 3 на ал. 1 се допускат в случаите, когато последното не може да бъде изпълнено поради определени икономически причини, но само при условие, че собственикът или ползвателят на обекта представи необходимите документи, доказващи, че за определен предхождащ период обектът (инсталацията) е работил(а) с по-нисък капацитет”. Приел е, че не може да бъде споделено становището, че такива икономически причини не са констатирани, нито са били изтъкнати от страна на дружеството – жалбоподател. Обосновал е, че от представените по делото писмени доказателства - заверени преписи от дневниците, водени от оператора в зала “щит”, а също и от разпита на свидетеля Митев, става ясно, че ЕК № 1 е изключен от паралел на 24.01.2016г. и до 25.01.2016г. са следвали няколко опита за пускането му. Действително котел № 6 е аварирал, след което разпалван и погасяван неколкократно, след което отново е аварирал. Според съда всичко това е наложило работата на горивната инсталация под минималната мощност, а видно от изготвения констативен протокол за проверка на 25.01.2016г. това е било разяснено на проверяващите и те са го отразили в самия протокол, приемайки, че ЕК № 3 е в планов ремонт; ЕК № 4 е в основен ремонт; ЕК № 6 е с повреда в арматурата (задвижка), а ЕК № 5 е в резерв (т.е. не бива да се ползва поради задължение на дружеството към Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ на Р.България, съгласно който „Брикел” ЕАД следва по всяко време да разполага с един котел в резерв, който да бъде активиран след разпореждане на ЕСО при кризисни ситуации в страната). По тези съображения въззивния съд е приел, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Решението на Районен съд Стара Загора е валидно и допустимо. Същото е правилно, но само като краен резултат, а не и по изложеното в него мотиви.

Настоящия касационен състав не споделя изводите на въззивната инстанция, че е налице недоказаност на административното обвинение. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.3 от Наредба №6/1999г. за реда и начин на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници собственикът или ползвателя на обекта с неподвижни източници на емисии осигурява провеждането на контролните измервания при спазване на следните условия: мощност (капацитет/производственост) на съответния неподвижен източник (инсталация, горивна уредба, производствена единица или група такива) не по-малка от 70 % от номиналната такава, за периода на измерванията. Съгласно ал.3 от същия текст изключения от изискването за минималната мощност (капацитет/производственост) на неподвижния източник по т.3 на ал.1 се допускат в случаите, когато последното не може да бъде изпълнено поради определени икономически причини, но само при условие, че собственикът или ползвателят на обекта представи необходимите документи, доказващи, че за определен предхождащ период обектът (инсталацията) е работил(а) с по-нисък капацитет. В случая обаче такива икономически причини не са констатирани, нито изтъкнати от санкционираното дружество. Установено е по делото, че към момента на проверката са налице котли, който са неизправни (ЕК №6) или в ремонт (ЕК №3 и №4), но освен работещия ЕК №2 в изправност е бил и ЕК №5, при функционирането на който би се постигнала необходимата мощност от 70 %. От санкционираното дружество са изложени възражения, че ЕК № 5 е в резерв и не бива да се ползва поради задължение на дружеството към Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ на Р.България, съгласно което „Брикел” ЕАД следва по всяко време да разполага с един котел в резерв, който да бъде активиран след разпореждане на ЕСО при кризисни ситуации в страната. Доказателства обаче в тази посока не са ангажирани по делото, поради което няма как да се прецени дали действително „Брикел” ЕАД е имал такова задължение, т.е. налице ли е била обективна невъзможност да поддържа необходимата мощност от 70 %. Следователно в случая не е налице недоказаност на административното обвинение, така както е приел въззивния съд и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на санкцинираното дружество, която в случая е безвиновна.

В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, като освен това административнонаказващия орган е приложил неправилно и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС с наказанията по чл.165 ( „глоба” или „имуществена санкция” от 2 000 до 20 000 лева) се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или чл.157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или упълномощени от тях длъжностни лица. Т.е, за да е съставомерно деянието следва с констативен протокол да е издадено предписание по чл.155 или чл.157б и това предписание да е издадено от изрично посочените органи или упълномощени от тях длъжностни лица и същото да не е изпълнено. В разглеждания случай, видно от съставения АУАН №3/08.02.2016г. на „Брикел” ЕАД е извършен последващ контрол по реда на чл.156, т.2 от ЗООС. Съгласно този текст последващият контрол се осъществява чрез проследяване на изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършване на превантивния и текущия контрол. Извършването на превантивния контрол е уредено в разпоредбите на чл.152 и чл.153 от ЗООС, а на текущия – в разпоредбите на чл.154 – 155 от същия закон. Съгласно разпоредбите на чл.153, ал.2 от ЗООС, касаещ превантивния контрол и чл.155, ал.1 ЗООС, касаещ текущия контрол, длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3 от ЗООС съставят констативни протоколи, с които се дават задължителни предписания. Същевременно в чл.148, ал.3 от ЗООС органите на регионално равнище са директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. Т.е. констативни протоколи и задължителни предписания се издават само от съответните длъжностни лица, определени или упълномощени от органите по чл.148, ал.2 от ЗООС. В случая в материалите по административнонаказателната преписка липсват доказателства за определяне или упълномощаване на съставилите констативен протокол №002288 от 18.01.2016г. инж.Динка Атанасова Тодорова и Тихомир Танев Петров, като такива не са представени нито във въззивното, нито в настоящото касационно производство. Следователно налице е съмнение относно компетентността на издалите процесния констативен протокол съдържащ предписание длъжностни лица, още повече, че в същия е посочено, че при извършването на проверката са присъствали двама еколози – А. Тодорова и Ивелина Любчева, като екземпляр от протокола е връчен на първата от тях, без да е ясно дали същите са представители на „Брикел” ЕАД Гълъбово, за което възниква задължението от това предписание. При тези данни настоящия касационен състав намира, че вмененото на санкционираното дружество деяние се явява несъставомерно, тъй като разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС ясно сочи, че с наказанията по чл.165 се наказват лицата, които не изпълняват предписания, дадени в констативните протоколи по чл.155 и които предписания следва да са издадени само от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или упълномощени от тях длъжностни лица. В случая обаче упълномощаване на инж.Динка Тодорова и Тихомир Петров, които са издали констативния протокол, съдържаш предписание не е налице, следователно този констативен протокол не следва да се смята за такъв, издаден по реда на чл.155 от ЗООС. Това обстоятелство представлява липса на елемент от състава на предвиденото нарушение, а именно липса на надлежен протокол, издаден по реда на чл.155 от ЗООС. Посоченото несъответствие се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Освен гореизложеното съдът намира, че в случая в административнонаказателното производство е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, което също е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. В теорията и съдебната практика материалната компетентност на длъжностните лица да съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) е разграничена по следния начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл.37, ал.1, б. „а“ ЗАНН) и оперативна – при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове (чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН). По аналогичен начин е извършено разграничението за административнонаказващите органи. Това са от една страна ръководителите на ведомствата и организациите и др., на който е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение (чл.47, ал.1, б. „а“ ЗАНН), като те могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерски съвет (чл.47, ал.2 ЗАНН). От друга страна това са длъжностните лица и органите, които са овластени директно от съответния закон или указ (чл.47, ал.1, б. „б“ ЗАНН).

В разглеждания случай материална компетентност е налице единствено за административнонаказващия орган. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.168 от ЗООС наказателните постановления по закона се съставят по реда на ЗАНН и се издават от директорите на РИОСВ, което обстоятелство в случая е налице. Липсват обаче доказателства за материалната компетентност на длъжностното лице, издало АУАН. Видно от разпоредбата на чл.167 от ЗООС актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ. По делото не са представени доказателства относно компетентността на актосъставителя, а това е задължение на административнонаказващия орган, което той следва да изпълни, когато изпраща жалбата или поне впоследствие при разглеждане на делото пред съдебните инстанции. Неизпращането, съответно непредставянето в течение на производствата пред съдебните инстанции, на необходимите доказателства относно наличието на редовно възлагане от страна на съответния орган на определените длъжностни лица (когато законът позволява това), представлява процесуално бездействие, за което административнонаказващия орган следва да бъде обвързан от неблагоприятните законови последици, следващи при проявяването му, а именно цялостна отмяна на санкционния акт.

С оглед гореизложените съображения Старозагорският административен съд намира, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/15.11.2016г., постановено по АНД № 179/2016г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено наказателно постановление №3 от 14.06.2016г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.